Интервю
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Благовеста Касабова: Вулгарните романи – мътна вода, която ще изтече
Разговор за българския език и съвременната българска литература
През последните години все по-често се случва да се замисляме за глобалното, а истински значимите неща, които формират нашата идентичност, все повече се заличават от кръгозора ни. Част от тях са езикът и литературата ни.
Защо българският език, който ни крепи като нация от древността, не е сред държавните ни символи? Защо редом до стойностната ни българската литература се нареди и вулгарната? Каква е тя и не носи ли личностните характеристики на своите автори?
По тези въпроси разговаряхме с литературния критик Благовеста Касабова.
- Г-жо Касабова, живеем в много трудно време. Какво крепи българския дух днес?
- Не знам дали едно нещо го крепи и колко е останало от този дух, но все още го има. Българинът е жилав човек и го е доказал през вековете. Той понася по-лесно несгодите и може би традициите, които сме наследили от най-далечни векове, спомагат за това. Може би езикът ни, който е от основните ядра, важни за националното самосъзнание, но вече започвам да се плаша, защото се напълни с ненужни чуждици. Разбира се, той не може да не се развива през времето, но съществуват думи, които имат български заместители и то много по-звучни и по-дълбоки, но по някакво чувство за съвременност някои хора вмъкват в него чуждите, които и те не знаят какво означават. Освен езика предполагам, че това са родовите корени, които ги имаме, осъзнаваме или не, вярата, която я съхраняваме. Доста са нещата и дано се запазят.
- Трябва ли българската азбука и българският език да бъдат сред националните ни символи?
- Разбира се, задължително е. Миналия ден разговаряхме с колеги. Колко хора пишат на кирилица – в Русия, Монголия, Сърбия, Македония, в републиките на бившия Съветски съюз! Кирилицата я приеха в ЕС като равнопоставена азбука. Някои искат непременно да пишем на латиница, а нашият език е страхотно богат и мелодичен, защото е повече отворен, фонетичен. Не е като полския или немския - пет съгласни наредени, докато ги изкажеш..., нашият е музика. Такива хубави гласни има, толкова е напевен! Той ще оцелее, няма начин.
- Можеше ли българският език да бъде поставен до символите на страната – знамето, герба, химна?
- Разбира се. В основата на всичко – на химна, герба и знамето, е езикът.
- Какво е значението на литературата за духовното ни обогатяване?
- Голямо е значението, защото когато човек чете, той развива фантазията си, мисли, представя си нещата, т.е. той се обогатява душевно. Като си пусне телевизора, приема готова храна. Някой е сдъвкал образа, казва ти какво е посланието, внушава ти нещо. А когато четем книгата, представяме си героя, събитието, получаваш много повече знания. Какво е един филм, особено американските, които напоследък ги гледаме? Те са с такива елементарни сюжети, че като започнат...
- Знаем как ще завършат.
- Точно така, а книгата е богатство. В нея има мисли, образи, картини, природа, философия - всичко. Това е страхотно богатство!
- Как преценявате съвременния пазар за книги?
- Всеки ден минавам през пл. „Славейков” в София. Там сега е най-големият пазар за книги и е отчайващо. Само на един щанд, а те може би са 50 и повече, в единия край има 2-3 български книги. Всичко друго е превод от английски, испански и по-малко немски и френски. Потресающа гледка! Защото нашите в стремежа си да печелят, превеждат некачествена литература, треторазрядни писатели.
- Съществува някаква инерция?
- Да, а нашата книга няма реклама, което е много лошо. В днешно време това трябва да се прави. Необходимо е и телевизията да се обърне към българския писател, а не все да представя пънк и фънк групи. И музиката е изкуство, но и литературата е много важна.
- През последните години навлязоха и романи, които са изпъстрени с цинизми. Нарекоха ги вулгарни. Как би се чувствал човек след прочитането на една такава книга?
- Винаги съм си мислела, че цинизмите, които навлязоха в литературата, дойдоха от Америка, а там хората са доста непросветени. Те нямат духовен живот. Америка не е Европа. Според мен авторът е безпомощен да внуши на читателя нещо друго или да го впечатли, да го накара да го прочете не заради дарбата, която има, а заради цинизма, на първосигнална система е всичко. И нашите се повлияха. Преди няколко броя в нашия в. „Словото днес” написах една много тежка, унищожителна рецензия за една такава българска книга, която е изпълнена с цинизми.
- За коя книга?
- За романа на Димитър Шумналиев, но той не е и роман, а репортажи, цинизми, спомени, подигравки с миналото. Голяма гадория!
- В какво е спасението? Има ли някакъв изход?
- Мисля, че това е някакъв мътен поток, който ще изтече.
- Но нещо трябва да го измести.
- Той ще се измести. Оттук малко бетон ще му сложат, оттам - дига някаква, ще го подпрат и той ще изтече. В такива времена преломни живеем, че не просто се сменя правителство, а социален строй, което е много тежко, много сложно и драматично. Така че, неминуемо стават такива неща и изплуват нагоре некачествените.
Автор:
Ани Русева
Публикация:
11.06.2008 г. 22:24
Етикети:
Посетено:
1939
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/6070-blagovesta-kasabova-vulgarnite-romani-matna-voda-koyato-shte-izteche