Интервю

Цветелина Максимова: пред иконата се смалявам, облива ме със светлина

Търновката не се определя като иконописец, защото е частица от екзалтирания свят

Цветелина Максимова: пред иконата се смалявам, облива ме със светлина



◊ ВИЗИТКА

Цветелина Максимова е ученичка на проф. Александър Терзиев от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, специалност „Живопис”, завършила е и курс по иконография в Румъния.

Участвала е в общи изложби в България, Португалия, Германия, Аржентина, Сърбия, Украйна, Белгия, Хърватска, Италия, Англия, Чехия, Швейцария. Тя е получила национални и международни награди за живопис. Нейни творби са притежание на: Casoria Contemporary Art Museum - Неапол, Италия; ХГ „Борис Денев” - Велико Търново. През 1999 г. става носител на първа награда в раздел „Иконопис” на международния конкурс на хилядолетието „2000 years under the Bethlehem Star”, Одеса, Украйна, посветен на кръглата годишнина от рождението на Христос.

Преди един месец Цветелина Максимова представи свои икони във фоайето на РБ „Любен Каравелов” в Русе.

 

◊ ИНТЕРВЮ С ХУДОЖНИЧКАТА

- Г-жо Максимова, русенци за първи път успяха да се докоснат до вашите икони като видяха изложбата във фоайето на РБ „Л. Каравелов”. Иконата за Вас какво е?

- Святост и Светлина. Това е и видимата страна на Православието – образ, съчетал ръкотворието на неръкотворността. Красив, дълбок, чист и респектиращ.


- Кога един художник пристъпва към иконопис?

- Много ми допадна изразната Ви точност – “пристъпване към иконопис”. Този мой път е свързан с нуждата да се докоснеш до Иконата – като смисъл и съдържание; да я усетиш и материално с топлината на дървото и аромата на мирото; с желанието да участваш в “извайването” на силата и (ако ти е дадено), търпеливо, стъпка по стъпка, загърбил страст и високомерие.


- Трябва ли да е религиозен?

- Разбира се! Вяра! Да изписваш Икона – това е свещенодействие. Рисуването не е еквивалентно на иконописване. Художник не означава задължително Зограф. Иконописването не е изява на таланта на самия художник. Зографът и неговите професионални и личностни качества са инструменти в служба и за претворяване на Божия образ.


- Завършила сте живопис. Кой Ви подтикна да учите иконопис? Защо точно в Румъния учихте иконопис и какво успяхте да научите?

- Завършила съм живопис. Това е любовта ми. Това работя. Към иконописта ме подтикна мой много близък приятел Димчо Димчовски. Той е моят учител по иконопис и богословие. Безрезервно ме въведе, стъпка по стъпка, в космоса на Иконата – в нейното богословско съдържание и символика, иконография, техника и сияние. На Димчо – Дълбоко признание! Относно курса по иконопис в манастира Бистрица, Румъния. Реализира се по линия на Православния младежки съюз, който, надявам се, не е преустановил тази толкова важна инициатива, осигуряваща едноседмичен престой в манастир и всички условия за работа и обучение на млади иконописци. Курсистите са от православния свят, а учителят бе румънският монах-зограф отец Йоан. Удивително беше за нас – съвременни млади хора, идващи не само от свят извън манастира, но и от различни държави, да попаднем в среда – истинския свят на истинския зограф. Сред изписаните преди векове Свети образи и пред дълбоките, проникващи очи на изпитото лице на монаха-иконописец – тих, вглъбен, отдаден - да споделяш технологичните тънкости на иконописта. Завърнах се притихнала и променена. Това беше повече от школа.


- Днес много хора рисуват икони, но винаги има едно „но”, какво не знаят повечето автори?

- В това интервю просто споделям опита си. Далеч съм от мисълта да бъда пример и да съветвам. След толкова години практика, не мога да се нарека истински иконописец, защото съзнателно си оставам част от всеобщия разхвърлян и екзалтиран свят. Изписването на Свети образи изисква работа и върху самите нас – общение с по-добрите аспекти в нас. За да усетиш в Иконата тишината, покоя, упованието и мъдростта, самият ти трябва да носиш поне по малко вяра, надежда и любов. Искам да отбележа наличието на много добри иконописци в България. Без да познавам лично повечето от тях, вглеждайки се в иконите им, виждам тази така необходима хармония от вяра и добродетели.


- Иконата е библейски разказ или ни подсеща за прочетеното от Библията, така ли е за Вас?

- Иконата е не просто илюстрация на библейски образи и сюжети. Тя не е религиозна картина. Тя е богословие в образи и е неизменна част от Богослужението. Ние не заставаме пред нея, за да се възхищаваме, а за да общуваме.


- Имате много участия в чужбина. Как Ви приемат там?

- Прави ми впечатление дълбокото почитание и засвидетелствано уважение към Иконата от народи, чиято религиозна принадлежност не е православна. Благодарна съм, че съществува стремеж да се разбере непознатото, да се скъси дистанцията. В чужбина срещам една признателност за това, което правя, и признание за това, което си ти и народът, към който принадлежиш.


- Коя е последната Ви награда и как се самооценявате?

- Последно бях наградена с грамота на Първото биенале на църковните изкуства във Велико Търново. Добра инициатива на организатора - Православен Богословски факултет към ВТУ ”Св. св. Кирил и Методий” - за среща на съвременни автори, занимаващи се с църковни изкуства, необходим форум, допринасящ за един обзорен преглед на случващото се в тази област. Приятно е да получиш признание от колеги, но не бива да се превръща в самоцел.

Изписването на икона не ми е ежедневие. „Пристъпвам” с особена нагласа и продължително отлагане – все ми се струва, че не съм „готова” и в достатъчна кондиция. Но веднъж започнат, образът просветва и се разгръща. Докато ме изпълни. Това ме радва. Това е благодат!


- Религиозен ли е българинът?

- Иска ми се да е религиозен. Вяра и духовност – необходимите съставки за съществуването на една нация.


- Тайнството да рисуваш икона какво задължава един творец?

- Да вярва и да се уповава на Бога.


- Вашата любима икона е...?

- Тази, пред която олеквам и се смалявам, която ме загръща с милост и ме облива със светлина.

Автор: Лилия Рачева
12.03.2010 г. 16:55
Посетено: 2572
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/9516-tsvetelina-maksimova-pred-ikonata-se-smalyavam-obliva-me-sas-svetlina