Интервю
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Малин или предимството на изпуснатите влакове
Хумористът-минералог и шоп от Родопа изкатери 75 кота
Малин Кацаров
◊ ВИЗИТКА
Малин Кацаров е роден преди 75 години на 18 март в с. Овчарци, Дупнишко. Геолог по професия. Автор на много технологични рационализации за производството на бентонит. Носител на орден за заслуги в науката “100 години геология”. Съдбата го довежда в Кърджали, за да кръстоса шопския с родопския начин на писане и възприемане на света. От това се ражда неговата сладостно-горчива философия за живота и горещо-студения му поглед към света, в който “само неразумните същества не правят нищо неразумно”. Затова в своите текстове хвали сурово и заклеймява с потупване по рамото. Често е тъжен, когато се улавя, че не върви, а само мисли и все не може да го измисли. Все не може да престане да се съмнява, че човечеството, смеейки се, уж върви напред, а всъщност бърза към своето начало.
Част от смешните си горчивини изля в шест свои книги (“Обич?! О,бич!”, “Напред, земята е кръгла!”, “Неокастрени мисли” в 2 части, “Болка в рими”, “Луди млади години”). Друга част от тях остана да чака по-добри времена. Дано готовите му много отдавна за печат книги “Шопски хумор”, “Философски есета”, “Родопски минерали” и пиесата “Демокрация по време на чума” дочакат своя час.
• Клуб “Неиздадени ръкописи” при Регионална библиотека “Н. Й. Вапцаров” ще чества 75-годишния юбилей на талантливия хуморист на 17 март 2009 от 17.30 ч. в Културно-методичния си център.
◊ ИНТЕРВЮ С МАЛИН КАЦАРОВ
- Малине, откъде тръгна шопския ти корен?
- Тръгна от моето село Овчарци. Детството ми мина в полите на Рила планина. Предимно като воловарче. Най-добре си общувах и се разбирах с говедата.
- Какво си спомняш от младежките години?
- Я си спомням много неща, но мама ми бе заръчала за нормални неща да не разказвам.
- Ти си геолог, цял живот си се занимавал с камъни, които наричаш минерали. За кой от тях има интересна легенда?
- За гиздавия виолетов аметист, който отговаря на зодията “Водолей”. Името му в превод от латински означава “трезвен”. Затова отиващите на поход рицари получавали от жените си аметисти, за да не им изневеряват. Но и на тогавашните, и на днешните “рицари” с изявен коцкарски хъс не би стигнала и цяла раница с аметисти, за да ги държи трезви.
- Направил ли си някакви асоциации между камъните и жените?
- Да, стигнах до извода, че хубавите жени са като планински кристали, умните са като скъпоценните, а всички други жени са останалите камъни.
- Какво е жената за мъжа според теб?
- Без жената светът би се превърнал в пустиня, но собствената ти жена може да го превърне в Сахара.
- Но ти поливаше твоята “Сахара” с много бира, за което навярно изяждаше калая?
- Тогава редовно напомнях на жена си какво ни пееше попа при венчавката: ”Чашата на търпението приемете!” Я приех чашата, а жената защо не прие търпението, така и не разбрах.
- Роден си не случайно в женския месец. Затова обичаш да пишеш за жените. Кажи няколко епиграми, посветени на жените.
- Ето две: “Бих писал за нея сонети, разкарвал бих я по света, украсявал бих я с цветя, с бижута и златни монети, но с едничката молба голяма, да бъде по възможност няма.” Ето и другата: ”Щом тя е моя половина, значи втората това съм аз. Но вече няколко години, навярно случва се и с вас, изправени сме пред дилема, коя от нас е по-голяма.”
- Шопите умеят да обичат. Ти сигурно не правиш изключение от правилото?
- Я съм от ония шопи, които умират, когато обичат. Но искам да допълня, че нито един шоп не е умрял от любов.
- Малине, на какво си искал да учиш децата си?
- Я не сакам да ги уча, а да ги отучвам от някои работи.
- Често говориш за политика, коментираш политиците. Влизал си в някоя партия?
- Я не съм влизал у никоя партия и не съм пускал никоя партия да влезе у мене. А моят земляк Мите разправя, че уж бил широка душа, а пък се намъкна у наследницата на тесните социалисти. Но мене Господ ме опази, не можаха да ме зомбират и сега не изпитвам никаква носталгия по утопията.
- Накрая ще те помоля да кажеш някои от любимите си афоризми.
- Ето ги: ”Превърне ли в енергия човешката завист, човечеството веднага ще реши енергийната си криза.”; “Страх ме е да изпъдя роба от себе си, защото там ще се навре някой нов господар.”; “На гроба ми не знам какво ще никне. Дали сини китки или макове, но който в него надникне, ще види много изпуснати влакове.”
