Орлин Горанов: хората имат нужда от духовна култура, залите се пълнят

Стремежът ни е да намерим своето място в световната попкултура

◊ ВИЗИТКА

Орлин Горанов е роден на 8 август 1957 в Берковица. Започва от дете в детския хор "Бодра смяна", по-късно е към Ансамбъла на армията, където работи до 1985 г. На върха на популярността си като поппевец, решава да се насочи към оперната музика и през 1990 г. завършва Музикалната академия, оперно пеене. Като студент става солист на Пловдивската опера. Той е единственият певец в българската музика, който е популярен и в оперната музика.

Орлин Горанов е добре приет на фестивалите в Кнок, Белгия, 1983, "Братиславска лира", 1984. От началото на 90-те години има постоянни ангажименти в програмите на "Фридрихщадпалас", Берлин. Той е канен за съвместни записи – с Камелия Тодорова, Кристина Димитрова, Нели Рангелова. Една от най-популярните песни на Орлин Горанов и до днес е "Светът е за двама" (1981), композитор Мария Нейкова, която само през 1999 година има 2 нови версии от млади музиканти. През месец юни 2000 г. Орлин Горанов реализира съвместно с Кристина Димитрова албума „Ти и аз”. Заедно с Мариана Попова той гостува в Русе по време на турнето й през месец февруари и откликна на поканата за интервю.

◊ ИНТЕРВЮ

- Г-н Горанов, защо приехте поканата да участвате в турнето с Мариана Попова?
- Харесвам я като колега и има реалните шансове тази година да бъде финалист. Освен това, турнето реализира песента, която ще участва във финала, искам да й помогна по принцип. Защото такива неща все по-малко се случват през последните години в България. Малко колеги се осмеляват да тръгнат на едно турне, решихме да направим една друга форма - да няма продажби и билети, да има отворени врати за всички, който иска, да ни слуша. Искаме да направим една сверка на часовника, доколко я познават хората. Мариана да покаже репертоара си от различни песни, да се види какво може още да направи, как ще бъде приета.

- Вие сам ми подсказвате следващия въпрос, казвате, че малцина от Вашите колеги подкрепят такива като нея.
- Не, не е точно тази мисълта...

- По принцип в пространството има едно деление във вашата гилдия на млади и стари!? Така ли е според Вас?
- Не знам за това деление. Участвал съм винаги в различни програми. Никога не е било парирано само стари или млади изпълнители. Въпреки че в залата влизат хора на всякаква възраст. Важното е тези, които идват на концерта, да се чувстват щастливи.

- Певците, които изгряват в момента, търсят ли ви за съвет или подкрепа?
- Някои ме търсят, някои не. Поради простата причина, че през последните години всеки един млад човек може да получи информация от интернет. Ние, това например, не можехме да си го позволим преди 30 години, когато стартирахме. Тогава имаше една телевизия в България, две станции – „Христо Ботев” и „Хоризонт” и една звукозаписна компания „Балкантон”. Сега колегите ми имат абсолютна свобода. Доста от тях се оплакват, че нямат концертен живот. Но такива са годините, ние с нищо не сме виновни. Скоро дочух подобно изказване. Ние също нямаме толкова изявен живот. Навремето ни помагаше концертно бюро и който сега се захване с това, трябва да е наясно с цялата структура, и да има едно високо ниво на изяви. Радвам се, че залите се пълнят. Ние от 18 години сме в криза, няма какво да се лъжем. Все повече се пълнят залите, което означава, че хората имат нужда от духовна култура. И в операта е същото.

- Вие сте един от изпълнителите, който има хубави дуети. Сега направихте запис с Мариана Попова. Как стана?
- Случайно, като всяко хубаво нещо. Не спирам да експериментирам с младите си колеги. Ще ми се винаги да има нещо интересно и ново, което да се случва. В последните години забелязвате, че няма жанрови граници и се правят различни проекти. Като се започне с Лондонската филхармония, с Павароти, който събираше всякакви изпълнители. Нека да наречем така - музиката е един огромен океан, в чийто води всеки избира как да плува.

