Интервю

Радосвета Миркова: Истинският творец не престава да търси

Поезията винаги ще се чете, независимо от компютърното време, в което живеем

Радосвета Миркова: Истинският творец не престава да търси


◊ ЗА ПОЕТЕСАТА

Радосвета Миркова
е родена на 10.02.1959 г. в гр. Кърджали. Определя се почти като космополит в собствената си страна, защото има роднини по всички краища на България. Баща й е от Кюстендилския край, майка й от Ст. Загора, а брат - в Димитровград. Радосвета Миркова е завършила ВТУ ”Св. св. Кирил и Методий” – специалност История. Там се и запознала със съпруга си. След дипломирането си работила в Пионерския дом в Разград. Със семейството си е живяла известно време в София, 1 година в Москва, и от 1992 г. се установява в Разград. Занимавала се е с частен бизнес, сега работи в ЦУТНТ – и завежда „Дом на природозащитника” в Разград.    


◊ ИНТЕРВЮ

- Г-жо Миркова, в един ваш стих казвате, че текстописец е душата. Спокойна ли е душата на поетесата?
- Не, не е спокойна. Вечно търсеща и неудовлетворена много често. Търсеща себе си, света, смисъла, любовта. Категории, които вълнуват всички хора, но като че ли при поетите тези неща са по-болезнени. Сетивата са по-чувствителни и раними, граничещи едновременно до болката и фантазията, слава Богу – градивната фантазия. И точно там се заражда поезията. В „Дъждовна нежност” на заглавните страници има една моя мисъл: „Поезията е зрънце философия, разлистено в прекрасно, кичесто дърво посредством чувствата и емоциите.”

- Вие сте съпруга, майка и поетеса, помага ли ви семейството?
- Семейството ми винаги е било стълб в житейския ми път. Помага ми безрезервно във всеки един момент. С тях (синовете и съпругът ми) винаги съм се чувствала много специална и обичана. А какво повече за една жена – творец?!

- Какво остава премълчано и недоизказано на белия лист?
- Почти нищо. Поезията е вид изкуство. А всяко изкуство разголва. Но тук нещата са в пълна степен. Словото е най силното оръжие. То е послание и същевременно средство, което е насочено и обратно към твореца. Но когато писаното вълнува читателя, кара го да мисли, дава му сила, защо не?! Въпреки високата цена, пишещият си е свършил добре работата.

- Кой ви подкрепя и дава стимул да пишете?
- Близките – семейство, приятели и не на последно място срещите с читателите. Онази тишина, когато те слушат, а очите говорят... Дребните наглед неща от живота – като шумуленето на тревичката и т.н. Няма да забравя емоционалността, щастието, нескритата гордост в очите на децата ми по време на представянето на първата ми книга „Полифонично”, когато аз самата не бях убедена в това, дали трябва да правя  всеобщо достояние моите преживявания и мисли. Това ми даде самочувствието и увереността да продължа.

- Някога сте рисували картини, разкажете за това си увлечение - кога за първи път сте посегнали към четката и платното?
- Рисуването? Беше наистина хоби или както аз самата го определям – московския период от живота ми. Започнах с водните боички на децата, след това си купих истински (маслени) бои. От това време ми останаха десетина акварела и няколко малки платна темпер и масло. Първите три книги поезия на кориците носят моите неща оттогава. Това е един хубав спомен – част от моя път към себе си. Дали ще се върна някога отново към четката – не знам. Може би, ще бъде хубаво. Чисто любителски и нищо повече. Имах и период, в който шиех бутикови (най-често апликирани) облекла, също и плетени дрехи на една кука. Като дете доста години свирех и на пиано. Нещата, които се случват в един живот, никога не са случайни. Всеки извървява своите стъпала към смисъла, съвършенството, собствената философия и т.н., разбира се, ако си е поставил за задача да ги търси.

- Пишете и хайку поезия, с какво ви допадат късите поетични форми?
- Хайку поезията за мен е предизвикателство. В 17-те срички да успееш да вложиш едновременно философия, емоция, съзерцание, житейска истина, категоричност и същевременно закачка – това е цяло удоволствие и пак казвам предизвикателство в творчеството.

