Интервю
Проф. Атанас Славов: Новата литература ще битува на границата между академизма и повика на сърцето
В очакване на духовното запролетяване
◊ ВИЗИТКА
Проф. Атанас Славов е роден на 25.07.1930 г. в Сливен. Като литературен критик, изкуствовед, поет, белетрист, преводач, още преди да емигрира в Америка, участва в създаването на новата българска култура и заедно със свои съмишленици, творци, интелектуалци се опитва да разчупи догмите, да разкрива нови хоризонти за националната ни култура и да я отваря към всички посоки на света. Има несъмнен принос като изследовател на българските фолклорни и етнографски ценности, на българските занаяти и народното изкуство, на българските селища и личности от българската история. Той е и един от първите български фантасти. Изявява се активно и в кинодраматургията, искуствознанието, политологията, философията, теорията на културата. Като истински семиотик, търси знаците на творческите тайни, алхимията на творческото свещенодействие. И смята, че знакът се реализира в сигнал и преди, и след като се е превърнал в книга. Две книги за литературния анализ (структурализъм, семиотика) е издал в Полша, а едно от последните му заглавия у нас е свързано пак с това („Семиотика – текст и разнищване” - 2007). Занимавал се е и с преподавателска дейност в СУ „Климент Охридски” (1961-1971), в Института по изкуствознание при БАН (1966-1976). Научен сътрудник е по фолклор и теория на изкуствата, член е на международната група по сравнителна славянска метрика към Института за литературни изследвания при Полската академия на науките.
През 1975 г. напуска България, тъй като винаги е смятал, че човек може да живее в робство, но не и в позор. Работи в Института за международни изследвания в Ню Йорк, в Центъра за източноевропейски култури и Държавния департамент, Вашингтон, в Центъра за езикови научни изследвания, Мериленд, като радиосценарист, редактор и диктор в медиите Свободна Европа, Би Би Си, Гласът на Америка. През това време публикува редица книги: „Пътеки под магистралите” (1979), „С точността на прилепа” (1984), „Тестото на Америка се надига в мен” (1988), „Господин Лампедуза изчезна” (1989), „Порнографска поема”, „Размразяването в българската литература (1989), „Броко Стивънсън” (1990) и др.
Изследва поетиката и естетиката на модернатата американска култура („В сянката на Фордовия мит”), а също и философската основа в творчеството на битниците и лутащото се в търсене на себе си поколение.
След завръщането му от емиграция през 1991 г. е преоткрит за българската литература и култура и за 10 години излизат няколко заглавия, сред които антологичния сборник със стихове „Дървета мои, помогнете ми” (1994), научната студия „Българската литература на размразяването” (1994), психографията на Петър Дънов „Уроците на учителя”, един от трите тома „Четива по шаманизъм”, сборника „Шаманът в теб и мен” и др. Но по-голяма част от излезлите му на Запад книги още не са издадени у нас.
През 1990 г. вестник „Век 21” писа за него, че е успял да направи като емигрант повече за България от няколко културни института, взети заедно.
◊ ИНТЕРВЮ
- Кога, проф. Славов, се ражда порива за новото, различното?
- Най-често когато нещо така е притеснено, че не може да не избие, да не избухне като кел по кожата.
- И това носи ли удовлетворение?
- Само дотогава, докато и новото достигне своята граница и трябва да премине в нещо друго.
- Затова ли емигрантите се завръщат един ден в родината си?
- Българското, изобщо националното, се спасява най-вече отвън. А и за да оцелее заплашената от вълците в стадото „шугава” овца, наистина трябва да избяга. После да се върне и да възстанови стадото.
- Кои всъщност са „вълците” и не е ли самоизяждането по-опасно?
- Повече, разбира се, сами сме си виновни за бедите. Живеем с превръзки на очите. Не знаем какво искаме. Нямаме ориентир в йерархията на ценностите. Нямаме съзнание за истинското. Нали то дълго време беше формирано в ръкопляскания, поклони, угодничество, сервилничене. Пък и много хора работиха за унищожаването на националните ни идеали, които ни обединяваха, затова вече не сме нация, а само население. Националистическите истерии сега са явен показател за разпада на националното ни чувство. А то не е нищо друго, освен българи, турци, цигани, евреи, арменци да сме на един акъл как да живеем по-добре. А „вълците” са тези, които пречат на тези процеси.
