Интервю

Отвъд четвъртото измерение със севлиевската поетеса Ваня Георгиева

Дава ти се свободата, простор да летиш, намери начин

Отвъд четвъртото измерение със севлиевската поетеса Ваня Георгиева


◊ СЪБИТИЕТО

Представяне на книгата "Отвъд четвъртото измерение" от Ваня Георгиева в Севлиево

„Отвъд четвъртото измерение” е втората стихосбирка за възрастни на Ваня Георгиева. Издала е и книги за деца - „Котарак юнак”, „Приключения в дъжда”, „Весели чудати случки – малки закачливи звучки”. Пише сценарии за куклен театър, играе в куклено-театралния състав към читалище „Развитие” в Севлиево и е член на литературния кабинет „П. Пенев”. Член и на Съюза на българските писатели.

Редактор и на „Отвъд четвъртото измерение” е литературният критик Благовеста Касабова, която представи стихосбирката на Ваня Георгиева в Севлиево.


◊ ИНТЕРВЮ С ПОЕТЕСАТА

- Г-жо Георгиева, как да приемем „Отвъд четвъртото измерение” - като опит за надникване там или за разгадаване на необяснимото?

- Като опит за разгадаване на невидимото и за признаване на силата на това, което е около нас и вътре в нас, което не можем да си го обясним.

- Защо човек непрекъснато се стреми към това?
- Ежедневието ни поднася много неща, които не можем да си обясним. И аз понякога не мога да разбера защо сядам и съм длъжна да пиша това, което е в главата ми. Кой ми го казва? Дори и в първата ми книга има такъв въпрос. Кой ни вкарва такива мисли в главата, че понякога като напиша едно стихотворение и като го прочета, като че ли някой друг го е сътворил. Даже не си позволявам и редактиране на първото написване. Точно такива случки, които не винаги стават, ме накараха да си мисля, че има и някои други, които подреждат деня ти, мислят вместо тебе и в положителна, и в отрицателна посока.

- Кой може да навлезе в четвъртото измерение?
- Мисля си, че композиторът, за да напише това, което е в главата му, значи то идва отнякъде. Не може всеки да започне да реди нотите. Трябва да работи фантазията и на писателя, което може да означава и натрупване на опит, срещи с хора, но има и нещо друго, което някои наричат вдъхновение. Какво е то? Има някакви свише дадености.

- Как се чувствате, когато напишете едно такова стихотворение, за което се чудите дали е Ваше?

- Става ми много спокойно и хубаво, даже се чувствам отпочинала. Някои от приятелките ми казаха, че ми завиждат за начина, по който се справям с живота и ежедневието си. Това става точно с такова бягство за малко - понякога за 10 мин., понякога за половин час. Уплътняваш си самотата.

- Изглеждате спокоен човек?
- Не съм спокойна, но с времето може би вече съм уравновесена. По-точното определение за мен е неспокоен човек, защото всяка минута мисля да направя нещо, сменям си посоките. Творецът е казал, че човек е многопосочен, многопластов, многообразен като личност.

- Срещу какво протестирате?
- Срещу много неща. Не само вътрешно, опитвам се и гласно да ги изричам. В работата, която в момента ми позволява това, чрез писаното слово, с думите, които са между редовете и трябва да се усетят от този, който ги чете. Опитвам се да бъде по-директна, а понякога и по-завоалирано да кажа някоя болка.

- Боли ли Ви за хората?
- Това е много общо. Не мога да кажа, че за всички ме боли. Ако някой каже, че е така, лъже. Около теб има един кръг от приятели - например за всички хора от Севлиево - да, защото съм фен на града, харесвам го и обичам. Иска ми се, какъвто е той - просторен, има въздух, свобода между къщите, и мисленето на хората да е такова, а като че ли е обратното и не мога да си го обясня защо. Имаме възможност да сме по-спокойни и даже си мисля, че да се живее в малкия град, е смелост...

-  И да изразяваш себе си.
-  Да, защото българинът казва: „Далеч ме, мамо, ожени, лесно да се похваля”. В малкия град всеки те познава и да се развиваш, и да отстояваш себе си, е по-трудно.

- Колко е голям светът на Ваня Георгиева?
- Опитвам се непрекъснато да го разширявам. Колкото съм аз – 61 кг. Шегувам се, но е така.

- Какво може да разплаче едно цвете?
- Всяко цвете винаги може да бъде разплакано, но и да му се достави и много радост.

- Вашето цвете често ли плаче?
- Опитвам се да го съхранявам, да му доставям повече добри часове и мигове, но осъзнавам, че ме питате за „Разплакани цветя”. То е по повод хората, които са убити без съд и присъда през 1944 г. И цветята са плакали за тях. Паметникът им е пред Пощата в Севлиево. Всяко време си има своите предимства и недостатъци. Много се радвам на днешния ден. И това съм го написала. Независимо че има много неща, за които може да се протестира, факт е, че това е най-хубавото време, защото свободата има цена и все пак ние живеем най-добре от всички. Можеш да отидеш, където си поискаш.

- Ние живеем по-добре?
- Да. Кое време в историята е било по-лесно? Свободата като възможност в днешния ден е най-добра, защото това е времето, когато можеш да излезеш от града и да отидеш, където поискаш. Можеш да купиш, каквото решиш. Сега го има, значи трябва да търсиш възможност. Дава ти се това, дава ти се свободата, простор да летиш, намери начин. Трудно е на всеки.

- Давате рецепта за храната на живота. А каква е храната за душата?
- Книгите. Тях нищо не може да замени - нито интернет, нито филмите. Книгата е пазител на мига. Тя те съхранява. Сядаш сам с нея и всички, които са в нея. Няма глъч, няма анализи и други мисли. Филмът е друга мисъл и гледна точка. В нея писателят може да е манипулатор, но ти дава възможност сам да анализираш фактите и да си отговориш защо, как, откъде, кога.

- Каква поезия обичате?
- Всякаква. Мерената реч ми доставя удоволствие дотолкова, че стегнато изразява много неща, но не бих казала, че много обичам да чета поезия, за да не би отнякъде да се повлияя. Прочитам една книжка, доставям си удоволствието и повече не искам да я разгръщам. Предпочитам повече прозата – има анализ, развитие на действието, но когато съм притеснена или пътувам, чета поезия.
Автор: Ани Русева
09.06.2008 г. 10:42
Посетено: 1464
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/6039-otvad-chetvartoto-izmerenie-sas-sevlievskata-poetesa-vanya-georgieva