Интервю

Борис Гуджунов: Когато изпълнителят се оттегли от музикалната сцена, плаче

Публиката не прощава никога, тя е звяр, артистът и публиката това е борба

Борис Гуджунов: Когато изпълнителят се оттегли от музикалната сцена, плаче


◊ ВИЗИТКА

Борис Гуджунов е роден на 22.05.1941 г. в Пазарджик. Той притежава един от най-прочувствените мъжки гласове от българската поп сцена. През 1963 г. е приет във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, където учи до 1967 г., като успоредно с това завършва и Школа за естрадни певци към Българското радио. Първите музикални появи на Борис Гуджунов са кавъри на популярни рокендрол песни. Работи със „Сребърните гривни”, Биг бенда на БНР, оркестър София. На международния фестивал „Златният Орфей”, 1971, в конкурса за изпълнители Борис Гуджунов печели II награда, и III-та - през 1980 г. Като изпълнител, който представя песен за конкурс, Борис Гуджунов печели награди – II за „Каквато искаш ти бъди”, и III-та за „Надежда” (и двете са по музика на Атанас Косев). През 90-те години създава заедно с Боян Иванов и Борислав Грънчаров триото „Бо-Бо-Бо”. През 1998 г. е удостоен с Голямата награда на Златния Орфей за цялостен принос. През 2003 г. издава албума "21 хита".

Срещата ни става в гр. Кубрат, където той е член на журито на четвъртия фестивал „Медени гласчета”.


◊ ИНТЕРВЮ С АРТИСТА
 
- Г-н Гуджунов, „Надежда” е песента Ви, която много харесвам. Има ли надежда и за какво я таите?
- Общо взето нямам надежда за нищо и то в днешния ден, защото положението в страната както за хората, така и за мен е лошо. Все пак има оптимизъм дълбоко в душата ми, има. Двайсет години са една трета от човешкия живот, а управляващите не направиха нищо. Това пък подсказва, че управляващите не са благонамерени към хората. Към всеки един човек. Не съм песимист, но оптимизмът тлее дълбоко в душата ми.

- Музиката се оказва по-силна в живота Ви. Четох, че в миналото сте учили във ВИТИЗ. Защо се отказахте да продължите образованието си?

- Изгониха ме от ВИТИЗ, защото пеех. Това беше в ония години, в които не се гледаше с добро око на певците и се задаваше въпроса: „ти актьор ли ще ставаш, или певец”. Драматичните професори навремето, които преподаваха актьорско майсторство, бяха доста ревниви към занимаващите се с музика. А един пеещ актьор на сцена, има ли нещо по-хубаво от това, махнаха ме.

- Казват, че Ви е предстояло добро бъдеще, ако бяхте останали на театралната сцена?
- Не. В крайна сметка във ВИТИЗ навремето имаше наплив от много актьори, бях със Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Милен Пенев, бяхме в един клас. Чак пък голямо бъдеще?! - бях много млад! Реших, че е по-добре да ме изключат и останаха само музиката и пеенето. Имах много концерти и отсъствах от университета.

- Пели сте песните на Елвис Пресли и Том Джоунс, как се приемаха тогава, изпълнявали ли сте ги на английски език?
- Беше забранено да се пее на английски език. Аз, когато пропях песните на Елвис, не бях още професионален певец. Никой не можеше да ми забрани какво да пея вкъщи. По-късно беше голяма гонитба от страна на властимащите, защото ни изкарваха идеологически диверсанти. Това беше голяма глупост, защото песните на Елвис са лирични. Том Джоунс беше друг саунд, харесвах го. Не е вярно, че аз съм българският Том Джоунс.

- В музикалните сайтове има клипове с Вашите изпълнения на английски и така ви определя аудиторията.

- Такъв е начинът на изпълнение, извличането на звука от гърлото – като Елвис или Том, не всеки има ухо за това да го определи. Случваше се много песни да пея и на български.

- Имате ли любими песни, кои си припявате в тежки моменти?
- Доста песни на Елвис и Том Джоунс, от моите също. Зависи кой се интересува от моето творчество. Например имам една песен - „Здравей”. Тя е в стил реге, на Огнян Георгиев, композитор. Краси Гюлмезов направи аранжимента и тази песен ми е любима, тананикам си я.

- Вие самият пишете ли песни?
- Да, по-рано, преди двадесет години. Пишех. Решавах вътрешно у себе си, че това, което искам да пея, не го пишат. Правил съм опити, но средно успешни.

- Имам един любим въпрос, който винаги задавам на Ваши колеги, идващи в Русе. А той е за отношението между поколенията певци. Изобилието от музикални формати и конкурси излъчва нови имена, има ли приемственост между вас, търсят ли ви?

- Не, те знаят всичко, те са открили топлата вода, не знаете ли това?

...все пак вие сте певците, които станахте емблематични за страната ни!
- Няма такова нещо, ние не съществуваме. Техните майки или бащи могат да им кажат: това момчето ми е еди кой си, той навремето беше..., те не го правят. Сега, както сме жури на този фестивал, идват за съвет, но майките - да се консултират за децата си, може да им кажем нещо, но те не чуват, не искат. Трябва елементарни неща да следват. Нашата професия е много трудна. За съжаление, болшинството не мисли така.

- Сцената какво Ви даде и отне?
- Сцената ми даде малко по-голямо самочувствие. Човек от раз не става звезда. Трябват три-четири години и да я усети. Оттам започват успехите, които са малко под въпрос.

- Критична ли е публиката?
- Публиката не прощава никога, тя е звяр, артистът и публиката това е борба.

- Вашите приятели от триото „БО-БО-БО” какво правят?
- Стареем. Чуваме се по телефона, живеем далеч един от друг в София. Боян има проблеми със здравето, това е причината да не работи много, а Борислав е по-добре.

- Артистът не може без сцена, как живеете?
- Артистът като приключи със сцената, плаче. Нищо друго не му остава. Свършва със сцената, защото вижда, че е дошъл моментът и да каже довиждане на всичко.

- Толкова тъжен ли е денят Ви?
- 68 години малко ли са, как мислите?

- Добре, имате колежка - Лили Иванова, тя е на сцената?

- Тя е ненадмината, изключителна е. Тя е отговорна към себе си, към професията си така, както нито един българин от нашия бранш не защитава песните си. Когато се отдадеш на пеенето като Лили Иванова, контролната лампичка трябва да свети в мозъка. Тя е всеотдайна и към себе си. Като нея няма. Това не е само амбиция, това е смисъл на живот.

- Чалгата как я приемате?
- Изпитвам органическа омраза към този стил на музициране.

- Защо се наложи?
- Хората не се интересуват, не четат. Преди години образованието в България беше на висота, сега хората изпростяха от гонитба за пари...

- Впечатленията ви от конкурса в Кубрат?
- Много хубави, добра организация, децата имат подсигурена храна и спане, което е добре. Навсякъде има добри деца, когато им се препоръчват да спазват определени правила - успяват. Трябва да има и божи пръст в таланта, тогава нищо не може да спре детето.

- Какво пожелавате на участниците?
- Пожелавам на наградените да продължат да се стремят към успехи, да не се отказват, да бъдат постоянни. Да не си късат гласните връзки.

Автор: Лилия Рачева
29.05.2009 г. 15:07
Посетено: 2001
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/8003-boris-gudzhunov-kogato-izpalnitelyat-se-ottegli-ot-muzikalnata-stsena-plache