Интервю
Интервю с Владимир Буковски
За демократурата, установена от Путин в Русия
◊ СЪБИТИЕТО
По покана на Българския хелзинкски комитет и на зам.-председателя на Народното събрание Филип Димитров, както вече ви осведомихме, в България пристига писателят-дисидент Владимир Буковски, един от най-яростните критици на руския президент Владимир Путин.
◊ ИНТЕРВЮ
Ирина Недева: Здравейте, тази седмица сега действащият руски президент Владимир Путин идва в България. Другата седмица вие, Владимир Буковски, ще бъдете тук. Две различни визии за Русия. Какво ще е посланието ви?
Владимир Буковски: Нямам някакво особено послание. Поканен съм от Българския хелзинкски комитет. Очевидно в България има интерес да се знае какво става в Русия от една друга гледна точка. Това ще правя – ще говоря за това, какво се случва, какво може да се очаква, от какво трябва да се опасяваме в сегашната ситуация в Русия и развитието на отношенията на Русия с другите страни.
И.Н: Като дисидент и критик на съветската система се съгласихте да станете кандидат на опозицията за президентските избори в Русия, които предстоят. Изобщо вярвахте ли, че системата ще позволи това?
В.Б.: Разбира се, знаех, че няма да ми позволят да правя реална кампания. Даже си знаех, че и няма да ми разрешат регистрация с всякакви предлози. Задачата ми беше в друго – да ободря обществото и да вдъхна увереност на хората, които ги е грижа за свободата на словото, за цензурата, да помогна на обединението на опозицията.
И.Н: “Това безнадеждно дело” – какъвто е любимият тост на съветските дисиденти, нещо такова ли беше вашият опит?
В.Б.: Има и нещо такова, защото ние не можем да действаме вместо населението. Можем да обясняваме какво се случва, кое е опасното и какво трябва да се прави. Можем да кажем това на хората, но само реакцията на населението, само тяхното волеизявление може да промени правилата на играта.
И.Н.: Ами, давайте тогава, какво се случва днес в Русия? Питам ви, защото младите българи знаят твърде малко за Русия днес, а в една от вашите книги пишете за “съветското лицемерие и западното лековерие”. Има ли промяна всъщност днес?
В.Б.: Какво се промени?! Всъщност много. Не можем да не признаваме, че съветската система се промени. Все пак днес има повече информация, въпреки цензурата. Има интернет, радио и телевизия. Вече по-лесно се пътува. Вече няма идеология, идеологията приключи. Все пак се появи и частният сектор, макар и малък и доста позадавен. Но има и един огромен проблем – това, че съветската система не беше отречена и демонтирана и че част от номенклатурата от съветско време, по-конкретно КГБ, успя да заеме командни позиции в постсъветското общество. Това се оказа нещо като вътрешен, мълчалив преврат, който дава възможност сега тези хора да искат да върнат елементи на съветската система, както вътре в рамките на Русия, така и на международната сцена. В това е проблемът, защото нова студена война не е нужна на никого и на самата Русия също. Това само ще доведе до ново разоряване, и без това бяхме на границата на банкрута, просто страната може да се разпадне. В това виждам днешните опасности.
И.Н: След убийството на Анна Политковская и на Александър Литвиненко вие смятате ли, че отношението на Запада към Русия вече не е така наивно?
В. Б.: Мога да кажа, че тези две убийства шокираха обществото тук. Илюзии за това, което се случва днес в Русия, тук, на Запад, общо взето няма, имам предвид сред хората. Иначе правителствата се правят, че това не съществува в голяма степен, защото в Европа има зависимост от доставката на руски газ и нефт. А що се отнася до хората и обществото, всички знаят що за режим е това.
И.Н.: А що за режим е управлението на Русия в момента, щом това не е точно старата съветска система и казвате, че властта е в ръцете на КГБ, какво всъщност означава това?
В.Б.: Политолозите спорят как да я наричат. Това е уникална система, никъде не е изпробвана в този свой вариант, тайната полиция никъде в пълнота не е идвала на власт. Даже и по времето на Сталин или Хитлер тайната полиция е била под контрола на политиците. Днес в Русия точно това стана – тайната полиция, секретните служби за сигурност, бившото КГБ дойде на власт съвсем открито и управляват страната, разполагат с нейното богатство. Един руски журналист остроумно нарече тази система “демократура” – хибрид между демокрация и диктатура. Някои я наричат авторитарна система. Но за авторитаризъм има нужда от лидер, диктатор, монарх, а общо взето Путин не е такъв. Той е представител на корпорация. Путин превръща страната в корпорация на КГБ, а той е общо взето просто един представител на тази корпорация.
И.Н.: В предизборния си манифест вие говорите за новите политически затворници в Русия. Кои са те и какво е състоянието им?
