Интервю

Проф. Диляна Мичева с наградата "Златна книга"

Разговор за музиката, изкуството, българщината и духовността

Проф. Диляна Мичева с наградата "Златна книга"


◊ СЪБИТИЕТО

В навечерието на Деня на славянската писменост, българската просвета и култура създателката на световноизвестния състав „Аква-Делия” проф. Диляна Мичева получи „Златна книга” - награда на Форума на европейските експерти. Тя се дава за принос в изкуството, културата и науката.

Преди 15 г. преподавателката в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”
проф. Диляна Мичева основава със свои студенти група „Аква”. Година след това в нея започват да звучат професионални гласове. По-късно по идея на главния мениджър на Universal music във Варшава съставът започва да се нарича „Аква-Делия”.

От създаването й до сега проф. Мичева и нейната формация не са преставали да популяризират България и българския дух по света.
 

◊ ИНТЕРВЮ С ПРОФ. ДИЛЯНА МИЧЕВА

- Проф. Мичева, от какво значение е наградата за Вас?
- Особено съм щастлива, че получих наградата на Форума на европейските експерти, тъй като за мен тя е много висока оценка. По принцип наградата е възможност човек да си направи равносметка докъде е стигнал и какво е направил. Получавайки я, дадох си сметка, че 30 г. от практиката и работата ми в двете големи области на културата – музика и театър, не са отишли напразно, че през тези години съм се трудила непрестанно и неуморно, а наградата е естествено отражение на етап от моя живот. Пътувайки в тези два потока – музика и театър, през цялото време съм търсила кръстопътищата, където те ще се пресекат и ще потекат заедно като вода. В НАТФИЗ „Кр. Сарафов” създадох и утвърдих нови музикално-театрални форми, в които изведох музиката като равностоен компонент в театралния спектакъл. Стигнах до такива форми, в които словото отпадна, например в спектаклите „Безсъние”, „Между небето и земята”, „Вик”, „Шевица шарена”. Те са изградени на базата на българската митология и народната песен, в два компонента пластика – пластически изображения и музика, танци, движения и състояния. В тези 30 г. намерих, създадох и утвърдих не само в България, но и в света нова музикална форма на българската народна песен. При това съчетаване, което правя, в едновременното звучене на песни на 7-8 гласа понякога в драматургичен контрапункт постигнах и новата, защото при самото съчетаване се получава и неповторимото музикално построение. В тях основните композиционни средства са две – вътрешно-процесуални, които се случват при съчетаването на музикалните процеси, и външни - при повтарянето на срички, на някои куплети, с рефрените и наистина се получава нова музикална форма, което отразих и в първия си хабилитационен труд за доцентура „Българската народна митология и българската народна песен с нови музикално-театрални форми”. След това написах втори, който е свързан и професурата ми за вокалното обучение на актьорите, като част от тяхното синкретично възпитание. Какво искам да кажа с него?

В последните години в търсенето на нови музикално-театрални изразни средства и форми се възроди тенденцията към синкретичното изкуство - това, което е залегнало в основата на старогръцките драми. В нашето съвремие отново се появява необходимостта от синкретизъм, в обединяването на театъра, музиката, танца, пластиката и пантомимата в един изказ, в нова форма, в една посока, в която с цялата методология и на моите колеги в академията се стремим да изграждаме такива актьори, които да могат да правят всичко.

- Това е Вашето пътуване в музиката и изкуството. Кой Ви вдъхновява по този път?
- Преди всичко искам да отбележа приноса на моите родители, които още от 6-годишна ме насочиха да свиря на пиано в музикалната школа в Севлиево. След това на моята духовна майка Пенка Илева – моята първа учителка по пиано, с която до ден-днешен поддържам контакт, която е и най-добрият ми приятел и компас. Имах щастието да уча при най-големите светила не само в България. Ученичка съм на Лидия Кутева, светла й памет. За жалост почти всички мои учители и професори вече не са между живите. Мои преподаватели са Парашкев Хаджиев, Бенцион Елиезер, Люба Енчева. В момента са проф. д-р Пенчо Стоянов, който е пилонът в моя живот, защото почти 30 г. учих композиция при него и винаги е бил до мен в подготовката на конкурси, в работата ми, в хабилитационните ми трудове и съм много щастлива, защото голямо богатство е да са живи учителите ти и да можеш, за добро или за лошо, да им се обадиш винаги и те да бъдат до теб. Това е голяма награда.

На това уча и моите студенти – да не забравят учителите си, защото те са техните духовни водачи, духовни родители, които винаги ще радеят, ще милеят и ще се радват за тях.

