Интервю

Катя Филипова: Публиката, която ме цени и обича, не ме е забравила

Маестро Вили Казасян изгради у мен висок критерий за подбора на песни

Катя Филипова: Публиката, която ме цени и обича, не ме е забравила


◊ ВИЗИТКА

Катя Филипова е родена в град Варна на 13 май през 1949 година. Завършила е Висшия икономически институт, но още като студентка дебютира като певица. Работи с оркестър „Метроном” и трио „Обектив“ (1973-1974 г.), а по-късно и с Биг бенда на БНР. Катя Филипова се явява на няколко международни фестивала, където печели награди - „Златният мост” - Западен Берлин '75, Касълбар - Ейре '75, I награда на фестивала в Сопот през 1976, II награда от Шлагер фестивала в Дрезден 1977, I награда от „Песни за морето и неговите трудови хора” в Бургас - 1981; „Песни за морето” - Рощок '82.

Една от най-популярните й песни става „Незабрава“ по музика на Тончо Русев и текст на Калин Донков през 1979 година. От края на 80-те години Катя Филипова работи с „Динамит брас бенд” в скандинавските държави. Освен „Незабрава“, други големи хитове на Филипова са „Добри познати” и „Добър вечер”.
 

◊ ИНТЕРВЮ С ПЕВИЦАТА

- Г-жа Филипова, през месец май Вие отново напомнихте за себе си с албума „Незабрава”. Кои са моментите от певческата ви кариера и защо не можете да ги забравите?
- Миналата година издадох двоен албум с 31 песни. 20 от популярните ми хитове и 11 мои авторски композиции, повечето от които са с текст на голямата българска поетеса и текстописец Жива Кюлджиева. Албумът се радва на голям успех, издателят е варненската фирма „Сънрайз Маринов”. Много хубави моменти съм имала в моята кариера. Това са наградите ми на международните фестивали, пътуванията ми по света. Около 33 държави, в които съм имала концерти. Навсякъде съм се радвала на успех и на незабравими мигове от срещите с публиката по света.

- Сцената какво дава и какво отнема на певците?
- Мисля, че сцената повече дава на певците, отколкото отнема. Любовта на публиката е много силен фактор за нас, певците, и въобще за творците в изкуството.
 
- Дългото Ви отсъствие от сцената на българската естрада на какво се дължи?
- От началото на моята кариера са изминали 36 години. Пътувала съм много, сама и с моя съпруг Крум Калъчев, който също е музикант. С нашия оркестър пътувахме из Скандинавия: Финландия, Швеция, Норвегия. Единствено в периода от 2000-2005 година не съм работила активно.

- Не се ли страхувате, че повечето от новото поколение не Ви познават като изпълнител?
- Съвсем нормално е младото поколение да не познава моите песни, защото дълго време ги нямаше на музикалния пазар. Но публиката, която ме цени и обича, не ме е забравила и се радва на новия ми албум „Незабрава”. Той е кръстен на едноименната ми песен от големия български композитор Тончо Русев, по текст на Калин Донков.

- Имали сте прекрасната възможност да работите с Вили Казасян, който е едно от емблематичните имена на българската естрада. С какви спомени останахте за него, как се работеше с маестрото?

- Бях солистка на оркестъра на Българското национално радио с диригент покойния вече Вили Казасян в периода 1973-1976 г. Това беше в началото на моята кариера и професионалната ми работа с такъв голям музикант като В. Казасян. Той ме научи да имам висок критерий в кариерата си.
 
- Кои са най-близките хора, които ви подкрепят в трудните моменти?
- Най-близките ми хора са моето семейство: съпругът ми и племенникът ми. Те ме подкрепят и винаги са до мен в най-трудните ми моменти.

- С какво се занимавате в момента?
- В момента имам няколко готови песни, които съм написала и се стремя да ги реализирам като записи.
 
- Наскоро четох интервю с Вас, в което разказвахте, че имате руска жилка в рода си. Истина ли е това? Бихте ли разказали пред нашите читатели за родителите си и това как сте научили за тази подробност в родословното ви дърво?
- Наистина моят прадядо по бащина линия е руски дворянин - Владимир Телесницки. Той е участвал в Руско-турската освободителна война и е герой от боевете край Шейново. Оженва се за прабаба ми Мария и остава в България. От техния брак се ражда баба Екатерина. Тя е майката на моя баща, а аз съм кръстена на нея. Гордея се с моите предци!!! Родителите ми също бяха достойни хора. Майка ми - Дора Филипова, беше голяма пианистка, а баща ми Александър Филипов. Той беше много талантлив актьор, певец в музикалния театър в София. Те ме научиха на любов към музиката и на много положителни неща, които ми бяха полезни и са и до ден-днешен в моя живот. За съжаление, и двамата починаха много млади, един след друг, още докато бях на 23 години.
 
- И накрая, ще ви попитам коя е песента, която често си припявате в тежките моменти?
- Имам много любими песни. В моята кариера съм пяла на 15 езика, 6 от тях ги говоря. Разбира се, любимата ми песен е визитната ми картичка „Незабрава”. Имам и много други – на покойната Зорница Попова, покойният Мишо Ваклинов и т.н. В колекция ми от дискове са и песните на Стиви Уондър, Елтън Джон, Сара Вон, Елла Фитцджералд, Тони Бенет и други изпълнители. Ако мога с едно изречение да кажа, то това е моето семейство, моят дом, моята крепост и пристан.
Автор: Лилия Рачева
30.01.2009 г. 16:47
Посетено: 2108
Етикети: Публиката
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/7229-katya-filipova-publikata-koyato-me-tseni-i-obicha-ne-me-e-zabravila