- Обикновено творците се оплакват, че не им е лесно да намирят спонсори, за да издадат творбите си. Трудно ли осъществихте идеите си?
- Наистина трудно се намират спонсори, особено за нас, поетите. Това, което правим, няма търговска стойност, не е атрактивно и лесно продаваемо. Аз имах късмет. Първата ми книга излезе с лични спестявания. Втората и третата („Люляково синьо” и Огън и лед”) бяха резултат от продажбите. За „Дъждовна нежност” и „Тичинки смях” – хайку ми помогнаха дългогодишните ни приятели от Ст. Загора, които имат една от най-добрите печатници в България. А за „Обли ветрове” дължа благодарност на Иван Гранитски и неговото издателство.

- Притеснява ли ви фактът, че на книжния пазар има много поезия, а читателите, потенциалните купувачи са малко?
- Разбира се, че ме притеснява. Ще ми се да вярвам, че това е не защото е спаднал интересът към книгата. Белетристика и поезия винаги ще се четат, независимо от компютърното време, в което живеем. За съжаление „вечният преход”, на който сме свидетели, не позволява на много от обичащите художествена литература да си я позволят.

- Каква поезия обичате да препрочитате най-често?
- Чета всичко. Любим автор ми е Георги Константинов, Станка Пенчева, Лиляна Стефанова, Маргарита Петкова, ерудицията в стиха на И. Гранитски. Наскоро прочетох „Дъждовни шепоти” на Иглика Пеева и бях впечатлена. А сега отново чета Л. Левчев и го намирам за гениален.

- Има ваши стихове в литературни сайтове за самопубликуване. Какви отзиви сте получавали от читателите, доколко ви помагат техните критични мнения?
- Получавала съм различни отзиви, повечето поощрителни и възхваляващи. Критични?! По-скоро мълчание. А то също говори доста. И това ми помага да не се главозамайвам, да се върна обратно към себе си, към стихотворението, защото всеки стих освен някакъв талант е и много работа.

- Светът, в който живеем, е много материален и комерсиален, връхлитат ли ви мисли от типа защо трябва да творя поезия...?
- Светът, в който живеем, действително е материален и комерсиален и дали ме връхлитат мисли от типа защо творя поезия? Ще отговоря с едно малко стихче, с което започва книгата с поезия, която подготвям сега:

*
Цяла нощ
писах –
страховете си...
Утрото ме попита –
какъв е смисълът?
Поезията!

Оцеляване...

- Умеете да пишете поезия и да рисувате. Къде се крие коренът на таланта ви - в семейството ви (майка-баща...)?
- Баща ми беше през целия си живот перфектният счетоводител и същевременно непоправим романтик. Най-добрият човек, който познавам! С майка ми имахме много силна духовна връзка. Нейната страст беше литературата и може би точно оттук съм получила зрънцето поезия. Гордея се и пазя нейната лична кореспонденция с автора на „Романът на Яворов” – Михаил Кремен. Всяко свободно време тя посвещаваше на книгите. За съжаление никой от тях не стана свидетел на това, което се случи с мен. Колкото и налудничаво да звучи, аз усещам точно в поезията тяхната подкрепа и присъствие. Другата ми страст (като ученичка) беше медицината, това беше и желанието ми да кандидатствам, но уви, съдбата ми посочи посредством „случайността” съвсем друг път.

- Според вас какво е мъдростта в творчеството - надежда или отказ от надеждата в живота?
- Мъдростта в творчеството в никакъв смисъл не е отказ от надеждата в живота. По скоро – постигнато стъпало в живота на твореца. Но никога последното. Истинският творец не престава да търси. При него удовлетворението е само миг и отново поредното изкачване. А зад всичкото това диша надеждата.

- Ако имате възможност да започнете всичко отново - ще повторите ли житейския си път?
- Да. В голяма степен ще повторя житейския си път, но непременно бих искала да се занимавам и с медицина. А за всичко останало, наред с трудностите, грешките, колебанията, не съжалявам. Всичко си има своята цена.

Автор: Лилия Рачева
12.04.2008 г. 13:25
Посетено: 870
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/5644-radosveta-mirkova-istinskiyat-tvorets-ne-prestava-da-tarsi