Таньо Танев: За да ни има, трябва да следваме своя генезис

Буквата е откровението за историята, а азбуката е основната резонансно-програмна матрица

◊ ВИЗИТКА

Инж. Таньо Танев е работил в Централната лаборатория за слънчево-земни връзки при БАН, а сега е директор на Областната инспекция по охрана на труда в Стара Загора. Той е един от най-забележителните изследователи на свещената българска глаголица. Смятан е и за откривател на Десетата планета. Инж. Танев и колектив от учени под негово ръководство, сред които и атомния физик Ангел Манев, стигнаха по математичен път чрез свещената българска глаголица и с помощта на кинетично-векторния модел до теоретичния извод за съществуването на Десетата планета. Тази мистична планета, с 2190 пъти по-голяма маса от земната, минава над Земята на всеки 740 години и предизвиква явления, за които има информация още в библейските източници, както и изключително голямо влияние върху развитието на човешката цивилизация. Периодите й на приближаване са белязани с доста значими събития: 1452 г. пр.Хр. на световната сцена излизат евреите със своята история, религия и държава, която през 712 г. пр.Хр. престава да съществува и на историческата сцена се появява Асирийската империя; в 29 г. сл.Хр. се ражда християнството като учение и религия на голяма част от човечеството; 769 г. сл.Хр. започва разпада на Великия Рим; в 1509 г. възлиза Отоманската империя; в 1780 г. сл. Хр. започва Ренесанса на съвременния свят. Предстои да се приближи към Земята отново в 2249 г.

Такова подобно планетарно вмешателство изменя траекторията на Земята, натоварва обвивката с голяма космическа енергия, с огромни електромагнитни сили, предизвиква тектонични размествания, вулканична дейност, промени в земната орбита, в наклона на земната ос и земния спин (въртенето около собствената й ос), промяна в земното магнитно поле (преобръщания на магнитните полюси). И вероятно това са част от атрибутите, инструментите, прецизните „графици” на Бога, чрез които поддържа вселенското равновесие.

Според древните знания, припомня ни инж. Танев, душата на света (Мировата душа) за дадена раса, подраса или народ, т.е. техния Макрокосмос, се идентифицира със северния световен полюс и с оста на въртене на Земята. Или, иначе казано, те са Господа на земния свят. Ние, християните, го изразяваме с думите Той е а-та (алфата) и w-та (омегата), началото и края.

Друг инструмент на Бога е Словото, Космическата вибрация, която трепти в общия ритъм на вселенската хармония. Но само нейната точна честота изразява истинното, стойностното. Докато всяко извънмерно трептене води до излизане от реда, от синхрона. Словото е спуснато от Космоса като енергийно поле с един многомерен холограмен образ, който преминава в звук и писмо. А заедно с писмената то дава тласъка към висотата, магическите нишки, които проявяват негатива на живота в позитив, според волята на Върховния създател.

Всяка буква има своето торсионна поле и торсионен портрет, казва Таньо Танев. А поместена в пространството на белия лист, създава дясно или ляво ориентирано торсионно поле, симулиращо ляво или дясно усукване, отрицателно или положително. Точно то носи сакралната същност и вибрационния (честотния) еквивалент на съответната буква. Едва в наши дни съвременната индуктивна наука създаде методики и апаратури за регистриране и разчитане на торсионното въздействие върху живия организъм на символите чрез новото научно направление на нанотехнологията.

Нашите жреци са знаели, според инж. Танев, че всяка една буква сама за себе си има сакрално значение и съответства на определено име на Господа, Бога Всевишний, което се призовава в определени случаи и така се задействат определени сили, действащи градивно или разрушително като вид висша магия на ментално ниво. Знаели са, че буквите са средство за достигане на съответствие с висшия порядък и до онова изначално тъждество на мисъл, форма и звук, чрез което може да се стигне до желаното творене на действителността. Тази висша поетика, с която се твори живот, се състои в това да можеш да виждаш с думи и с техните образи. Както са правили Кришна, Буда, Христос, пророците, светците, жреците.


◊ ИНТЕРВЮ С ИНЖ. ТАНЕВ

- Г-н Танев, вие със своя екип вече четете времето не по Евсевий, а по метода на археометрията. Как става това?
- Това става на базата на писмото и на книгата на Марк Варон и Евсений Кесарийски (265-340 г. от н.е.) „Хронография”, най-инкриминирата книга, която скоро ще разпространим. На базата на еврейската азбука можахме да направим една генезисна хронология на историята. Всяка буква си има цветови, вибрационен, вербален, камeртонен еквивалент. Има си свое време. Тръгнахме от това време на всяка една буква и въз основа на генезисния закон, който е 22:7 (22-те вибрационни нива към 7-те енергийни състояния на сътворението и еволюцията), което дава числото Пи (3,14), можахме да видим как е станало съзиданието. Основният генезисен закон е двойният синусов ритъм – слиза надолу и после се качва нагоре. Започва се от света на Славата, после идва времето да се появи някоя раса, подраса, народ. В началото мъдростта е в Триединния бог, който ражда идеята в себе си, след което започва творчеството чрез Слово, сваля го в Астрала и Сътворението започва да тече в три нива (по 260, 345 и 376,5-годишен цикъл) И за да се съгласува еврейският лунен календар със слънчевия, се прави един скок във времето с около 274 г.
    
