Интервю

Крикор Азарян: Изкуството се занимава с неща, които са отвъд очевидното

Театърът "масажира" заспалите ни духовни сетива

◊ СЪБИТИЕТО

Малко след рождения си ден (15.03.) проф. Крикор Азарян изненада своите почитатели с книга, в която журналистът Димитър Стайков разказва записаните от него случки и истории за театъра, живота, за родния му Пловдив.

В книгата има и много снимков материал, извадки от интервюта, много откровения. Казва се, че в кръвта си е арменец, а в съзнанието си – българин. А въобще – космополит. Почитател е на Фелини и на Чехов, но съизмерва битието си с нещо средно между героите на Радичков и Чехов. Скептик е по отношение на юбилейните чествания, бои се да не станат гротескни със своята патетика. Обича силно театъра, но не като „хищник”, а като „тревопасен”. И все пак всецяло отдаден. Близките му казват, че е женен за него. Любимият му жанр е трагикомедията, макар че на днешното време повече би съответствал фарсът. Режисьор е на повече от 100 театрални постановки.


◊ ИНТЕРВЮ С КРИКОР АЗАРЯН

- Г-н Азарян, литературата, словото са в основата на Вашата работа. Стабилна ли е тази основа?
- Словото е изходното. И спорът дали театърът е самостоятелно изкуство, или е придатък към литературата, е като този за яйцето и кокошката. Словото е велико нещо. Театърът сигурно може и без Есхил, и без Шекспир, може и без слово да има театър, но защо да се отказва от тях, след като така става по-богат.

- Наистина Гордън Крейг предрича, че бъдещият театър ще бъде на марионетките.
- Да, той имаше такива идеи, но предпочиташе „Хамлет”. По-скоро е имал предвид актьорите да бъдат като марионетки, но иначе не се е отказвал от литературата.

- Вие самият сте се опитвали в писането.
- Както всеки човек, така и аз в младостта си съм опитвал перото в писане, но днес, като чета написаното, не съм много доволен. Иначе имам много силен респект пред хората, които пишат. И колкото днес се пише и чете по-малко, толкова повече започвам да ценя и уважавам тези хора. Но ние, хората, сме устроени така, че обичаме и сме пристрастни към това, което ние пишем или правим.

- Днешният театър е доста трансцендентен. Това необходимо ли е?
- Поначало изкуството е опит да видиш невидимото и се занимава с това, което е отвъд очевидното, защото е много по-различно от това, което се вижда в реалността. Затова в същността си изкуството е метафизическо.

- С този поглед над и отвъд реалното вероятно по-лесно се доближаваме до енигмите на живота?
- Точно затова присъства духовното в нас, в живота, в изкуството. И е добре, ако човек го носи, а всеки от нас го притежава в една или друга степен, но може да е закърняло или да е притиснато в някаква летаргия от бита и реалността. Театърът, както и изкуството изобщо, е точно затова, да „масажира” позаспалите ни за духовното сетива.

- Това отдава ли се на днешния театър?
- Да, повече или по-малко. Нишките за духовното общуване, които създава театърът, още не са скъсани. Пък и вече си възвръщам вярата в сетивността  и чувствителността на зрителя. Така че нещата се случват.

Автор: Лияна Фероли
25.03.2008 г. 23:12
Посетено: 1207
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/5523-krikor-azaryan-izkustvoto-se-zanimava-s-neshta-koito-sa-otvad-ochevidnoto