Интервю

Николай Хайтов: Родната ни литература е пъпната връв между народа ни и неговата национална същност

15 септември – 89 години от рождението на Николай Хайтов

Николай Хайтов: Родната ни литература е пъпната връв между народа ни и неговата национална същност


15 септември – 89 години от рождението на Николай Хайтов

Родопският властелин на словото, не случайно, е роден на първия учебен ден (15 септември), а умира на последния (30 юни). Роден е също на нечетно число и нечетна година, а напуска този свят на четна година. Самият той вярваше в предопределението на човека, в неговата предпоставеност и във всичко онова, което е програмирано и идва „отвътре”, което зависи преди всичко от стотиците хиляди генетични „навивки”, по неговите думи. Така че сигурно би се съгласил с констатацията, че животът му символизира пътя на българското познание. Както и че с него ни посочва начина за постигане на хармонията. А именно с много труд и неравновесия. В разговор със своя зет Никола Гигов той изразява и увереността си, че духовната енергия не се губи, само се прелива от една „чаша” в друга. В това сме сигурни и всички ние, четящите и потапящите се в оставения ни от него скъпоценен ”потир” със сурово-нежна и дъхаща на балканска мъдрост живителност. И ако жаждата ни за нея не пресъхва, ще се връщаме отново и отново към така нужния ни днес негов завет – любов към родното и жертвеност в негово име, без които, по думите му, сме обречени на разпад. Така, както се разпадат зидовете без хоросанена спойка. А без тази готовност за саможертва в името на родината, казва Хайтов, особено при днешния морален срив, отечеството като понятие е застрашено от изчезване (”Време за разхвърляне на камъни”). Предупреждава ни също, че за това особено ще помогне и така модерната сега хомогенност и асимилация – болестните признаци и белези за остаряване, така различни от уникалното природно разнообразие, от което трябва да взимаме пример. А отродяването на младите хора е по-страшно, отколкото нашествието на вражески сили на територията на България. Но и от този „въртоп-вихрушка” има изход, казва родопският оптимист-сладкодумник. „Четейки огромното му творчество, казва неговата дъщеря Елена Хайтова, съзнавам как той се е превърнал в своя любим герой Дон Кихот. Герой, който няма нищо общо с практичното, смиреното, разумното.” Но пък нали и неговите читатели съвсем нямат нужда от такъв „поумнял” и практичен герой-образец.
  
За някои от тези най-необходими наши спасителни „пояси” от днешната криза стана дума в разговора ми с Николай Хайтов през 1994 г. по случай неговия 75-годишен юбилей.


◊ ИНТЕРВЮ С НИКОЛАЙ ХАЙТОВ

- Господин Хайтов, сега от висотата на годините ви по-често ли се питате за смисъла на това, което правите?

- Всеки се пита, писателят, може би най-много. Колко пъти съм се питал, дали това, което пишем, е нужно… Но след като 2/3 от това, до което съм достигнал, се дължи на книгите и творчеството, значи има смисъл от писането.

- Кое ви дава стимули за вашата борбеност и решимост?
- Стимулите идват от различни направления и дълбочини, не само от приятните и весели преживявания. Идват и от рисковите моменти в живота, като този, в който сега се намира България. Говоря за този срив, който се вихри сега по всички направления – и в материалната, и в духовната сфера. Кина, театри, читалища едвам дишат. Да не говорим за художествената самодейност, тия неща вече ги изкорениха. Сега пък на топа на устата – литературата. Искат да разцепят Съюза на писателите, така както разцепиха Синода, партиите, съда, както всичко искат да нацепят, за да не остане в тая държава нищо яко и здраво. Ето как се съгласих да стана председател на СБП. Не защото не ми се пише, а защото бих искал да помогна да не съсипят и тази крепост на българщината.

- Искате да кажете, че отново борбата е за съзнанието на българина?
- Да, това е най-ожесточената борба, която се води сега. Защото ние нямаме нефт, за да воюват за него, нямаме и въглища – изкопахме ги, колкото имаше, след някоя година и горите ще доизсечем. Тогава за какво ще ни завоюват, след като нямат икономически изгоди? Затова вече борбата е за съзнанието, за душата, за това какъв се чувстваш. Вземи му на човека гордостта, заличи от съзнанието му българското самочувствие, неговата самобитност, смачкай му фасона и оттук нататък можеш да правиш с него каквото искаш. Такъв човек няма кураж за нищо. Пък и най-лесно се манипулира човек, който има съзнание на космополит, т.е. този, който няма родина, а всеки кът от света би могъл да се превърне в негова родина, ако той поиска. Само че това никъде по света на практика не става и никога няма да стане. Това е още по-голяма химера, отколкото е комунизмът.

- Вие винаги сте ценили идеалите и идеалистите, но зад комунизма и фашизма също стоят идеали. Как се опошляват те?
- Това се прави от хората, които проектират върху идеите своите най-лоши качества. А иначе кой се отказва от демокрацията, кой бяга от свободата сам да избира задачите си? Но от човека, който прилага демокрацията, зависи всичко. Ако той е един гангстер, маскиран мошеник, подкупен човек, може да очерни живота на цял един народ. Затова аз не вярвам нито на една дума от предизборните манифести.

