Богдана Карадочева: Човек никога не трябва да приема нещата на сериозно

Публиката навсякъде е еднаква, ако певецът се представя добре

◊ ВИЗИТКА

Богдана Карадочева дебютира едва 14-годишна на подиума на БИАД и още в началото на кариерата си получава подкрепата на известния наш композитор Вили Казасян. Богдана спечелва сърцата на публиката и критиката с неподражаемия си характерен леко дрезгав глас и със силното си сценично присъствие.

В края на 60-те години става първият български изпълнител, спечелил голямата награда на „Златният Орфей”. Следват награди от десетки фестивали по света. Пяла е със звезди като Азнавур, Адамо, Жилбер Беко, Жозефин Бекер и др. Богдана е изпълнявала и много дуети с родни звезди - сред тях са артисти като Тодор Колев, Васил Найденов и Стефан Димитров. Безкрайната й поредица от незабравими шлагери включва „Мой един живот”, „Безнадежден случай”, „Чай за двама”, „Остаряваме бавно”, „Самотен ловец е сърцето” и др.

През 2005 г. издава най-новия си албум „Самотен ловец е сърцето”. Той включва 18 нови песни. Текстовете са на Маргарита Петкова, Георги Борисов, Захари Петров, Миряна Башева, Константин Казански и Развигор Попов, а музиката - на Стефан Димитров, Константин Казански, Развигор Попов, Сашо Кипров и Сашо Бръзицов. Една от песните певицата изпълнява в дует с Тодор Колев, а две песни - заедно с Васил Найденов. Едната от тях е песента на Георги Минчев „Почти полунощ е…”.

◊ ИНТЕРВЮ С ПЕВИЦАТА

- Здравейте, г-жо Карадочева! Много ми е приятно да направя интервю с Вас, защото сте една от емблематичните певици в българската естрада. Какво е музиката за Вас?
- Музиката е моята професия, моят живот. Това е моята същност.

- Сценичният живот с какво Ви зареди? Какво Ви отне?
- Нищо не ми е отнел, само ме е зареждал през цялото време. Изявата на сцената е голямо удоволствие. Може би в самото начало не е било точно така. Защото младият човек по друг начин възприема света. Докато във времето, с натрупването на годините, започваме да гледаме по друг начин. Помъдряваме. И като всеки творец, започваме да се съмняваме дали сме добри или не, но мисля, че това е нормално състояние за всяка творческа личност.

- Лесно ли се прави кариера на добър естраден певец в България, днес и в миналото?
- Певците от моето поколение имахме по-сериозно отношение към публиката. Приемахме песента като съдба, както и нашето представяне. Не е лесно. Начинът да се стигне до хората, до публиката, и да й допаднеш... - не е лесно. Начинът да предадеш посланието на песента до хората и да стигне до тях, не се отдава на всеки. Затова имам претенции, че съм пяла песни на много добри композитори, написани от едни от най-големите поети.

- Имате предвид поетесата Миряна Башева?
- Да, Миряна Башева, Маргарита Петкова. Може би има нещо в тях, което ми допада, или сме сродни души, приличаме си. Приличаме си, защото сме „кротки момичета”, вечно влюбени. И това, което се поднася на публиката като текст и музика, трябва да е излязло от сърцето. Да успеем да го предадем на аудиторията. Аз ги харесвам, защото в техните текстове не са само думите, а има драматургия, има история и съдба.

- Трябва ли някой да харесва даден певец, за да започне звездния му старт?
- Преди всичко трябва да го оцени публиката. Тя трябва да го харесва.

- Освен публиката?
- Вижте, едно време, когато ние пътувахме, имаше една телевизия, хората ни познаваха и обичаха песните ни. Те ни познаваха от хилядите ни концерти. Имахме много концерти и пътувахме. В годината правехме по 600 концерта. Това означава, че поне един-два пъти в годината ни разграничаваха - по-добрия от по-слабия изпълнител. Те ни избраха и ни оцениха.

- Да, абсолютна права сте. Предполагам, че имате много добри спомени от маестро Вили Казасян. Той е човекът, който ви харесва като изпълнител и сте неговото откритие.
- Той наистина ме откри и аз на шега го наричах моя Колумб. Вили Казасян е една от емблематичните фигури в България и си остана като такъв, и като човек, интелигентен, и като музикалност, като чувство за хумор към живота и към всичко. Това е много важно, на всичко трябва да се гледа с чувство за хумор и никога не трябва да се взема човек на сериозно.

- Песните Ви са разпознаваеми за българската естрада, защото имат хубав текст и са ритмични.
- Може би две години ще станат, откакто започнаха да ми издават песните в албум „Златна колекция”. Трябва да ви кажа, че ми беше много трудно да избера 42 песни от 500, които съм изпяла. И след това се ядосах, защо съм пропуснала и тази песен, и тази песен...

