Ангел Заберски-син: Превърнал съм музиката в мое хоби и професия

Музикантът посвети рецитала си в Русе на пианиста Оскар Питърсън

◊ ВИЗИТКА

Ангел Заберски-син е роден на 17.10.1969 г. в София. Завършва СМУ „Любомир Пипков” и Музикална академия „Панчо Владигеров” в София. Работи като пианист в Германия, Гърция, Швеция и България. От 1996 г. е преподавател по импровизация в Нов български университет. Интересите си в областта на джаза реализира с джаз трио и джаз квартет „Ангел Заберски”. Има издадени два компактдиска. Участва в радио и ТВ предавания. На зрителите той е известен с участието си във „Великолепната шесторка”, излъчена по bTV.

В Русе Ангел Заберски изнесе самостоятелен рецитал по време на националната джаз среща. Стилно и издържано представяне, което той посвети на Оскар Питърсън, неговият любим музикант. Местната публика освен това успя за втори път да слуша импровизациите на музиканта в КДК. Той участва в проекта на художничката Еслица Попова „Пресечна точка – Приказки за любовта в картини и музика”. Престоят му в града по време на джаз срещата стана повод да разговаряме за творческите му търсения и разбирания за музиката.


◊ ИНТЕРВЮ С МУЗИКАНТА

- Маестро Заберски, импровизациите в музиката доколко дават свобода на твореца?
- Джазът е най-свободната музика. Тя е основана на принципа на импровизацията. Музикантът има пълната свобода да прави каквото иска с темата или с пиесата, която изпълнява. Разбира се, за да стигне до това ниво, на всеки творец са необходими начални знания и умения. Все пак и тук има закони, които трябва да се спазват. В джаза също има рамки, има форма, хармония и ритъм.

- Защо точно джаз музицирате?
- Аз съм възпитан и съм израснал в семейство на музиканти, които са се занимавали с популярна музика като цяло. Освен това моят характер е свободомислещ. Не обичам да ми поставят рамки. Свирил съм класическа музика, която е по-различна от джаза, тя е с по-строги закони. Може би това не ми допада, защото трябва да изпълня написаните ноти в даденото произведение, не мога да дам нещо от себе си. В този стил има два такта форма, които ми дават свободата за импровизация. Джаз музиката се основава на 32-тактовата схема, която също трябва да се спазва и не може да се излиза от нея.

- Вие сте потомствен музикант, пречи ли ви този факт и до каква степен ви помага? Какво научихте от родителите си - Маргарита Радинска и Ангел Заберски?
- По-скоро ми помага, защото двамата ми родители са музиканти. Като започнем от майка ми, която е стояла до мен в първите години, когато съм започнал да свиря на пиано, и ме е научила на дисциплина. Да бъда верен на това, което правя, и да мога да се изградя като начинаещ музикант. След това е бил до мен баща ми, той също ми е помагал, учил ме е какво да приема като музика... В началото моите родители са ми помагали, но след като завърших музикалното училище, поех в свои ръце образованието си в Музикалната консерватория и се опитвах да отстоявам своя избор и път.

- В Русе обявихте по време на рецитала си, че посвещавате изпълнението си на пианиста Оскар Питърсън. С какво ви е впечатлил като музикант?
- Той съчетава в себе си едновременно и пианизъм и истинско мислене, насочено към джаза. Първо се научих на хармония от него. Много ми допада хармоничният му изказ и дори продължавам да се уча от него. Той е недостижим. Може да бъда упрекнат в еклектика, но аз имам свое кредо, че това, което правя, трябва да прилича на нещо, отколкото да прилича на нищо, защото ние сме пълни с такива примери.

- Мястото на музиката във вашия живот?
- Това е всичко. Това е начинът на мислене, на поведение. Едновременно съм превърнал музиката в хоби и в професия.

- Може ли да определите джаз музиката като цвят?
- Ще я определя като два мои любими цвята - синият и лилавият.

- Вие сте преподавател в Нов български университет. Какво трябва да знаят възпитаниците ви, за да са добри в избраното от тях поприще?
- Най-вече трябва да знаят, че музиката не започва от тях. На това ги уча. Да знаят основите, откъде тръгва джаза и да не започват да строят сградата от десетия етаж нагоре например.

- Талантът помага или пречи (в България) на твореца?
- Естествено, че помага. Колкото повече талант, толкова по-добре. Талантът е красив и когато е подплатен с много трудолюбие.

- Определят ви като един от най-добрите и известни музиканти... Славата как я приемате?
- Приемам я съвсем нормално и ще се радвам, ако е така. Не съм звездоман. Всичко правя с много енергия, любов и желание.

- Какво не знаят хората за Вас?
- Може да не знаят много неща за мен. Всеки човек си има лично пространство, което иска да оставя за себе си.

- Тогава с една дума кажете какъв човек сте?
- Понякога съм спокоен, понякога изпадам в крайност, но се стремя да съм умерен, зодия Везни съм.

- Какво бихте направили след десет години?
- Бих направил същите неща, които правя сега. Стига всичко да е наред, отново бих правил музика, бих гледал семейството си, децата си.

Автор:

Интервю на Лилия Рачева

Публикация:

16.12.2009 г. 09:35

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

музиката

Посетено:

3011

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/34/news/9092-angel-zaberski-sin-prevarnal-sam-muzikata-v-moe-hobi-i-profesiya