Интервю с Бойко Ламбовски

◊ ВИЗИТКА

Бойко Ламбовски е роден през 1960 г. в София. Завършил е института за световна литература "Максим Горки" в Москва. Носител е на много поетични награди. Автор е на редица стихосбирки, сред които: "Вестоносец", "Едварда", "Бране на думи". Творбите му са превеждани на английски, немски, руски, италиански, полски и др. езици.


◊ ИНТЕРВЮ С БОЙКО ЛАМБОВСКИ

- Господин Ламбовски, как възприемате поезията - като начин да избягате от действителността, от всичко земно, от ограниченията или като начин да изразите реалността?

- Не да избягам. По-скоро съм гледал на нея и продължавам да гледам като на опит да създаваш паралелни светове, които одобряват действителността по някакъв начин. В края на краищата поезията е част от нашето желание да направим света по-обитаемо място, по-човешко. Не твърдя, че е много успешна в тези си свои задачи, но фактът, че я е имало и я има, говори, че хората имат нужда от тази прекрасна игра с езика, наречена поезия.

- Кога и как се породи у Вас желанието да пишете?

- Като ученик. Желанието се поражда най-често от нашето несъгласие с устройството на света. Актът на всяко творчество има първопричина в това, че човек не е доволен от нещо - от себе си, от това, което го обкръжава, от вселената, от класа си и този акт на несъгласие рефлектира по някакъв начин и човек почва да го интерпретира. Всъщност всеки вид творчество е несъгласие - вид несъгласие.

- Как се раждат творбите Ви - мигновено или чрез постепенно оформяне?

- Естествено, че мигновено нищо не се ражда. Може да е само импулсът мигновен, но след това нещата се нуждаят от редактиране, от авторедакции, всъщност от една сериозна литературна работа. И често тези неща, които изглеждат написани най-бързо и най-лесно са коствали най-много време на своя създател и най-голям труд. Всъщност измамна е лекотата, с която някои неща се появяват пред публика и изглеждат написани на един дъх. Често зад тях се крие голям труд.

- За какво обичате да пишете? Кое е нещото, което най-много Ви вдъхновява?
 
- Не е едно и също, но са тези неща, които вдъхновяват не само поетите, а и всички хора. А това са самотата, щастието, любовта. Всъщност вечните теми, които вълнуват всички нас винаги.

- Безспорно в България има много талантливи писатели, поети. Но всички заедно сме свидетели на пълната незаинтересованост към тях от страна на по-голямата част от подрастващото поколение. Литературата в такива условия има ли бъдеще?

- Аз мисля, че литературата никога няма да умре, докато го има българският език - изобщо, докато има език. Плюс това тя се видоизменя. Част от тези сценарии, които гледаме по телевизията на разни шоу програми, и те са литература. Там човек може да бъде добър, а може да бъде и бездарен. За там са необходими умения за писане. Може би някои жанрове, с които сме свикнали от далечното и по-близкото минало, не са вече толкова актуални, но това не значи, че литературата изчезва или че ще изчезне. Аз мисля, че тя няма никога да изчезне, докато има език. Докато има език, ще има и хора, които на този език предават своите мисли, рефлекси и чрез тях съхраняват част от живота както на своя народ, така и от своя собствен живот.

- Вие сте в журитата на редица национални поетични конкурси, както и в редакционната колегия на сп. "Родна реч". Какви са впечатленията Ви за младите автори?

- Младите автори са талантливи. Доста голяма част от тях са талантливи хора - тези, които виждам. Това, което ме притеснява малко, е някакво бягство от българския език или така известните проблеми с реализацията на този език. Може би това се дължи на факта, че много от нашите младежи учат чужди езици, което е хубаво, но това в никакъв случай не трябва да става за сметка на виртуозното владеене на своя собствен език. Това е печално и може би стихотворението ми "Българският език" е част от моята уплаха за бъдещето на нашия език.


-----------
Интервюто е взето - специално за LiterNet - на 29.11.2007 г. в камерната зала на Сатиричния театър "Алеко Константинов" в София, където Бойко Ламбовски чете свои стихове.