Художникът Недрет Яшар: Изкуството трябва да се зарежда от миналото

Картината си има свой живот, тя не принадлежи на твореца

◊ ВИЗИТКА

Недрет Яшар е роден в Русе през 1970 година. Завършил е „Живопис” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. От 1997 е член на Съюза на българските художници (IAA) ЮНЕСКО в България. През 2004 година завършва Университет “Митар Синан”, магистърска степен по изящни изкуства. В момента подготвя своята доктoрантура. Има множество самостоятелни изложби в България и чужбина.

◊ ИНТЕРВЮ

- Недрет, корените на твореца винаги са притегателен център в творчеството. Всяко едно твое завръщане към родното място какво ти дава?
- Родното място е като майката, мисловно за мен е духовен пласт, към който обичам да се завръщам. Според мен за всеки човек трябва да е притегателен център, който трябва да познаем и който да ни помогне да опознаем себе си. Човекът на изкуството, ако остане само в миналото, би било доста познато, разбираемо повторение на определен “изъм”. В този смисъл изкуството според мен трябва да се храни от миналото, за да може да се осъществи мост към бъдещето.

- Приятелите и тяхното място в твоя живот? Русенските творци как те приемат при твоите кратки визити в града ни? Помагате ли си?
- За мен най-истинският приятел е живописта, изкуството. Истинското приятелство е вид родство в мислите и усещанията. Не искам да спомена имена, но в този смисъл имам съмишленици в Русе. Да общувам с художниците, чиито творби съм разглеждал с вълнение в галериите по време на детските и юношеските ми години. Да следя развитието на моите колеги от студентските години, да общувам с колеги, занимаващи се със скулптура или други изкуства. Това са диалози със съмишленици, на които отдавам голямо значение. Помагането е естествено следствие.

- Знам, че твориш в Истанбул. Животът там вероятно ти дава друга светлина, друго развитие в кариерата? Съжаляваш ли, че си напуснал България?
- Точно така, става въпрос за светлина, но изразена в движение. Времето в Истанбул сякаш е с друго измерение. Многобройните пластове от култури, които са се наслагвали от векове, представляват огромен извор. Пребиваването ми в Истанбул, много преди да бъда там, го предусещах. Разбира се, промените в България след 89-та година на практика ми дадоха възможност да бъда в Истанбул. В Турция не пристигнах по изселническа спогодба или като интерниран, а като турист на изкуството. Така че аз не съм напуснал България, която за мен е като един пристан на покоя, към който обичам да се завръщам често.

- Силата на изкуството каква е според теб в съвременния свят?
- И първобитният човек е търсил естетическият изказ. Изобразявал е страховете, възхищенията или всичко това, което го е вълнувало, превърнато в цветови и пластичен образ. И през следващите векове изкуството е било неразделна част от живота на човека. Ту е било изказ на любовта, ту на страха, възхищението или почитта към всевишния. Изкуството е начин да останем мислещи и чувстващи.

- Доколко то е спасение или послание към аудиторията? Ти си импозантен творец. Картините ти винаги се забелязват. В твоите платна има много лиризъм и проникновен поглед в женската душевност. Багрите са само едно допълнение. Ако греша, можеш да ме поправиш. Какво обаче остава все още скрито зад рисунъка?
- Като малък в училище децата ме наричаха художник, тогава все още НЕ ЗНАЕХ КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА. Но зная, че тогава, и сега обичам да рисувам. За мен мисля, че е по-скоро спасение, начин да осъществя идеалите си, да посветя живота си на красотата. Рисуването за мен е като храм, в който влизам приведен, коленичейки, търся духовното пречистване. За мен това изкуство си остава спасение, където мога да обичам, да се възхищавам, да плача, чувствам, мисля или всичко това, което е присъщо на човек, но безмълвно, без висок глас, по-тихо от всеки звук. Аз не съм мисионер и не давам послания, това не ми е работата. Интересува ме мисълта за безкрая, майката, цветът като енергия, светлината, точката и линията, пространството въобще в и извън картината, като обща енергия. Да се рисува за аудиторията, е самозалъгване, картината си има свой път, живот и пристан, къде и за кого да бъде. В този смисъл не принадлежи на художника и само когато бъде приета от аудиторията, тогава тя става послание.

- Душата на твореца?
- Мисълта, скрита зад цветния воал, който за мен е като ребус, който трябва да бъде решен от мен като едно цветно наслаждение преди да се стигне до мисълта, е като цветен зародиш и в единство с цвета. Толкова бих могъл да кажа за моите картини. Но въпреки всичко художественото произведение според мен може да ни зарадва със своята красота. Това не означава, че нейният автор заслужава същата почит. Авторът принадлежи на творбата, а не творбата на автора, според мен.

- Иван Иванов, българският актьор, написа скоро стихотворението:
Да беше облак,
да беше дъжд
да те нарисувам,
а то... жена!
Неуловима ли е жената?
- За мен тя е като пластичен и духовен образ, носител е на началото. Началото, което е в центъра на всяко начало. Обединява триизмерният център на хуманизма и изконното начало на безкрая.

- Каква е творческата концепция на Недрет Яшар за изкуството?
- Творбата като огледален образ на мислите е в центъра на моя лабиринт. Според мен до определена степен възниква по тайнствен път, а думите, с които се опитваме да я обясним, са епидермални. Никога не съм търсил пътя, по който да се прикача или който да създам. Осъзнаването или следването на определена концепция преминава през самопознаването. За мен екзистенциалното пътуване в корените е от съществено значение, разбира се, и искреността.

Автор:

Лилия Рачева

Публикация:

31.07.2009 г. 16:32

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Изкуството

Посетено:

2821

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/34/news/8297-hudozhnikat-nedret-yashar-izkustvoto-tryabva-da-se-zarezhda-ot-minaloto