В книгата на сътворението „Сефер Йецера” се казва, че Творецът направи еврейските букви като корито, постави ги като стена (крепостна), нареди ги като за бой, оформени като фаланга. Когато Авраам ги вижда, изследва, начертава и изсича буквите, творението веднага започва да му се удава.
 
Така на базата на времената на буквите от иврита, която е археометрирана азбука, свещена по отношение на подредбата си, макар че е лунна, но съгласувана със слънчевата, се проследяват човешките възходи и падения през различните епохи. При слънчевите азбуки, като нашата, се знае кой говори, а при лунните – не. Така на базата на нашите букви също проследихме нашето генезисно време.

- Много се знае вече за водата, като за един от инструментите на сътворение. Какво точно означава текстът от Библията „И Духът Божи се носеше над водата.”?
- Това означава, че светът на Славата, Творческият Дух, преди да започне да твори, се изявява отгоре и се носи над това, което отразява като свое творение. Раждащата вода е огледалото на отражението на Сътворението, Светлината на Славата. А веднъж вече отразено, то е родено, тя го е родила. Така, както когато ние се огледаме в огледалото вече като реален, а не само като виртуален образ. Но тук става дума за водата като елемент, а не като среда. И Земята, когато произвежда живите души, съгласно Библията, е един вид вода. В нея се отразява идеята за бога, именно тя ражда идеята за живот. Водата е онази енерго-информационна среда, която е по-материална. А светлината, макар да има някаква много малка маса, има много повече енергиен импулс, отколкото енергийно-веществен. Така че енергията, умножена по масата, почти няма да има маса и сътворението не би било възможно без участието на водата. Защото именно в нейната среда е възможно да се отрази по-забавено чистата енергия.

- На тази база как се тълкуват думите мама, Майа, Умайя?
- Всички те са свързани и съдържат в себе си сричката „ма”, която също като „атъл” означава „вода на раждането”, откъдето идва и „мама”, което означава нещо, което ражда. Жената, която ражда, е наречена с две „ма”, защото е и жена, и вода, така става два пъти „ма”. Така е останало още от най-древните езици от Адамово време, още от свещения тайнопис на свещения предпотопен праезик от времето на създаването на човечеството - „деванагари-ватан”.

- Това запазено ли е днес и в други езици?
- В турския език е останало също нещо много древно. „Мама” на турски е „ана”, а „Ана-ватан” е Отечество, Майка-Родина, майка на началото, там, където всичко е родено. При турците е запазено и нещо друго много важно – „баш-каан” за тях е „президент”, а „баш-бакан” е „министър-председател” - идва от „ба” (баща) и „кан” (хан). Тези много древни отпратки водят към нашия език.

- Какво послание е закодирано в първия знак на нашата азбука – Аз-а?
- Аз-ът е времето, в което идват българите. Първо, Творецът ражда своята идея и после я сваля надолу по модула, дава социално-материален образ на идеята си. Така някъде долу в народите, където живеят черни хора, се появява човек с бели длани. Минава време и той ражда бял човек. После Създателят го параметризира, отделя го от себе си, праща го някъде, прави му конструктивния чертеж, реалния образ, и едва в шестия ден той придобива материален облик. Така че Аз-ът е времето, в което се ражда идеята за творчеството, в което Бог отделя идеята от Неговата Аз-Единица. И когато вече тази идея се сваля, уплътнява се в по-долните нива, идват и слънчевите азбуки. А в най-ниското й ниво (последната буква) идват минералите и започва обратният процес, връщане обратно, тъй като енергията за изявата на сътворението вече е завършила своя път. С нейното привършване започва разграждането и връщането обратно.

- А енергията на вече сътвореното запазва ли се? Нашата свещена глаголица продължава ли да ни въздейства?
- Всички наши букви са и числа, които са определен период от земно време, през което трябва да стане нещо определено. Но ако си объркал числата, ако не си заучил правилно буквите, както се полага за една свещена азбука, объркваш всичко. Тъй като азбуката е основната резонансно-програмна матрица, както я заучиш, така и ще развиваш себе си и нещата около теб. Ние носим своята свещена азбука в себе си като генезис, от 7-годишни я учим. Но как? Ако я научим в предзададения синхрон, нашите основни пиксели, с които ще отразяваме света по-нататък, ще са подредени по правилния начин. Образно казано – когато търсим Оня, Той е там и когато Той ни търси, ние сме тук. Но ако объркаме подредбата на пикселите си чрез грешно заучаване на азбуката, ние няма да можем да разбираме правилно времето на нашите букви, защото буквата е откровението за историята, за генезиса, за културата на една раса, подраса, народ.