◊ ВИЗИТКА
Малин Кацаров е роден преди 75 години на 18 март в с. Овчарци, Дупнишко. Геолог по професия. Автор на много технологични рационализации за производството на бентонит. Носител на орден за заслуги в науката “100 години геология”. Съдбата го довежда в Кърджали, за да кръстоса шопския с родопския начин на писане и възприемане на света. От това се ражда неговата сладостно-горчива философия за живота и горещо-студения му поглед към света, в който “само неразумните същества не правят нищо неразумно”. Затова в своите текстове хвали сурово и заклеймява с потупване по рамото. Често е тъжен, когато се улавя, че не върви, а само мисли и все не може да го измисли. Все не може да престане да се съмнява, че човечеството, смеейки се, уж върви напред, а всъщност бърза към своето начало.
Част от смешните си горчивини изля в шест свои книги (“Обич?! О,бич!”, “Напред, земята е кръгла!”, “Неокастрени мисли” в 2 части, “Болка в рими”, “Луди млади години”). Друга част от тях остана да чака по-добри времена. Дано готовите му много отдавна за печат книги “Шопски хумор”, “Философски есета”, “Родопски минерали” и пиесата “Демокрация по време на чума” дочакат своя час.
• Клуб “Неиздадени ръкописи” при Регионална библиотека “Н. Й. Вапцаров” ще чества 75-годишния юбилей на талантливия хуморист на 17 март 2009 от 17.30 ч. в Културно-методичния си център.
◊ ИНТЕРВЮ С МАЛИН КАЦАРОВ
- Малине, откъде тръгна шопския ти корен?
- Тръгна от моето село Овчарци. Детството ми мина в полите на Рила планина. Предимно като воловарче. Най-добре си общувах и се разбирах с говедата.
- Какво си спомняш от младежките години?
- Я си спомням много неща, но мама ми бе заръчала за нормални неща да не разказвам.
- Ти си геолог, цял живот си се занимавал с камъни, които наричаш минерали. За кой от тях има интересна легенда?
- За гиздавия виолетов аметист, който отговаря на зодията “Водолей”. Името му в превод от латински означава “трезвен”. Затова отиващите на поход рицари получавали от жените си аметисти, за да не им изневеряват. Но и на тогавашните, и на днешните “рицари” с изявен коцкарски хъс не би стигнала и цяла раница с аметисти, за да ги държи трезви.
- Направил ли си някакви асоциации между камъните и жените?
- Да, стигнах до извода, че хубавите жени са като планински кристали, умните са като скъпоценните, а всички други жени са останалите камъни.
- Какво е жената за мъжа според теб?
- Без жената светът би се превърнал в пустиня, но собствената ти жена може да го превърне в Сахара.
- Но ти поливаше твоята “Сахара” с много бира, за което навярно изяждаше калая?
- Тогава редовно напомнях на жена си какво ни пееше попа при венчавката: ”Чашата на търпението приемете!” Я приех чашата, а жената защо не прие търпението, така и не разбрах.
- Роден си не случайно в женския месец. Затова обичаш да пишеш за жените. Кажи няколко епиграми, посветени на жените.
- Ето две: “Бих писал за нея сонети, разкарвал бих я по света, украсявал бих я с цветя, с бижута и златни монети, но с едничката молба голяма, да бъде по възможност няма.” Ето и другата: ”Щом тя е моя половина, значи втората това съм аз. Но вече няколко години, навярно случва се и с вас, изправени сме пред дилема, коя от нас е по-голяма.”
- Шопите умеят да обичат. Ти сигурно не правиш изключение от правилото?
- Я съм от ония шопи, които умират, когато обичат. Но искам да допълня, че нито един шоп не е умрял от любов.
- Малине, на какво си искал да учиш децата си?
- Я не сакам да ги уча, а да ги отучвам от някои работи.
- Често говориш за политика, коментираш политиците. Влизал си в някоя партия?
- Я не съм влизал у никоя партия и не съм пускал никоя партия да влезе у мене. А моят земляк Мите разправя, че уж бил широка душа, а пък се намъкна у наследницата на тесните социалисти. Но мене Господ ме опази, не можаха да ме зомбират и сега не изпитвам никаква носталгия по утопията.
- Накрая ще те помоля да кажеш някои от любимите си афоризми.
- Ето ги: ”Превърне ли в енергия човешката завист, човечеството веднага ще реши енергийната си криза.”; “Страх ме е да изпъдя роба от себе си, защото там ще се навре някой нов господар.”; “На гроба ми не знам какво ще никне. Дали сини китки или макове, но който в него надникне, ще види много изпуснати влакове.”
Автор:
Интервю на Лияна Фероли
Публикация:
14.03.2009 г. 12:40
Посетено:
1676
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/7488-malin-ili-predimstvoto-na-izpusnatite-vlakove