- Кармична ли е тази наша орис?
- Има и нещо такова. Хаосът при нас е завещан. В астрологията се казва, че знакът, който владее българите, е Сатурн, а той е божествената фигура, която изяжда децата си. Това важи за цялата ни история. Нас непрекъснато някой ни е завладявал и насъсквал срещу съседите ни. Някой българин успее ли в чужбина, ще го убият с камъни. Пък и на българина не му се работи, обича само да си проветрява крачолите. Да сте чули за незаможни арменци, те обаче работят по 12 часа.
- Ние обичаме да си почиваме върху стари лаври, да се гордеем с миналото си…
- И да се къпем в илюзиите на митологичното си съзнание. Да си тънем в консервативните форми, да няма движение, а само тук-там някакви обработки и имитации. Не можем да се гордеем само със старата си култура, защото всяка култура е механизъм, който закостенява навиците, обичаите. А колкото си по-стар, толкова си по-мъртъв. Затова сега силните държави са тези, които са формирани преди 200 години.
- Затова, може би от стагнацията ни извеждат т.нар. „ереси” и „секти”?
- На тази тема съм много вулгарен. В човешката природа винаги е било заложено алтернативното да бъде по-интересно. Пък и какво значи секта и сектант? Инакомислещ. В този смисъл всички сме сектанти. Сектантът е този, който се е отцепил от традиционното, който се е отделил от основното, но на български език е придобило значение на мръсник. Наричат отцепници и католиците, и протестантите, които са 1 милиард, а православните са 200 милиона. Кой тук е отцепник? А и самото християнство започва като секта. Пък сега е и модно периферните хора да се вмъкват в такива различни общности, за да търсят сигурност, опора. Казват си: могат да ни отхвърлят, но това е защото сме по-съвършени. Т.нар. „секти” първо обновяват старото, но после в старанието да са оригинални, отново създават други канони и шаблони. Така е и с богомилството, и с дъновизма. Последователят на Дънов – Грива стигна дори дотам, че допусна нещо като рисуване на икони, което е в пълен разрез с дъновизма.
- Ще има ли за дъновизма почва един ден у нас отново?
- Засега и той е разцепен два пъти повече от християнството. Но поначало е учение за бъдещето. Защото с един най-обикновен, нормален и правилен език изразява нуждата от хармония, казва, че единствената двигателна сила за човечеството е любовта. Дава и метода на работа: с най-обикновени разговори, с беседи в най-обикновените неща и теми да се търси божественото. Така са правили най-големите учители на човечеството, като Исус, Буда, Мохамед, Кришнамурти и др.
- А възможна ли е световна религия?
- Религията винаги е една, само учителите са различни. Мохамед казва в Корана (сура „Паяка”): „Вашият бог е нашият бог. Каквото е дадено на вас, това е дадено и на нас.” 500 години е разликата между времето на създаване на Библията и Корана. Естествено е в различните времена, земи, култури, при различните нрави и обичаи, идващите от Бога послания да се превеждат по различен начин и според различните особености на хората, които ще ги проповядват и които ще ги възприемат. Затова не трябва да се съди, без да се познава това, което се съди. В Китай например таоизмът не се различава по нищо от дъновизма и от мохамеданството. А такива примери има много. Те доказват еднаквия произход на всички религии.
- И истинската литература ли ще бъде една?
- За нея всеки ще има свой критерий, защото всеки си има своя истина и свои начини да я развива и предава. Но смятам, че литературата на бъдещето ще битува на границата между академизма и повика на сърцето. И ще я човъркаме с нови фарчета и лупи.
- За да дадем простор на шаманското у нас, навярно?
- И затова. Та нали дремещото у всеки от нас шаманско съзнание е като растящото слънце след деня на зимното слънцестоене. Но все още е спящо и чака своето запролетяване. И трябва да преоткрием своята „примитивно”-природна същност, за да изградим съзнание за пълно участие в живота, такова, каквото са имали древните хора. И истинската литература ще помага това да се случва.
