Милена Кънева иска да живее в обединен Един свят

◊ СЪБИТИЕТО

Филмът на Милена Кънева „Тотално отричане” беше кулминацията на  Първия фестивал за документални филми, посветени на човешките права Един свят - България 2008.

Фестивалът „Един свят” се провежда с официалната подкрепа на М-тел и Посолството на Дания.

„Тотално отричане” е последният документален филм на Милена Кънева. Творбата й е изцяло авторски проект, плод на шестгодишна работа между джунглите на Бирма и съдилищата на САЩ. За този филм на VIII Международен фестивал за документални филми “One world” в Прага тя получава голямата награда лично от бившия президент на Чехия Вацлав Хавел.

„Това е разказ за силата и волята, с които всеки отделен човек може да промени света към по-добро”, казва Милена.


◊ ЗА МИЛЕНА КЪНЕВА

Животът на Милена Кънева също е изключително интересен документален филм! В България след завършване на НАТФИЗ Милена Кънева започва кариера на актриса, но през 1987 година заедно със семейството си тя отива на подводно гмуркане в Италия. Тогава решава да остане по-дълго от предвиденото. “Моите родители винаги са искали да живея в свободен свят, затова от шестгодишна започнах да уча английски език. И когато ми се отдаде възможност да заживея в една демократична европейска страна, въпреки че трябваше да се откажа от обещаващата си кариера на актриса, не се поколебах да остана”, споделя Милена.

В Рим младата българка решава да сбъдне детската си мечта – да казва истината такава, каквато е. И започва да се занимава с журналистика. Нещо, което прави с удоволствие и днес. Интуицията и голямото й сърце, изпълнено със състрадание и любов, я отвеждат в Бирма. Тя снима „Тотално отричане” години преди случаят "Бирма" да придобие световна известност. След геноцида срещу будистките монаси в Миянмар темата започна да пари като горещ картоф. Последваха фестивали на пет континента, кандидатура за "Оскар", премиери в Лос Анджелис, Сан Франциско, Ню Йорк, интервюта в праймтайма на CNN, включително в предаването "360 градуса" на Андерсън Купър, отзиви в световния печат, прожекции в Нобеловия комитет за мир в Осло.


◊ ИНТЕРВЮ С МИЛЕНА КЪНЕВА

- Какво за теб е фестивалът Един Свят, получила си награда за филма си от Вацлав Хавел?!

- Фестивалът е една много добра идея, защото документалните филми трябва да достигат до по-обширна публика. В България нямаше досега такъв фестивал и искам да поздравя Галя Терзиева и екипа й за добре свършената работа, защото знам колко трудно се постига единомислие. Това е един необикновен фестивал. Това е преживяване, при което публиката накрая става съпричастна към истината, която споделят създателите на филмите. Филмите неминуемо запалват публиката, тези истории обикновено не са познати на масовия зрител, но българите трябва да разберат, че не е добре да се затварят в малкото пространство на България и ние сме част от един свят. Аз искам да живея в такъв обединен един свят! Много често ме питат: ти си българка, направила си филм за Бирма, как се стигна дотам. Да, филмът е за Бирма, но и за мен самата. Аз съм живяла в свят, в който нямаш свобода, зная какво значи диктатура и аз съм съпричастна на тези хора и ако мога по някакъв начин да им помогна, го правя, това е мое човешко право. На фестивала Един свят в България представих нова, по-дълга версия на филма, с цялата любовна история. Разказ за това как малкият човек побеждава, как всеки един от нас, ако вярва в себе си и е идеалист, не е глупак, а е мъдрец и човек, който става и герой.

- Предстои ти пътуване до Кан?

- На 15 май ще представим в Кан дългата версия на филма и с това ще отбележим точно 8 години, в които работя по този проект. За мен това беше необикновено изпитание! Аз идвам от правенето на новини, което значи за един ден една история, но такъв беше характерът на професията ми. Прилича на голямата битка между Давид и Голиат. Радвам се, че снимането на моя филм съвпадна със събитията в Бирма и ми показва, че в живота нищо не е случайно и че понякога си имаш мисия и ти не знаеш за нея. Би било добре да се предадеш, да тръгнеш с отворено сърце и да правиш нещата по най-добрия начин. Те ще те отведат надалече и нависоко и по-нататък във времето и пространството ще имат голям смисъл.

Днес моят филм е единственият такъв за Бирма и показва наистина какъв е проблемът. Тази диктатура се държи на икономическата подкрепа от страна на компании като френската Тотал или пък на китайски компании. Дори Индия, една страна, която винаги е поддържала демократичните сили, изоставя духовните си възгледи и предава Янг Сан Сучи, лидерката на демократично движение и лауреатка на Нобелова награда за мир. Всичко се върти около икономически интереси за новия газопровод в Бирма и там Индия се бори с Китай и те се състезават кой ще направи по-мили очи на Бирма.

- А от „трънливия път” на „Тотално отричане” какво ще си спомняш?

- Това беше път на големи изпитания, но той ми донесе вътрешна награда, обогатяване и огромно удовлетворение. Наградата на Вацлав Хавел беше най-голямото признание, още след първото показване на филма. Аз толкова време се опитвам да ангажирам вниманието на сериозни телевизионни компании като BBC, филмът щеше да бъде коопродукция с RAI, за които работех тогава. Към филма проявиха интерес след това National Geographic, които искаха да стават по-политически. Те шест месеца размишляваха и ми написаха едно окуражително, благодарствено писмо да не се отказвам и да дерзая. В този момент не ми беше лесно, тези откази ги приемаш като удари, но слава Богу аз съм израснала в България, така че имах добра подготовка. А и татко ми, въпреки че съм момиче, от малка ме е пускал да се гмуркам и ми разказваше, че животът се дели на рундове и важното е, да не те нокаутират. Може да загубиш първия или втория рунд, но резултатът се вижда накрая. Завършвай започнатото!

- Впуснала си се в смели посоки и начинания, кое ти дава сили да не те нокаутират?

- Жените някой път със слабостта си са по-силни, защото силата и слабостта вървят ръка за ръка. Ако ти не смяташ, че си силен, и знаеш слабостите си, успяваш да се предпазиш от тях. Аз съм спортист и не случайно се връщам назад към водния риболов и времето, когато татко ме е тренирал, защото физически това са ситуации, в които може да не издържиш. Видях, че в джунглата удивих хората с това колко издържам.  

- Изглеждаш страхотно, спомена спортното си минало, а сега как поддържаш тази великолепна форма и красота?

Със самолетна козметика (смеем се). Взимам самолет поне веднъж в седмицата, за да прелетя един океан, и някои специални чартърни полети имат 8-часов масаж. Това е и една моя мечта. Ако в бъдеще искам в нещо да инвестирам, то това ще бъде самолетна компания, на чиито борд ще има всякакви масажи и процедури за разкрасяване. Вече познавам тайландки специалистки, които бих поканила.
Благодаря за комплимента! Тайната ми е, че не правя нищо специално, за да изглеждам така. Правя неща, които ми харесват, и познавам и млади хора у нас, които от живота са придобили едно старческо изражение, а хора от генерацията на моите родители, а и самите те изглеждат прекрасно, защото са пълни с живот и се радват на всеки момент.