Интервю

Интервю с датския фантаст Ханс Хенрик Льойке

"Фантастикон 2005" - Копенхаген

Интервю с датския фантаст Ханс Хенрик Льойке

Ханс Хенрик Льойке е роден през 1964 г. в Копенхаген. Изучавал е пластика в датската Академия по изкуствата. Печелил е стипендия от Националната фондация за изкуства, а работата му като илюстратор му носи признание.

През 1996 г. публикува първия си роман "Стьой". Той се оказва началото на една много нашумяла впоследствие трилогия, в която става дума за природна катастрофа, отцепила Земята от нейната колония Марс. Във втората книга, "Мисия до Шамаим", той описва как експедиция от земяни успява да отиде на Червената планета, където междувременно са се случили редица неочаквани събития - промени в социално-политическия строй и нейните културно-цивилизационни устои.

Публикувал е и други книги, както и разкази в различни европейски издания, които му носят популярност извън пределите на родината му. В творчеството си авторът обича да смесва посткатаклизмичните описания със социологически разсъждения. Самоназовава се като "писател от новата вълна", интересува се от киберпънк и космическа опера. Литературен критик и теоретик на този вид жанр, той е създател на впечатляваща база данни за научната фантастика в Дания. Пише и по проблемите на историята на науките и технологиите. Статиите му се публикуват в най-престижните вестници и списания. Обявен е за най-добрият литератор сред всички датски писатели.

Но кой всъщност е Хенрик Льойке?

Първото, което прави впечатление у него, е изключителното му излъчване. Да кажеш, че е изключително привлекателен мъж, би създало точна, но не съвсем пълна представа за него. Достатъчно е да го видиш, седнал на масата в едно обикновено пловдивско заведение, облечен в неизменните си тъмни дрехи и заобиколен от писатели, говорещи на половината европейски езици, за да осъзнаеш, че той някак си се откроява сред тях със спокойната си аура на човек, вкусил от много неща. И че има какво да научиш от него. После, когато поведете разговор за литература, книгоиздаване, секс и какво ли още не, проумяваш, че мъжът срещу теб носи отпечатъка на тази прословута северна разкрепостеност, за която ние, българите, само сме чували. Разкрепостеност, поднесена на моменти с момчешка усмивка. Тя би могла да заблуди онези, които не го познават добре. Защото най-интимния си свят известният датчанин пази за себе си.

Част от него обаче той разкри специално за читателите на Литернет:


Беше ли ви трудно да публикувате първия си роман?

Първият ми роман никога не бе публикуван. След като една година се опитвах да го продам, се предадох и го изгорих. Днес съм щастлив за това, тъй като не си го спомням като нещо добро. Но продадох няколко статии и разказчета, написах и нов роман. След още една година на откази реших да посетя копенхагенския Панаир на книгата. Бях шокиран да открия камари от безвкусна литература сред редактори, издатели и литературни агенти в изискани дрехи, сърбащи шампанско и протежиращи начинаещи като мен. Разочарован, пообиколих наоколо, докато не попаднах на един щанд, препълнен с великолепни книги - Банкс, Достоевски, Шлосер, - с елегантни корици. Тук народът беше обикновено облечен, седнал на щайги и пиеше наливна бира. Разбрах, че те притежават обширни познания по литература - поканиха ме при тях, накараха ме да се почувствам като у дома си и проведохме чудесен разговор. Няколко месеца по-късно те ми се обадиха и казаха: "Този твой роман не е прекалено ужасен. Може да го вземем." Това беше ютландско подценяване, означаващо, че те бяха извън себе си от радост. Такива бяха и отзивите, когато книгата най-накрая заля магазините.

Склонни ли са датските издатели да публикуват млади автори?

О, забравете! Казват така, но не дават пет пари, освен ако не си признат в най-високите културни кръгове или си създал бестселъри. Издателите имат икономически съображения. Така че рядко се случва нещо да бъде публикувано заради самото него, без значение дали е качествено.

Какво е мястото на научната фантастика сред другите жанрове?

Тя е смятана за тривиална и е пренебрегвана от читателите просто защото този жанр сам по себе си пренебрегва обикновените хора. Трябва да призная, че аз също я намирам за еднообразна като цяло. Но интересни истории съществуват.

Защо сте толкова привлечен от нея?

Е, просто съм привлечен от сюрреализма, класическата поезия и белетристиката от всякакъв вид. Параметрите на научната фантастика са идеални за стила ми. Идеални за метафори, критика, философски спекулации и много повече. Ако друг жанр би могъл да предложи повече, бих писал в него. Какво ми дава тя ли? Друга перспектива. Едно чудесно чувство за разширяване на съзнанието. Ако не надникване отвъд завесите на съществуванието, то поне усещането, че има нещо повече.


Пълният текст на интервюто четете в новия шести брой на Електронно списание LiterNet!
Автор: Сабина Маринова
25.11.2005 г. 11:35
Посетено: 587
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/946-intervyu-s-datskiya-fantast-hans-henrik-lyoyke