Проф. Атанас Славов е роден на 25.07.1930 г. в Сливен. Като литературен критик, изкуствовед, поет, белетрист, преводач, още преди да емигрира в Америка, участва в създаването на новата българска култура и заедно със свои съмишленици, творци, интелектуалци се опитва да разчупи догмите, да разкрива нови хоризонти за националната ни култура и да я отваря към всички посоки на света. Има несъмнен принос като изследовател на българските фолклорни и етнографски ценности, на българските занаяти и народното изкуство, на българските селища и личности от българската история. Той е и един от първите български фантасти. Изявява се активно и в кинодраматургията, искуствознанието, политологията, философията, теорията на културата. Като истински семиотик, търси знаците на творческите тайни, алхимията на творческото свещенодействие. И смята, че знакът се реализира в сигнал и преди, и след като се е превърнал в книга. Две книги за литературния анализ (структурализъм, семиотика) е издал в Полша, а едно от последните му заглавия у нас е свързано пак с това („Семиотика – текст и разнищване” - 2007). Занимавал се е и с преподавателска дейност в СУ „Климент Охридски” (1961-1971), в Института по изкуствознание при БАН (1966-1976). Научен сътрудник е по фолклор и теория на изкуствата, член е на международната група по сравнителна славянска метрика към Института за литературни изследвания при Полската академия на науките.
През 1975 г. напуска България, тъй като винаги е смятал, че човек може да живее в робство, но не и в позор. Работи в Института за международни изследвания в Ню Йорк, в Центъра за източноевропейски култури и Държавния департамент, Вашингтон, в Центъра за езикови научни изследвания, Мериленд, като радиосценарист, редактор и диктор в медиите Свободна Европа, Би Би Си, Гласът на Америка. През това време публикува редица книги: „Пътеки под магистралите” (1979), „С точността на прилепа” (1984), „Тестото на Америка се надига в мен” (1988), „Господин Лампедуза изчезна” (1989), „Порнографска поема”, „Размразяването в българската литература (1989), „Броко Стивънсън” (1990) и др.
Изследва поетиката и естетиката на модернатата американска култура („В сянката на Фордовия мит”), а също и философската основа в творчеството на битниците и лутащото се в търсене на себе си поколение.
След завръщането му от емиграция през 1991 г. е преоткрит за българската литература и култура и за 10 години излизат няколко заглавия, сред които антологичния сборник със стихове „Дървета мои, помогнете ми” (1994), научната студия „Българската литература на размразяването” (1994), психографията на Петър Дънов „Уроците на учителя”, един от трите тома „Четива по шаманизъм”, сборника „Шаманът в теб и мен” и др. Но по-голяма част от излезлите му на Запад книги още не са издадени у нас.
През 1990 г. вестник „Век 21” писа за него, че е успял да направи като емигрант повече за България от няколко културни института, взети заедно.
◊ ИНТЕРВЮ
- Кога, проф. Славов, се ражда порива за новото, различното?
- Най-често когато нещо така е притеснено, че не може да не избие, да не избухне като кел по кожата.
- И това носи ли удовлетворение?
- Само дотогава, докато и новото достигне своята граница и трябва да премине в нещо друго.
- Затова ли емигрантите се завръщат един ден в родината си?
- Българското, изобщо националното, се спасява най-вече отвън. А и за да оцелее заплашената от вълците в стадото „шугава” овца, наистина трябва да избяга. После да се върне и да възстанови стадото.
- Кои всъщност са „вълците” и не е ли самоизяждането по-опасно?
- Повече, разбира се, сами сме си виновни за бедите. Живеем с превръзки на очите. Не знаем какво искаме. Нямаме ориентир в йерархията на ценностите. Нямаме съзнание за истинското. Нали то дълго време беше формирано в ръкопляскания, поклони, угодничество, сервилничене. Пък и много хора работиха за унищожаването на националните ни идеали, които ни обединяваха, затова вече не сме нация, а само население. Националистическите истерии сега са явен показател за разпада на националното ни чувство. А то не е нищо друго, освен българи, турци, цигани, евреи, арменци да сме на един акъл как да живеем по-добре. А „вълците” са тези, които пречат на тези процеси.
- Кармична ли е тази наша орис?
