Интервю
Проф. Пламен Карталов: Операта на открито е авантюра за режисьора
Винаги работя за публиката и вероятно това се усеща
◊ ВИЗИТКА
Пламен Карталов e роден на 15 септември 1948 г. Той е български оперен режисьор. Един от най-успешните директори на Софийската опера в нейната история. Завършил Консерваторията в София. Специализирал оперна режисура в Германия. Още като студент създава в Благоевград първата ни камерна опера. Осъществил оперни спектакли в Бразилия, Великобритания, Германия, Гърция, Египет, Италия, Малта, Македония, Полша, Словения, Румъния, САЩ, Швейцария, Япония.
Проф. Карталов е човекът, който изведе операта на открито и създаде един от най-хубавите фестивали в културния живот на столицата – "Опера на площада". Поставял е на открито "Ивайло" и "Цар Калоян" - на хълма Царевец във Велико Търново; "Аида", "Княз Игор" и "Цар Калоян" - на площад "Батенберг". Бил е директор на Русенската опера и на Софийската опера. Отново поема ръководството на Операта на 5 декември 2007 г. Носител на значка "Златна книга" за приноса си в развитието на българската култура (2008).
◊ ИНТЕРВЮ
- Професор Карталов, казват, че притежавате таланта да превърнете операта в празник. С какво Ви привличат мащабните спектакли на открито?
- Най-напред ще споделя, че в празника, за да го има, участва и публиката. Нейният интерес към оперните спектакли на открито, много често е количествено по-голям, сравнявайки го с капацитета на затворените зали. Отговорността на режисурата е особено отговорна, защото изисква умение за овладяване на огромните сценични пространства с изключителна чувствителност на въображението и многоплановост на мисленето във вертикала и хоризонтала, който изгражда нов тип драматургия на творбата, която се поставя на открито, и има нова емоция в погледа на зрителя. Иска се от режисурата едно особено изкуство, прехвърлящо даже принципите на кинематографичното мислене, осигуряване на постоянни ефекти, на изненади в оптиката на драматургията и разширена естетическа рамка в природата на операта като изкуство. Режисьорът е винаги водачът на публиката в авантюрата опера на открито. Ако се успее с всичко това, а има и още много други елементи в „рецептата“ за това, гарантирам, че операта е превърната в празник. Винаги работя за публиката, и вероятно това се усеща и оценява от нея, и затова тя се чувства като на празник.
- Вие сте творец, който има поглед как това изкуство се развива в другите страни. Българската опера на какво равнище е? Догонва ли европейската или провинциалното ниво е водещо?
- Именно тук, в отговора на тези въпроси, много често е и личната ми драма. Познавам отлично практиката на световния оперен театър. Сравняването на тенденциите, модите и експериментите, голямата му традиция и еднодневките с постановки на шедьоври на класическото наследство не ме впечатлява. Гневът ми понякога е отправен към разминаването между тъжната ни действителност, в която е принуден да работи българският творец, и високите изисквания - да бъде постоянно сравняван с това какво ставало извън нашия кафез.
Ето, официални членове сме на Европейския съюз и оперното изкуство е това, което най-пряко ни свързва с културните традиции на страните в него. Но тази връзка сериозно се разминава с условията на труд и с философията на отговорните институции например. Липсва и грамотно разработена икономика на изкуството у нас, при нашите условия и традиции на завоювани успехи, оттук и ясно очертаване на приоритетите в образованието и уважаване надграждането на ценностна и духовна система като стратегия на държавата за мотивирана в културата и икономиката си нация. Българската опера изживява трудности, но чрез тях е осъдена и да оживява. Българските творци са част от жилав народ и няма да се оставят лесно. Имаме много добри резултати по оперните ни сцени, но имаме и недопустима посредственост.
- Задавам въпроса, защото има спектакли, които се поднасят на публиката на ниво халтура. Съгласен ли сте, че това явление се наблюдава в нашите опери?
- Самооблащаването в уюта на подарената власт да си привилегирован артист или ръководител на институция, както и липсата за реална самопреценка, не са полезни за никого.
- Един оперен театър според Вас на какво трябва да залага, за да съществува и да привлича публиката?
- Театър и публика, ако не живеят заедно, ако няма едно искрено вричане един към друг, са обречени. Но най-трудното е да се гарантира доверие в публиката, която да вярва винаги и да очаква винаги интересното и новото от сцената. Да има винаги много добри певци, кастингът за тях да е много отговорен - условия и изисквания, които са между най-важните компоненти за успеха. Новият прочит на произведенията, които са писани преди столетия, е важно да се интерпретират с адрес към съвременния зрител и слушател. Но без да се извращават и показват единствено от върха на егото на интерпретацията им, захвърляйки драматургията в невероятно сбъркани посоки.
- Децата са бъдещата публика на операта. Например в сайта на Виенската опера прочетох, че има специален репертоар за най-малката публика. Какво е Вашето мнение? Как трябва да се работи с малката публика?
- В Софийската опера имаме вече голяма традиция. Опери и балети за деца, запознаване с инструментите на оркестъра, екскурзия от репетиционните до сцената, това всичко - за деца от 2 до 12 години - е вече стратегия за новата ни публика, даже возим най-младата ни публика с автобуси.
- Директорът на Операта какъв трябва да бъде - творец, мениджър? Непрекъснато се провеждат конкурси за директорско място и оставаме с впечатлението, че много хора се стремят към това място, но не са наясно какво могат и какво трябва да правят.
- За нашите мерки на избор на ръководства за театрите ни не ми се говори. Имаме ярък пример и на мафиотски пръст в тази работа. Назначаваха директори след манипулативен екшън в комисиите, за да се поставя онова „наше“ момче или момиче..., което ще ни е послушен/на и ще ни изпълнява..., не е бил важен критерият за качествата на кандидата. Мениджмънтът е основен и определящ за успеха на един театър.
- Имате ли комуникация с останалите директори на оперите в страната. Какви са общите ви проблеми днес? А различните?
- В непрекъсната връзка съм с колегите от много театри. Софийската опера е редовен член на организацията „Опера Европа“.
- Летният фестивал „Сцена на вековете” във Велико Търново отново показва вашата организационна и творческа стихия. Плановете Ви за следващите години какви са?
- Този фестивал е стратегия за национална културна идентичност, привлекателност, доказана от хилядната публика и интереса й, от приоритетите с ясна концепция за новаторство и традиция, от откривателската й изява за българския талант, от утвърждаването на българското изкуство и предизвикателствата пред бизнеса да инвестира в сериозни неща. „Сцена на вековете“ е кауза.
Автор:
Лилия Рачева
Публикация:
28.08.2009 г. 16:58
Етикети:
Посетено:
2279
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/8365-prof-plamen-kartalov-operata-na-otkrito-e-avantyura-za-rezhisyora