В. Б.: В манифеста ги споменавам. Един от тях междувременно го освободиха и аз успях да се видя с него в Москва. Това е адвокатът Михаил Трепашкин, който се занимава с разследването на взривовете на блоковете през 1999 година в Москва. Има съмнение, че тези взривове са предизвикани от самите служби за сигурност, за да провокират продължението на войната в Чечения, за да се създаде една емоционална вълна за обединение на нацията и да се осигури успехът на Путин на изборите. Има съмнение, че това е била част от плана за узурпация на властта. Трепашкин работеше по тези съмнения и го пратиха в затвор по изфабрикувани обвинения. Той не е единствен. Няколко души загинаха в опит да разследват тази история, Шчекочихин например. Така че що се отнася до политическите затворници и днес, то това са или журналисти, които се опитват да проникнат по-дълбоко в разследванията си върху корупция и злоупотреба с власт, или пък бизнесмени, които са неудобни на властта като Ходорковски или колегите му от компанията “ЮКОС”, доколкото те са проявявали политическа самостоятелност. Това са двете категории хора, които стават обект на политически репресии. Има още една категория хора, доста неочаквано, която се оказа в това положение. Цяла една група учени, които се оказаха под ключ по обвинения, че са предавали някаква секретна информация на чужди държави. Тези хора никакви свръхтайни не са издавали, но просто по логиката на тяхното научно сътрудничество със западни колеги учени са набедени като опасни от тайните служби и за да се охлади това сътрудничество с чуждестранни учени, цяла една група бяха съдени и затворени като Сутягин или Данилов.
И.Н.: След убийството на Литвиненко във Великобритания вие страхувате ли се за живота си?
В.Б.: Честно казано отдавна не обръщам внимание, не се замислям. Аз започнах да се противопоставям на съветската комунистическа власт още като 16-годишен и оттогава не съм спирал. Ако са искали да ме убият, са можели още много отдавна.
И.Н.: Кажете ни какво знаете за България?
В.Б.: Малко. Всички ние, хората от съветската епоха, знаехме за България само по това, което внасяхме тогава – домати, цигари “Шипка” и “Булгартабак”. Аз например много пушех цигари “Шипка”.
И.Н.: Някои граждански организации са готови да демонстрират срещу Путин в България. Освен това има гражданска инициатива за връщане в България на отнесените в Москва български архиви след Втората световна война. Като човек, който проникна в архивите на КПСС в Москва в началото на 90-те години, мислите ли, че това ще бъде лесно?
В.Б.: Да си върнете обратно архива, обратно от Москва, няма да е лесно. Съветската армия е изнесла архивите не само от България и не само след Втората световна война, но и след 1989 година. Много партийни архиви на източноевропейски комунистически партии са пренесени в Москва след 1989 година, в това число от Германия, от ГДР тогава, от Полша, от Румъния даже. Така че би трябвало да се говори не само за архивите до Втората световна война, но и за тези, които засягат комунистическия период в Източна Европа. Това ще е ужасно трудно, защото всички архиви са затворени днес в Русия. Даже тези, до които навремето аз имах достъп, сега са засекретени и ще става още по-зле в това отношение. Затвориха достъпа до архивите на 30-те години. Тенденцията в Русия е да се затваря достъпът до архивите, затова мисля, че ще е доста трудно да си ги получите обратно. А що се отнася до демонстрации срещу Путин, аз мога само да ги приветствам, доколкото той именно като президент на днешна Русия е отговорен за политическите репресии и за цензурата над медиите. От моя гледна точка – и за убийството на Литвиненко. Аз мисля, че имам достатъчно основание да кажа, че това е убийство, функция на системата на Путин. Затова и приветствам тези български граждани, които искат да проведат демонстрации срещу Путин.
И.Н.: Последен въпрос. Когато работехте с документите на КПСС, при достъпа ви до архива в началото на 90-те в Москва, имаше ли следи, които водят към отговор на въпроса доколко руснаците са разполагали агентура на КГБ в бившите компартии в Източна Европа, в частност България, в кръговете на партията и на правителствата след 1989 година? Има ли в архивите следи от подобна информация?
В.Б.: Работех с архивите на ЦК, не на КГБ. Те никога не са били отваряни и достъпни. А тези на ЦК на КПСС бяха достъпни точно до 1992 година, когато по делото в Конституционния съд за съветския режим те бяха отворени и аз като експерт на Конституционния съд имах този достъп и правото да търся документи и да ги изисквам. Но, за жалост, тези на КГБ не са ми били достъпни.
И. Н.: А дали има следи и в документите на КПСС за агентурен апарат или за възложения на КГБ като позиции в Източна Европа?
В.Б.: Само като общи постановки, без имена. Да кажем, има решение на ЦК да усили позициите на КГБ в Полша в периода на 1981 година, преди въвеждането на военно положение. Ето такива неща има, но кой го изпълнява, кого КГБ изпраща за заемане на тези позиции, такива подробности няма. Така че общите отношения в политически документи и политически отношения между България и Москва – това го има и съм го виждал. Даже част от тези документи бяха публикувани в списание “Факел”. Това, което намерих, съм го дал за публикация, но нищо конкретно, което да касае отделни агенти на КГБ.
√ Владимир Буковски в книжарница Книгосвят:
. Измамата на века: Операция "Перестройка"
Автор:
Ирина Недева
Публикация:
22.01.2008 г. 18:23
Етикети:
Посетено:
917
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/5204-intervyu-s-vladimir-bukovski