- Радва ли Ви факта, че песните ви се помнят и харесват?
- Да.

- „Старс Рекърдс” преиздаде през 2008 вашия албум „Златна колекция”. И все пак това е един хубав факт към певците, които останаха класика.
- Моите песни не са от тези, които в момента са фойерверк.

- Именно…
- За тях слушатели има и ще има, надявам се! Те могат да се определят като евъргрийни. Мога да ви разкажа как през лятото ми се обади една моя приятелка от морето и каза, слушай какво става тука и оставя телефона включен... млади хора в една огромна кръчма пеят моите песни.

- С една дума имате и млади почитатели...
- Да, много.

- В момента знам, че пишете текстове за песни, за кои изпълнители ги подготвяте?
- Нямам такива претенции.

- Така ли? В момента сте скромна като всеки творец!!!
- Това е инцидентно. Пробно. Понякога ги харесвам, понякога не. Съмнявам се в това дали наистина стават. Но между тях има и сполучливи попадения.

- Обикновено ваши колеги ли се обръщат към вас да им подготвите текст?
- Моят мотор е Стефан Диомов. Той непрекъснато ми казва по телефона: „Напиши, напиши...", и започва някакви срички да ми казва по телефона..., от което в началото нищо не разбирам, след това пее. После пиша и така се редуваме с него. С него бяхме направили една песен „Хълмове зелена трева” - тя получи голямата награда на конкурс за изпълнение – Пламен Ставрев от Бургас, а текстът ми получи отличие за добър текст. Бях изненадана от този факт.

- …със сигурност не приемате нещата на сериозно, затова става така. Вие участвахте в „Мюзик Айдъл 2” в една от групите за ментори. Какво ви харесва в този тв формат?
- Този „Мюзик Айдъл 2” беше невероятен, имаше прекрасни певци. Тия момичета как пееха - Нора, Деница, Шанел, всички. Но все пак подборът се дължеше на Вили Казасян. Защото той имаше нюх и добър слух и знаеше много добре от кого какво може да се очаква.
Но ме изумяват българите с факта, че пускат есемеси, докато тече състезанието. После се оплакват, че нямат пари. Защо не питат след това какво става с тези певци.

- Да, ето аз в момента точно този въпрос ще ви задам. Интересува ме какво става с тях?
- Те трябва да използват този момент и да работят, защото, ако не го направят, след няколко години ще ги забравят. Не знам какво правят. Какво става и кой се занимава с тях, нямам представа. Но искам да ви кажа, че те като че ли нямат нужда от някой, който да им казва нещо... Те могат да тръгнат да питат, да потърсят помощ, има хора с опит, които могат да им бъдат полезни. Колегите са добронамерени. Желая им само доброто.

- Това всъщност е следващият ми въпрос - новото поколение изпълнители обръща ли се за съвет към вас?
- Никога. В България има разделение - стари и млади певци. Само тук е така. Например във Франция Шарл Азнавур е Шарл Азнавур. Няма определение - стар певец. Край. Той прави двадесет години подред концерти в „Олимпия” и залата е препълнена с млади хора. Те пеят заедно с него. Тук нещата стоят така - можеш или не можеш.

Техният успех беше една еуфория и всички говореха за тях. Моментът трябва да се използва за следващата им стъпка. Едно време имаше един игрален филм „Тя танцува само за едно лято”.

- А тук ще бъде звезда за един ден. Има ли песен, която остана все още неизпълнена от Богдана Карадочева?
- Да. Много са. В момента подготвям няколко нови песни. Бях се отдръпнала и направих моята равносметка. Мисля, че всеки един творец има нужда от това. При мен нещата продължиха малко по-дълго, защото нещата, които се случват, много не ми харесват. Предпочитам да ги гледам отстрани и промените, и всичко, което става около мен. Май малко прекалих. Сега записвам четири нови песни, те са по-сериозни и по-философски.

- Със Стефан Димитров имате една чудесна песен „Остаряваме бавно”, какво още бихте допълнили с една дума или фраза?
- Много бързо минава времето, дните. Всъщност по-важното е, че оставам все така млада по дух. Акълът ми е същият.

- По принцип имате ли покани за участия?
- В България имам участия. Едно време пътувахме всеки ден и това дава отпечатък върху живота ни. Не мога да тръгна отново. От време на време имам концерти в Париж, във Виена. Това са така наречените галаконцерти.

- Как ви приема публиката там?
- Публиката навсякъде е еднаква. Когато един артист се представя добре, ако има добри качества, той винаги е харесван и канен, и приеман.

Автор:

Лилия Рачева

Публикация:

29.01.2009 г. 23:38

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Богдана Карадочева

Посетено:

3085

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/34/news/7219-bogdana-karadocheva-chovek-nikoga-ne-tryabva-da-priema-neshtata-na-seriozno