Интервю
За "артистичния шах" на Асен Пейков
Интервю с уредничката на музея Слава Иванова
◊ ИСТОРИЯТА
През декември 1947 г. световноизвестният скулптор Асен Пейков, който тогава живее в Рим, изпраща на министър-председателя Георги Димитров авторски комплект за шах, изработен от бронзови фигури. В кореспонденцията си до него отбелязва, че жестът е продиктуван от желанието му да покаже приноса си за популяризирането на българското изкуство в Европа.
В „артистичния” шах, както сам го нарича, всяка фигура е различна и оформят една група от 32 различни статуи. За изпращането му се е отнесъл до отдел „Култура” на Българската легация в Рим и помолил да предадат една фигура от него за одобрение от Г. Димитров. В своя кореспонденция до него Асен Пейков не въздържа възмущението си, че не е получил разрешение за среща с министър Цола Драгойчева за предаването на шаха. Брат му Илия Пейков прави запитване в Българската легация за причината и на 02.06.1948 г. – половин година по-късно, пълномощник-министър Братанов е отговорил, че му е било наредено да го изпрати, но се оказало, че такъв шах там няма. Асен Пейков изразява открито възмущението си, като нарича изявлението му „подла лъжа”.
Диренето на изгубения шах продължава и в България, но вече след промените. За намирането му принос имат Слава Иванова – уредник в НХГ, и фотографът Иво Хаджимишев.
◊ ИНТЕРВЮ СЪС СЛАВА ИВАНОВА
- Г-жо Иванова, Вие сте открила авторския шах на Асен Пейков, изпратен на Г. Димитров?
- „Открила” е много силно казано. Той винаги е бил в България, така че не става дума за откритие. Ние все пак успяхме да го покажем. Част е от колекцията на къща-музей „Г. Димитров”, а след промените попада в депата на Политехническия музей. Когато започнахме работата по изложбата, поддържах контакт с г-н Родолфо Пейков, който ни разказа историята на шаха – как е бил подарен и издирван. Негови са и документите, които посетителите на изложбата могат да видят в една от витрините до шаха. Благодарение на тях стигнахме до следата, че, тъй като съществува запазено писмо до тогавашния министър-председател Вълко Червенков, шахът е в къща-музей „Г. Димитров”. В един разговор с фотографа на изложбата и на каталога Иво Хаджимишев разказах историята, а пък той като човек, който винаги и навсякъде има много потайни връзки, се оказа, че познава дългогодишната уредничка на къщата-музей на Г. Димитров и връзката стана буквално за часове. Отидохме, взехме шаха и сега го показваме с огромно удоволствие след толкова дълги години.
- С каква цел Асен Пейков изпраща шаха на Г. Димитров?
- Искал е да направи подарък на българския министър-председател и първоначално изпраща една фигурка с лула. Запазено е писмото-отговор на секретаря му, в което Ганчовски от името на Г. Димитров благодари за прекрасния подарък и че фигурата е високо оценена. Едва тогава Асен Пейков изпраща целия шах, чиято тежест е огромна – над 700 кг.
- От какъв материал са фигурите?
- Фигурите са от бронз, но дъската на шаха е от различни видове мрамор и камък и тя тежи страшно много. Очевидно тогава нашите хора в посолството доста са се трудили, за да могат да го изпратят до България, защото е имало някакви проблеми и се е забавил. Знаете, че една година след това – през 1949 г., Г. Димитров умира и шахът неизвестно къде пропада. Асен Пейков обаче е бил достатъчно упорит не само в изкуството, а и в живота, и пише писмо след писмо на В. Коларов, а след това на Вълко Червенков. В крайна сметка шахът е издирен, докаран е в България и попада в къща-музей „Г. Димитров”, където е престоял десетилетия. Българската държава го е запазила.
- Липсва една от фигурите.
- За съжаление, нищо не мога да Ви кажа и уредничката на музея също не знае къде е. Очевидно по пътя някъде една от фигурите е изчезнала.
- Каква ще бъде съдбата на шаха?
- Не зависи от мен.
- Севлиево има желанието да бъде в галерията „Асен и Илия Пейкови”.
- Доколкото разбирам, кметът Йордан Стойков вече е изказал такова желание. Това е решение, което трябва да се вземе на високо ниво. Какво ще стане, не мога да Ви кажа, но ще бъде жалко отново да го върнем в депата. Дано да има щастлива съдба! Специално за изложбата ние сме го реставрирали и мисля, че заслужава да бъде показван.
- Има ли някаква скрита мисъл в изпращането на шаха на Г. Димитров? Може ли да се намери в документите такава информация?
- Асен Пейков винаги е поддържал връзки с България и никога не я е прекъсвал. Това е изключително важно да се знае. Освен това поне от запазените му писма се разбира, че е демонстрирал уважение към личността на Г. Димитров. Дори е имал желание да направи негов портрет. До това не се е стигнало, но шахът е пристигнал в България като първи жест на уважение, респект и отношение не само към министър-председателя, но и към българската държава.
- Севлиевци считат, че сте изиграла огромна роля за събирането на цялото творчество на Асен Пейков в България.
- Благодаря за високата оценка! Надявам се оттук нататък работата да продължи. В България има доста много творби на Илия Пейков, които могат да бъдат събрани, но предимно са в частни колекции. Така че, това е задача на изследователите и на колегите, които ще работят в галерията.
Автор:
Ани Русева
Публикация:
27.06.2008 г. 23:29
Посетено:
2386
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/6176-za-artistichniya-shah-na-asen-peykov