- Но такова объркване все пак стана, и до какво ни доведе?
- Да, стана и резултатът е виден навсякъде. Основните причини за днешната ни криза, която води и всички останали последствия, се коренят в това объркване. То тръгва от времето, когато България пада под гръцко робство и свещената българска глаголица, която е свещеното ни храмово писмо, се снема. А езикът ни става свещен, когато може да се напише със свещената азбука и думите стават свещени, когато отговарят на свещения език. Но по определени причини гърците не са допуснали българите да имат свещен език и започват транскрипцията на българската азбука. Стават размествания на букви, а отделиш ли буквата от нейното число, тя става черти и резки. Взима се, например, „Веди”-то и се слага на мястото на „Вита” - значи буква с число на 5-то или 6-то място се слага на 3-то място и става манджа с грозде. Тя е на 3-то място, пък ти й слагаш цифра 2. Така вътрешният космически чип на човека не реагира към нея, става празен, няма го. Освен това, когато гърците правят азбуката, нямат цифра 6, а тя е числото на пълнотата, на Господа, на Силата и Славата. И оттам нататък всяка една буква започва да се прережда.

- Това може ли да се промени, да се поправи?
- Това, което направихме група българи за доста дълго време, след като изследвахме и проверихме нашата азбука, е да сме сигурни, че азбуката ни наистина е свещена, заедно със свещения ни български език. Така че вече не е необходимо да се прави нищо друго. Ние пак ще си пишем с кирилица, защото тя е звуковият еквивалент на храмовото ни писмо. Пък и с говорещи йероглифи не може да се пише тривиално писмо. Т.е. изгоненият от Рая Адам трябва да пише със звуците, пък Господ ще му приказва с йероглифите. Остава ни само да заучаваме правилно азбуката си. Това ще рече, че когато детето заучава буквата „А”, да знае, че в него резонира „Аз”. Когато заучава „Б”, да знае, че в него резонира „Бог”. Така ще научава първо глаголицата.

- Как и кой ще го научи на това?
- Това трябва да стане в училището и то никак не е трудно. Но не като се обърква реда на буквите, а нещата да си дойдат на място от само себе си.

Трябва да ни стане ясно, че за да ни има във времето, трябва да следваме своя генезис. И щом са ни взели времето, следва да си го върнем обратно, да си влезем във времето. И ако това стане, нашите бъдещи деца, внуци и правнуци, които заучават правилно азбуката ни, ще имат правилно устроена вътрешно програмна матрица, която ще резонира правилно на всичко. Т.е. те ще познават не чрез учение, а чрез вътрешно съзнание. А това не се учи, то се изгражда като мироглед. Като заучаваме добре основните вибрационни и вербални еквиваленти – буквите, повече от нищо друго няма да се нуждаем. И ако това стане до 10-15 години, ще се случат истински чудеса за българите. Малките деца ще станат изведнъж много умни. Вече се забелязват първите индикации на този процес. Това означава, че  идва времето на осъзнаването силата на нашата азбука.

- Това ли е имал предвид Левски, като е казал, че трябва да бъдем във времето си?
- Той изобщо не е бил случаен човек, усещал е тази принадлежност към времето интуитивно, затова я е изисквал от другите и сам е тръгнал да я постига, да дава пример за това. Мислил е с много години напред.

- Св. Константин-Кирил Философ също е имал такъв усет.
- Нещо повече, той е самият белег на времето, което трябва да се прояви. Както Св. Урфила е бил за мизийците, за гетите (не готите), като създава за тях азбуката, след което пък Св. Йороним Блажени я пренася към хърватите, които са по-добре от нас, защото си учат азбуката така, както я пишат.
    
Св. Константин е получил великопосвещението си, според една от версиите, в Египет, а според друга, в Индия. Най-старият мистериен център за посвещение на духовници е в Каши, сегашният град Варнаси в Индия. В нея са получили посвещение Св. Константин, Горазд, Наум и Ангеларий – четиримата от Седмочислениците. Другите трима Сава, Методий и Климент Охридски са посветени в мистериалната школа на Мелхиседек, свещеникът, който посреща Аврам, след като е говорил с Господа и е станал Авраам. Всички, тръгнали по този път, в един момент се научават да разпознават по различни външни и вътрешни белези съществото, което стои насреща им. И когато Константин казва: „Аз съм син на Енох, внук на Адама, той заявява точно това разпознаване. И тези, които знаят, че става дума за етикет, за парола, разбират къде и от кого е получил посвещение. А името му Кирил означава „Знаещия”, „Познаващия”, „Пътя на Глагола в материята”, тъй като „ри” означава слизането на Духа в материята, а „ил” е бог Шила и означава Исус, Сина Божий, Глагола.

- Какво е основното послание на 10-те наши глаголически букви, разчетено от вашия екип по вашия метод?
- То гласи така: „Помни Триединния бог! Бог Мъдрий със Слово сътвори всичко. Той всесилен изяви Себе си чрез Себе си. Създаде Земята и минералите, животните и царството им. Стана основание (твърдина) за раждането на Човека. Негови са Силата, Славата и Царството небесно!”

Автор:

Лияна Фероли

Публикация:

20.08.2008 г. 23:05

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

5572

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/34/news/6360-tanyo-tanev-za-da-ni-ima-tryabva-da-sledvame-svoya-genezis