Ирина Колбасова: Галерия "Видима" ми дава възможност да общувам с интересни хора

Географското понятие за провинция няма нищо общо с духовната бедност, неграмотността и регионалната ограниченост

◊ ВИЗИТКА

Галерия „Видима” е открита през 1997 година. Тя е представила повече от осемдесет български творци от всички поколения, изявяващи се в различни области на изкуството. Ирина Колбасова е галерист, който подбира творбите, въпреки тяхното стилово различие.

Идеята за съществуването на артистичния салон е на завод „Видима” в Севлиево. Така през 2007 година галерията навършва десет години от своето съществуване. Цветните каталози съдържат репродукции на едни от най-добрите творби на българските майстори на четката. Тук са имената на Юрий Ковачев, Снежана Славова, Наталия Велева, Валентин Ганев и др., които разкриват заобикалящия ни свят през призмата на техния поглед. Галерията е подготвила два луксозни албума от репродукции на художници, които са гостували и представяли своите живописни платна.

Съдбата е отвела Ирина Колбасова в малкия балкански град Севлиево, но това не й попречило да се занимава с любимите неща в живота и да остане вярна на изкуството.


◊ ИНТЕРВЮ С ИРИНА КОЛБАСОВА

- Г-жо Колбасова, Вие сте изкуствовед по професия и сте работили в Ермитажа, авантюра ли е решението Ви да живеете в Севлиево?

- Отстрани може би изглежда като авантюра, но аз постъпих съзнателно и отговорно, когато преди повече от 20 години взех решение да прекъсна връзката си с Ермитажа и да дойда в България. Имах ясна представа какво правя, макар че не знаех къде ще работя и с какви хора ще съм заобиколена. Вярвах, че най-важното в живота на една жена е семейството, любовта, децата и нищо друго не може да стои над тях, независимо от това, с какво ще се занимавам и какви професионални амбиции имам! Но животът се намесва безкомпромисно в нашите мечти, коригира всичко и слага нещата по местата им. Допускам, че за някого моето идване от Петербург в Севлиево изглежда като авантюра.

- Съжалявате ли днес, че живеете и работите в България?

- Не, не съжалявам. Това беше моето искрено желание, нося отговорността за това, което върша, всичко правя съзнателно. Не че не ми липсва Петербург, Ермитажът, колегите и най-вече моите близки, но така ми е писано, а и не вярвам да има човек, който да не се лишава от нещо в името на мечтите си... Много преживях, но и много постигнах.

- Галерия „Видима” е едно естествено продължение на работата Ви в Петербург. Кой ви откри и даде възможност да станете галерист?

- Галерия „Видима” е едно чудесно място не само за тези, които идват тук, но и за мен самата, защото ми дава великолепната възможност да общувам с изключително интересни хора – преди всичко с художници, но и с писатели, поети, музиканти, артисти, режисьори, хора от най-различни професии. Артистични, талантливи, мислещи, търсещи, вълнуващи се от живота и живеещи с желанието да развълнуват други с това, което пазят и отглеждат в душата си. Общуването с тези хора е празник, подарен ми от съдбата. Това, че винаги бях близо до ярки и неординерни хора, ми даде възможност да се запозная с г-н Кънев, който преди 11 години беше директор на „Идеал Стандарт – Видима” и имаше благородната идея Севлиево да създаде свой уникален културен център, който да обедини хора от различни поколения и с многостранни интелектуални дейности.

- Галерия „Видима” съществува близо 11 години в град Севлиево, малко или много са годините?

- Зависи с какво сравняваме. Както знаете, всичко се познава в сравнение. За Севлиево не са малко и то в тези трудни години на прехода, когато стойностите на миналото, в това число и на изкуството, отидоха на по-задни позиции. Севлиево е сравнително малък град, но благодарение на двете фирми на „Идеал Стандарт” успя да направи много. Галерия „Видима” днес е известна не само в България и разполага с добра колекция съвременно българско изкуство. Много се радвам, че в близките месеци ни предстои да открием постоянна експозиция, в която ще представим творби на някои от най-добрите съвременни творци в България.