- Демокрацията ли е виновна, щом като създава условия за изкривявания, безсъвестни апетити и искания?
- Има при нея такъв момент, тя има този недостатък. Отчита го и такъв лидер на демокрацията, като Чърчил, който е казал, че това е едно гадно управление, но не е измислено по-хубаво от него. Тя дава свобода, която се превръща автоматично в свободия, а от нея по-тежко, мръсно и по-опасно нещо няма за една държава, както е сега при нас. Сегашният хаос се дължи точно на тази извъртяна демокрация, на демагогията.

- Какви задачи сте си поставили да решите като председател на СБП? Ще имаме ли един ден закон за опазване на българския език, подобен на френския?
- Изготвихме такъв закон по подобие на френския, защото французите дадоха пример на Европа, че езиците трябва да се защитават. Той вече е внесен в съответната комисия при НС и си чака своето време... (Докога ли? - б.а.)

- Откритото ви писмо във в. ”Учителско дело” изразява и Вашата тревога за българското образование…
- Да, защото, ако се случи това, което сега кроят на българското образование, т.е. Световната банка да поеме надзора му, с него е свършено. Те ще подбират и учебниците, и програмите, и всичко останало.

- Но нали ще дават и парите…
- Какви пари дават. Един път дават, два пъти вземат. Предвидили са над 40 млн. долара, 2/3 от които отиват за техните специалисти, консултанти, а останалите ще отидат за подкупване на нашите чиновници, за тези, които ще направят реформата.

- Те държат и за тестовата система на оценяване, това добре ли е?
- Цяла Европа изостави тази система, та ние ли сега ще я прилагаме. Като е нещо добро, що не я въведат във Франция, която е по-културна държава от Америка. Там си признават старата, класическата система с изпитните оценки. Тестовият способ е в някаква степен механичен. Той не дава никакви гаранции, че хората излизат от училището с широк кръгозор. По-скоро са с тясно специализирана насоченост като машините.

- Тук на тези хора можем да противопоставим нашия родопчанин, който е по-широко скроен…
- Да, такива са родопчаните, защото са планинци, защото тук се е извършвал един хилядолетен естествен подбор на породата хора. На тия планински зъбери при суша, глад, градушки глупавите са загивали, а умните са оцелявали. И така лека-полека те стават особена елитна раса.

- Вие на този корен ли дължите своята жизненост, енергия, своя дух, своето творчество?
- Много е възможно, никой нищо не знае. Това, което аз знам за себе си, е, че моята генетична програма е готова, дадена е много преди моето раждане и това, което имам, е дадено от десетки прадядовци. Каквото засукано имам в моята природа и като здраве, и като мисъл, е от тях. Едно от големите ми предимства е това, че съм се родил именно в Родопите, именно в балкана.

- Какъв е вашият завет към прекрасните обитатели на Родопа?

- Да не бързат да се изселват и да не търсят по-лесния, по-сладкия, мекия живот в града. Вгражданяването, урбанизацията, това е оня голям казан, в който се сварява човешкото живо месо. Моралът, доколкото го има, изчезва. Хората забравят да си кажат „добър ден”, макар че живеят в една кооперация... Преди хиляда години хората са се поздравявали по-учтиво. Това е едно варваризиране. Сега думите ми може да звучат като утопия, защото хората се овълчиха на сладък живот. Консумативната стихия ги носи и влачи и тя няма край. Всеки иска да пие бренди, да сложи крак върху крак, да седне на тротоара. Сега на кино, после на купон – това сега е идеалът на младежта. Е, това е, което ще ни види сметката.

- А има ли изход?
- Има. И той е преди всичко в двете спасителни понятия – отечество и отечествен дълг. Виждам го също и в разумното държавно управление, което ще промени възпитанието на младежта чрез училището и учителите. Да се почне оттам, откъдето са започвали всички реформатори. А не като  си продаваме образованието и го даваме в ръцете на по-неграмотни от нас, каквито са американците. Вместо това, трябва да си върнем старата усъвършенствана система от 1937-1938 г., от която младите хора излизаха родолюбци, обичаха България и бяха готови да жертват нещо от себе си за нея.

- Навярно и родната ни литература може да помогне много в тази посока?

- Несъмнено, защото тя е пъпната връв между народа и неговата национална същност. И ако възвърнем интереса си към нея, ще се сложи край на бедствието, което ни донесе поголовно залялата ни преводна любовна и криминална литература, предназначена да размива мозъците ни и да ни превръща в хора-зомби. Като си припомним, че имаме Йовков, като се върнем към българската литература, ние се връщаме към българската същност.

1994 г.
Автор: Лияна Фероли
13.09.2008 г. 21:49
Посетено: 1190
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/6434-nikolay-haytov-rodnata-ni-literatura-e-papnata-vrav-mezhdu-naroda-ni-i-negovata-natsionalna-sashtnost