- Има и нещо такова. Хаосът при нас е завещан. В астрологията се казва, че знакът, който владее българите, е Сатурн, а той е божествената фигура, която изяжда децата си. Това важи за цялата ни история. Нас непрекъснато някой ни е завладявал и насъсквал срещу съседите ни. Някой българин успее ли в чужбина, ще го убият с камъни. Пък и на българина не му се работи, обича само да си проветрява крачолите. Да сте чули за незаможни арменци, те обаче работят по 12 часа.
- Ние обичаме да си почиваме върху стари лаври, да се гордеем с миналото си…
- И да се къпем в илюзиите на митологичното си съзнание. Да си тънем в консервативните форми, да няма движение, а само тук-там някакви обработки и имитации. Не можем да се гордеем само със старата си култура, защото всяка култура е механизъм, който закостенява навиците, обичаите. А колкото си по-стар, толкова си по-мъртъв. Затова сега силните държави са тези, които са формирани преди 200 години.
- Затова, може би от стагнацията ни извеждат т.нар. „ереси” и „секти”?
- На тази тема съм много вулгарен. В човешката природа винаги е било заложено алтернативното да бъде по-интересно. Пък и какво значи секта и сектант? Инакомислещ. В този смисъл всички сме сектанти. Сектантът е този, който се е отцепил от традиционното, който се е отделил от основното, но на български език е придобило значение на мръсник. Наричат отцепници и католиците, и протестантите, които са 1 милиард, а православните са 200 милиона. Кой тук е отцепник? А и самото християнство започва като секта. Пък сега е и модно периферните хора да се вмъкват в такива различни общности, за да търсят сигурност, опора. Казват си: могат да ни отхвърлят, но това е защото сме по-съвършени. Т.нар. „секти” първо обновяват старото, но после в старанието да са оригинални, отново създават други канони и шаблони. Така е и с богомилството, и с дъновизма. Последователят на Дънов – Грива стигна дори дотам, че допусна нещо като рисуване на икони, което е в пълен разрез с дъновизма.
- Ще има ли за дъновизма почва един ден у нас отново?
- Засега и той е разцепен два пъти повече от християнството. Но поначало е учение за бъдещето. Защото с един най-обикновен, нормален и правилен език изразява нуждата от хармония, казва, че единствената двигателна сила за човечеството е любовта. Дава и метода на работа: с най-обикновени разговори, с беседи в най-обикновените неща и теми да се търси божественото. Така са правили най-големите учители на човечеството, като Исус, Буда, Мохамед, Кришнамурти и др.
- А възможна ли е световна религия?
- Религията винаги е една, само учителите са различни. Мохамед казва в Корана (сура „Паяка”): „Вашият бог е нашият бог. Каквото е дадено на вас, това е дадено и на нас.” 500 години е разликата между времето на създаване на Библията и Корана. Естествено е в различните времена, земи, култури, при различните нрави и обичаи, идващите от Бога послания да се превеждат по различен начин и според различните особености на хората, които ще ги проповядват и които ще ги възприемат. Затова не трябва да се съди, без да се познава това, което се съди. В Китай например таоизмът не се различава по нищо от дъновизма и от мохамеданството. А такива примери има много. Те доказват еднаквия произход на всички религии.
- И истинската литература ли ще бъде една?
- За нея всеки ще има свой критерий, защото всеки си има своя истина и свои начини да я развива и предава. Но смятам, че литературата на бъдещето ще битува на границата между академизма и повика на сърцето. И ще я човъркаме с нови фарчета и лупи.
- За да дадем простор на шаманското у нас, навярно?
- И затова. Та нали дремещото у всеки от нас шаманско съзнание е като растящото слънце след деня на зимното слънцестоене. Но все още е спящо и чака своето запролетяване. И трябва да преоткрием своята „примитивно”-природна същност, за да изградим съзнание за пълно участие в живота, такова, каквото са имали древните хора. И истинската литература ще помага това да се случва.
Автор:
Лияна Фероли
Публикация:
28.01.2008 г. 16:27
Етикети:
Посетено:
1314
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/5229-prof-atanas-slavov-novata-literatura-shte-bituva-na-granitsata-mezhdu-akademizma-i-povika-na-sartseto