- Трудно ли е да се продава изкуството днес? Защо? От какво страда съвременното изкуство?

- За продаване не е толкова трудно. Трудно е да правиш компромис със себе си. Старая се да не попадам в тази клопка. На мен ми се иска всичко да става по естествен начин. Всеки автор търси начини да се самоизрази и да бъде оценен най-заслужено. Компромисът - това е нещото, от което страда изкуството днес и винаги.

- Какви хора влизат във вашата галерия? Споделят ли с Вас какво им допада от картините?

- Тук влизат най-различни хора. Не всички са склонни за общуване, но понякога наистина става интересна размяна на мнения. В такива ситуации се чувствам като адвокат на авторите, които представям, и се опитвам да убедя посетителя да възприеме тяхното мислене. След като съм поканила някои от художниците в нашата галерия, значи приемам онова, което те носят със себе си и като стил, и като мислене, и като реализиране на идеи. В такъв случай аз трябва да отстоявам и себе си. Винаги намирам с какво да провокирам посетителя, чиито позиции са различни от моите и който търси отговор на въпросите си.

- Галеристите днес са изправени пред компромиса да продават и творби, които трябва да задоволят потребителския вкус. Как се справяте в такава ситуация?

- Компромисът е двустранен. Уважавам потребителския вкус, но предлагам тези автори, които допадат на мен.

- С какви автори предпочитате да работите?

- С автори, в чиито работи успявам да видя нещо различно, да усетя индивидуалността им. Избирам автори, в чиито творби ме впечатлява нещо особено, пулсиращо като мисъл, идея, чувство или цвят. Трябва да има контакт между мен и това, което виждам насреща. В изкуството е като в любовта - винаги се вижда кога един човек е искрен в споделянето.

- Как успявате да привличате известните творци в галерия „Видима”?

- Каня ги, казвам им по няколко думи за галерията. Още при първото общуване се старая да им предам моето отношение към работата и най-вече това, че географското понятие за провинция няма нищо общо с духовната бедност, неграмотността и регионалната ограниченост. Галерията ни има заслужени позиции, известна е в артистичните кръгове и няма автор, който да ни е отказал да бъде представен. Дори обратното – търсят ни много хора и се налага да работим с планове за една-две години напред.

- Успявате ли да привличате младите творци да показват своите картини?

- Разбира се, че сме представяли и млади творци. Способните, но начеващи автори, са по-трудни за откриване, затова пък те търсят по-настойчиво личните изяви.

- Какво трябва да знае един галерист, когато реши да се появи на артпазара?

- Преди всичко е задължително да има лична позиция. Дали ще се води по течението или ще бъде в унисон със себе си. Първото може би носи повече пари, но и очевидно смъква летвата, което за мен създава дискомфорта на тежкото и дразнещо усещане на вътрешно разминаване. Избягвам го. Иначе всеки един, който реши да се появи сега на артпазара, трябва да е грамотен в тази област. Трябва да знае много неща – история на изкуството, да познава настоящите тенденции, съвременни автори, интереса на купувачите и тяхното виждане, където също има някои тънкости и нюанси. От значение е да бъде не само специалист в своята област, но и малко психолог. Това пък означава да разбира както позицията на авторите, така и на купувачите и когато е необходимо, да ги обедини, за да се стигне по-лесно до желаното от авторите – да бъдат оценени заслужено.

- Разкажете за себе си, за увлечението ви по изкуството? За самата Вас, семейството, кой ви помага, какво разбиране получавате от най-близките хора?

- Не се чувствам уютно, когато съм в центъра на вниманието. Но за моята връзка с изкуството мога да кажа с няколко думи. Така ме възпитаваха родителите ми. Те се интересуваха от театър, литература, балет, кино, музеи и съвременно изкуство. С това израснах, с това живея и това обичам. И както казва баща ми – животът поставя всичко на собственото му място.

Автор:

Лилия Рачева

Публикация:

09.07.2008 г. 17:05

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Галерия

Посетено:

2522

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/34/news/6223-irina-kolbasova-galeriya-vidima-mi-dava-vazmozhnost-da-obshtuvam-s-interesni-hora