- Виждаме Ви в една друга визия, като испанец!
- Трябваше да бъда в тона на музикалното парче, то е южняшки тип, латиното е близко като характер и нрав до българина. Силните емоции са присъщи за нас. Това беше един опит за летене, да излезем от рамките на българския пазар. Имаме добри групи, които се изявяват на английски език. Мариана например е направила на португалски едно хубаво фадо. То по нищо не отстъпва на оригиналните португалски изпълнения. Тя има и песен на еврейски. Езиците никога не са проблем за българина, ние сме дялани камъни. Въпросът е да намерим своето място в световната попкултура. Лошото е, че аз не съм творец. Мога да бъда част от колектива. Стараем се да намерим нещо интересно.

- Плавно преминавате и към операта.
- Опитвам се. Един човешки живот не стига.

- Има много добри отзиви за Вас, разбрах, четейки форумите за оперното изкуство.
- С годините човек натрупва опит. Виждам, че има много интересни неща, които могат да се направят и научат.

- Съжалявате ли, че сте певец?
- Не, никога! И пет живота да имах, щях да пея, доставя ми удоволствие.

- Казват, че една от мечтите Ви е била да бъдете лекар?
- Да, защото съм от такова семейство. Баща ми беше лекар. Това ме е интересувало от детска възраст, имах мечти, както и той, да се занимавам с хуманитарните науки. Аз мисля, че имаме нещо общо хората на изкуството и лекарите. Защото ние лекуваме душите на хората. Много от болестите започват именно оттам - от душите. ...песента лекува... Доказано е, в книгите пишат за Орфей, който лекува с песента си. Забравихме да се усмихваме и да се поздравяваме. Хората се стопяват в големите градове, те са инкогнито.

- Вие как лекувате душата си?
- С много отбрани приятели. С хора, на които вярвам и обичам, и мога да им бъда полезен, приятелят е този, който не води тефтер кой колко трябва да му върне. Трябва да се събудим и да кажем, че сме нормални хора на земята, и да правим неща, които да ни доставят удовлетворение.

- Песента, която припявате...
- Зависи от настроението ми. Аз приемам музиката като вибрация, която ми доставя удоволствие. Същото е, когато се запозная с даден човек, или го харесвам от пръв поглед, или не. Той може да е чудесен, но да не се усещаме. Като музиката е. Въпросът е, коя ще бъде музиката ти, а за да разбереш, трябва да слушаш много мелодии.

- С Кристина Димитрова получихте орден Петър Велики за принос за българо-руската дружба?
- Така решиха от Москва. Лично аз съм натрупал доста километри в Русия. Вече не можем да покрием високото ниво, което постави руската естрада. Професионално. Те държат на тяхната естрада. Имат алтернатива за всяка една звезда. Уважават си артистите. За да стават хубави нещата, освен желание, трябват и средства.

- Суетен човек ли сте?
- В рамките на нормалното.

- Талантът доколко помага и пречи на изпълнителя?
- Колкото помага, толкова и пречи. Лично аз много рядко съм доволен от нещата, които правя. Искам максималното. Ние все пак сме живи хора. Красотата на работата ни е, че всеки един концерт е уникален.

- Как успявате и в естрадата, и в операта?
- С желание. Уморените коне ги убиват, стара мъдрост е, че ние, мъжете, не стареем, а умираме. Когато човек е на обороти, той успява и преодолява трудностите. Затова съм противник и на пенсионирането. Защото хората не знаят какво да правят след пенсиониране. Изпадат в безтегловност. Възрастните колеги в България, щом се прошарят косите им, ги определят втора ръка. Нямаме респект към хората, които са направили историята. Докато младите започват историята от днес, те са революционно настроени.

- Вашата съпруга също е имала предложение да бъде беквокалистка? Припява ли с Вас?
- Това беше в младите години, тя много приличаше на Ани от АББА. Никога не е искала да се занимава с това. Вкъщи стига само един певец, аз не съм от хората, които се разпяват в банята.

- Какво Ви предстои?
- Заминавам за Флорида, имам ангажименти с операта. В Бургас ще гостувам в „Турандот”, с Криси ни очакват в Канада.

Автор:

Лилия Рачева

Публикация:

26.02.2009 г. 22:38

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

култура

Посетено:

1678

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/34/news/7383-orlin-goranov-horata-imat-nuzhda-ot-duhovna-kultura-zalite-se-palnyat