Петър Денчев: от мелодрама към жестокост в "Схватки"

◊ СЪБИТИЕТО

На 11 октомври 2009 от 19 часа в Камерна зала на Младежкия театър в София ще се играе представлението „Схватки” от Катрин Нейз.

Режисьор е Петър Денчев, автор на романа "Тъй, както мъж целува жена, която обича", в момента студент по режисура в НАТФИЗ, с худ. ръководител проф. Здравко Митков. „Схватки” е част от фестивала „Панаир на младите” от 9 до 15 октомври, който показва представления на млади и дебютиращи режисьори и екипи.


◊ СПЕКТАКЪЛЪТ

"Схватки" от Катрин Нейз, постановка: Петър Денчев (студент по режисура с худ. ръководител проф. Здравко Митков), сценография и костюми: Мариела Малова, музика: Anton Webern, Silence, участват: Албена Григорова и Лиляна Шомова (от актьорския клас на проф. Здравко Митков)
Времетраене: 70 мин.

Две сестри се борят да спасят усещането за сигурност в собствения си парадоксално ограничен живот. Докато майка им умира, те изживяват своя взрив от омраза, любов и страх. На крачка от неизбежния край на обективното съществуване – смъртта, те отказват да приемат собствената си нищета. Смъртта, която очаква майка им, се превръща в катализатор на собствената им проблематичност и отключва дълго неизречени истини.            

◊ ИНТЕРВЮ С ПЕТЪР ДЕНЧЕВ

- Как попадна в селекцията за „Панаир на младите” тази година? Първо участие ли ти е?

- Не, това не е първото ми участие във фестивала. На предишното издание участвах с моето представление „Смъртта и Дяволът”, което след няколко малки промени и подкрепата на Арт Офис и Национален фонд „Култура” влезе в програмата на Младежки театър „Николай Бинев”. Тогава селекционер беше Елица Матеева. Тази година е Кремена Димитрова, тя дойде в НАТФИЗ, за да гледа представлението, когато беше все още на фаза режисьорски изпит. Така получих поканата за фестивала.

- Защо избра точно Катрин Нейз? Какво те вдъхнови в нейната пиеса „Схватки”, за да я поставиш на сцена?

В интерес на истината, пиесата не ми хареса, когато я прочетох такава, каквато е - написана мелодраматично и мислена за битов реалистичен театър, но самата тема ме привлече. Смъртта е явлението, пред които всички ние сме изправени. И нашите организми вървят единствено в тази посока. Преодоляването на това. Подреждането на личността - това са нещата, които ме вълнуваха. Затова обработих пиесата, за да стане такава, каквато я виждах аз. Така че, този спектакъл е изграден върху моята сценична редакция на текста. Катрин Нейз е абсолютно неизвестен автор, както в България, така и извън нея. Срещата с този текст беше случайна. Самата пиеса не е извор на вдъхновението, ако така мога да се изразя, тя е повод да потърся собствен израз на историята; затова се наложи да направя своя сценична редакция на вече написания текст – да го изчистя от неговия първосигнален бит, да премахна наивността, с която са написани персонажите, да ги направя жестоки, борещи се да запазят малкото сигурност, която имат в живота си.

- Разкажи накратко за екипа, който стои зад реализацията на „Схватки”.