Мая Дългъчева: Предай доброто, без да очакваш да се връща при теб!

Няма други готови рецепти, но ако всеки се усмихне по два пъти дневно, това е достатъчно

◊ ИНТЕРВЮ

- Откъде, Мая, идва тази твоя голяма отдаденост към децата?
- Сигурно оттам, че детето в мен никога не ме е напускало. Радва ме и детската неподправеност, оригиналната, необременена с моделите на възрастните, детска мисъл.

- Но пък всички ние така рядко забелязваме този чист, свеж и интересен свят…
- То е, защото с годините все повече предаваме едни на други само затворените, утвърдените, унаследени модели и рамки на живеене. А те много трудно се разчупват, за да влезе детското удивление на погледа към света.

- Може би, все пак, тези два модела на възприемане ще могат да се пресекат…
- Това може да стане, но с много отдаденост и много работа в тази посока. И с възпитание на виталност още от най-ранна възраст. А това вече се прилага с успех в разпространените в цял свят Валдорфски училища. Има ги и в Румъния, Сърбия, Албания. В тях децата се учат не да запаметяват и възпроизвеждат, а да мислят, да наблюдават света около себе си, което за тях изобщо не е сложно. В тях те се учат да следват метода на природата, защото тя е най-големият учител. Не получават оценки, защото те ограничават свободата, потискат самочувствието, пречат на детето да извади всичко, на което е способно. Затова то трябва да се стимулира с индивидуално за неговото ниво разбиране, а не да се респектира с оценката като наказание.

- От какво най-много се нуждаят малчуганите?
- В този забързан живот не ни остава много време да се замисляме за това. Децата ни живеят сякаш между другото. Ако някой се сети да им прочете приказка – добре. Да ги прегърне – още по-добре. Но обикновено те си живеят, без да осъзнават какво им липсва, което е много тъжно. А още по-тъжно е това, че и ние не го знаем и не го осъзнаваме, защото все по-рядко изразяваме обичта си към тях – тази, която обменя и споделя нашите флуиди и енергии. Само чрез нея ще знаем всичко едни за други.

- Има ли начин това да се случи?
- Начинът е един. Както във филма “Предай, без да връщаш!” Това отново е моделът от природата на водните кръгове. Хвърлиш камъчето на доброто и кръговете се разпространяват един след друг. Няма други готови рецепти, но ако всеки се усмихне по два пъти дневно, това е достатъчно. Получилият усмивките, ще се усмихне на още трима и т.н. Този принцип е съхранен в детското светоусещане. И той гласи: “Предай доброто, без да очакваш да се връща при теб!”

- А дотогава?
- Дотогава да няма отчаяние, защото светът изглежда радостен или болезнен в зависимост от нашето възприятие. И можем да го направим по-красив и приемлив, ако по-често мислим, че няма зло, а добро, което да развиваме.

Автор:

Лияна Фероли

Публикация:

09.10.2008 г. 23:09

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

2046

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/34/news/6598-maya-dalgacheva-preday-dobroto-bez-da-ochakvash-da-se-vrashta-pri-teb