- „Аква-Делия” е част от музикалното Ви пътуване в живота. Вие сте духовният учител на състава. На какво друго ги учите освен на прекрасното певческо изкуство?
- Никога никого на нищо не мога да уча. Човек сам се учи. Можеш само да отваряш различни прозорци в душата му, а оттам нататък той да прецени ще гледа или няма и какво ще вижда през тези прозорци.

- Кой е най-големият и най-важният прозорец?
- Духовността, разбира се. Опитвам се винаги да насоча децата си - моите студенти, да мислят, че всеки се ражда с някаква мисия, с някакъв талант, че на тази земя има място за всички тях и всичко хубаво, което се сътворява, във всичките му аспекти, е божествено. Ние наистина сме свързани с Бога, ние сме част от него, част от природата и не можем да владеем природата, а само да я уважаваме и да почитаме всичко онова, което тя дава. Като пример ще посоча бездомните кучета, които ние решаваме, че ще убиваме по най-жестокия начин. Не можем да се примирим с хармоничното съществуване и на други представители от природата. Смятаме, че сме единствени и че ние решаваме – ще изсечем горите, ще убием кучетата, ще одерем котките живи, както имаше такъв случай, ще убиваме и ще хвърляме децата си, ще строим хотели, някакви билдинги огромни, ще трупаме милиони, и не си даваме сметка колко е страшно всичко това за нас, че това ни руши, че в един момент ще си тръгнем оттук с абсолютно празен и изхабен дух, с една душа без дух, с една душа без никакви духовни опитности, без никакъв духовен багаж. Съжалявам такива хора, защото те не си дават сметка, че сме една милиардна част от Космоса и че ние сме временно тук.

- „Аква-Делия” помага ли за промяната на света около нас, на хората?

- Благодаря на Бога, че ме надари с тази инвенция, за възможността да намеря новия прочит на българската народна песен, която се превърна в изключително достоен посланик на нашия дух. Това, което много ме впечатлява и много ме радва, е българската публика. На нашите концерти е имало и бебета. В криптата беше и едно бебе, което не мръдна през цялото време. Моя приятелка дойде с него и каза, че ако заплаче, ще излезе. Бяхме го сложили в един трон на първия ред и то не мръдна. Нашата публика е от децата до най-възрастните, които плачат, радват се и след концертите стоят и никой не иска да си отиде. Получава се...

- Някаква магия.
- Абсолютна магия! Даже много често се шегувам, че сме като някакви сектанти, които омагьосват публиката, а тя – нас. Ще разкажа за един концерт-спектакъл, който миналата година имаше премиера точно на 11 май за Кирил и Методий - „Българските корени във вечността”. Изключително горда и щастлива съм, че успях да направя такъв сценарий и такава музика, в които да обединя за първи път в България фрагменти от „История славянобългарска” на П. Хилендарски и откъси от народопсихологията на Марко Семов, който ми беше много голям приятел. Като форма беше изключително трудно да намеря съзвучието между двама велики българи. Единият идва от Възраждането и говори за историята на родината ни, а другият е наш съвременник и говори за нашата народопсихология.

- Колко дълбоко са във Вас България и българщината?
- Изключително дълбоко. Не мога да кажа колко, но изключително дълбоко. Имала съм много, много случаи, в които съм могла да остана в друга държава, не да мия чинии, а да работя по специалността си, да се омъжа прекрасно, включително и за един лорд, много известен музикант от Бразилия, който живее в Маями и е милионер, притежава банки, спонсорирал е футболните първенства в Америка. Дойде със златните халки и ми каза, че аз ще бъда неговата съпруга, но винаги съм се питала какво ще правя там. Дали ще бъда като една кукла, която ще бъде обличана и гледана, и за разкош ще си свиря? Но никога този начин на живот не ме е блазнел и никога не съм могла да си представя, че ще напусна България. Повече от месец максимум в друга държава не мога. Миналата година с „Аква-Делия” бяхме два месеца на работа в Япония и накрая броихме дните, часовете и минутите до тръгването си. Обичам безкрайно страната си, обичам родния си град! Винаги ми е много мил. Винаги, когато влизам в него, усещам един трепет в душата си, едно хубаво чувство. Обичам приятелите си, природата на Севлиево, да излизам край реката и да се разхождам, да мечтая. Искам с каквото мога да помогна за развитието на културата и изкуството му, защото е с много голяма и дълбока традиция. Когато учих тук до 7. клас, имаше детски симфоничен оркестър, театър и школа на много високо ниво, където се преподаваха всички музикални инструменти. Тук свирих например „Фантазия в ре минор” на Моцарт със симфоничния оркестър, който се дирижираше от Асен Попиванов. Имаше голям смесен хор, невероятни художници, скулптори, танцови състави и изключително богата духовност. Няма начин да не ми се е отразило това. Като погледна и сега – лекари, зъболекари, учители... Всички на моите години се помним от музикалната школа. Всички деца свиреха, ходеха на солфеж, пееха, танцуваха и всичко това остава в техния ген. Всички те станаха големи личности, а днес не мога да си представя настоящето на една голяма част от младите. Какви са тези дискотеки нощно време? Тогава човек трябва да спи, за да е адекватен и да работи през деня. Как може нощно време ученици да ходят на дискотеки? И родителите им не могат да се справят с това. Как ще си пуснеш особено момиченцето от 24 часа нататък на дискотека? Кога е било това по наше време? Второ, какво слушат нашите деца? Този попфолк, който ни заля?! Много пъти са ми казвали, че „Аква-Делия” е елитарно изкуство. Да, на фона на това духовно принизяване на цялата ни нация наистина е така и въпреки това имаме изключително широка публика.

Цялата 2008 г. е посветена на 15-годишнината на състава, която съвпада и с юбилея на НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. Изключително съм благодарна на Театралната академия, защото там с мои бивши студенти създадох „Аква-Делия” и вече отдавна работя с професионални певци, но все още репетираме там. Тя е нашият дом, тя е и моят дом. Това е моето гнездо. Не искам да пропусна и настоящия ректор проф. д-р Станислав Семерджиев – това е една много голяма личност, който е създал такъв уют в академията и в материален, и в духовен аспект.

„Аква-Делия” наистина се превърна в изключително достоен посланик на България, защото 15 г. я представя на престижни концерти и в чужбина. Например в предприсъединителните културни програми имахме концерти в Брюксел, в Люксембург, Мадрид, Лисабон. Поемането на председателството на ЕС от Австрия, Словения и Португалия беше ознаменувано с участието на „Аква-Делия”. Ние ще поставим началото и на председателството на Франция. Представянето на българските национални ценности в ЮНЕСКО също ще бъде ознаменувано с наш концерт.

Миналата година имахме изключително турне в Европа - в Париж, три концерта в Рим, а единият бе в базиликата Санта Мария де Анджели – последната проекция на Микеланджело. Радио „Ватикана” записа и изготви компактдиск на нашия концерт. Предстоят ни съвместни проекти с фондация „Верди” в Милано. Освен в Европа имахме концерти в Япония и Индия по повод представянето на европейската култура там. Спектакълът „Българските корени във вечността” почти обиколи света. Уникалният цикъл от песни „Музика на Европа” беше предизвикателство срещу една голяма трудност, но благодарение на Бога успях да го направя и наложа както в България, така и в Европа. В една песен звучат едновременно няколко български народни песни и песни на европейските страни. Това беше и възможност да отправя посланието на българския дух към духа на европейските народи и да докажа, че въпреки географските различия и различната мелоритмика, те могат да звучат едновременно. Освен това ги обединих и помежду – унгарска, полска и българска, португалска с родопска, италианска канцонета с български народни песни. Този цикъл е уникален, защото досега никой в Европа не го е направил. Прие се с изключителен успех в цяла Европа. Затова наградата ми донесе вътрешно удовлетворение и си дадох сметка, че през тези 30 г. не съм живяла напразно.

Питаш ме за моето хоби? Рисувам с пръсти. Не съм първата, която прави това. Започнах преди 15 г. и оттогава имам много изложби. Рисувам с темперни бои, но само с определени цветове – на черен фон с жълто, черно, червено и бяло, както и на бял фон само с черно. Мисля, че това е пак някаква божествена искра.
Изнесох много клавирни концерти, като голяма част от програмата им е от моя авторска музика за пиано, а другата е от репертоара ми – Бетовен, Бах, Брамс, Шопен, Григ, Шуман и много често те са съпътствани от мои изложби или пък след концерта рисувам пред публиката и подарявам картините си.

Обичам много цветята и животните. В голяма степен животните ни превъзхождат. Това, че нямат втора сигнална система и не могат да говорят, нищо не означава. Могат да общуват с нас с интонация, с поглед, с присъствието си и са по-развити от нас. Имат много по-дълбоки сетива, могат да усетят миризмата на страха, радостта, да виждат паралелния свят за разлика от нас, което е доказано. Те носят дух не по-малко важен и не по-малко божествен от човешкия.

Автор: Ани Русева
26.05.2008 г. 12:46
Посетено: 2199
Етикети: Златна книга
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/5966-prof-dilyana-micheva-s-nagradata-zlatna-kniga