Интервю
Когато една традиция се превърне в история, която заслужава да бъде разказана
Разговор с Ивета Миленова, директор на Исторически музей – Севлиево, за възникването на Празника на тиквата, съхранената памет за местните традиции и превръщането на една съседска закачка в разпознаваем символ на града
- Севлиево отдавна е известно като столицата на тиквата. Как един на пръв поглед обикновен земеделски продукт успя да се превърне в разпознаваем символ на града и част от неговата културна идентичност?
- Севлиево е град в плодородно поле, в поречието на река Росица, от столетия се отглеждали жито, плодове, зеленчуци, много лозя. Тиквата е доста непретенциозна за гледане и било съвсем естествено да се отглежда почти между другото, без особени усилия. Предприемчивите севлиевци, разбира се, се възползвали от това обстоятелство и произвеждали тикви, които можели не само да продават, а и ги приготвяли по най-разнообразни рецепти и ги консумирали с удоволствие. Тук се намесва и една закачка. Заради стария спор между Габрово и Севлиево, все пак Габрово до 1901 година е било в Севлиевски окръг, габровци започнали да наричат нашия град Тиквенбург. Севлиевци приели спокойно тази съседска заядливост и дори се забавлявали с това. А в последните години наистина тиквата стана доста разпознаваем символ на града.
- През настоящата година Община Севлиево реализира проект, посветен на Празника на тиквата, подкрепен от Министерството на културата. Какво е участието на Историческия музей в осъществяването му и кои дейности са пряко свързани с музейната институция?
- Исторически музей Севлиево е сериозна институция, но винаги с усърдие подготвя участието си в Празника на тиквата. Така беше и тази година, когато програмата за Дните на Севлиево, есенния панаир и Празника на тиквата беше особено пищна. Ние се включихме с традиционните „Нощ в музея“ и „Нощ в галерията“, като имах възможността да споделя пред Вашите читатели, че в Хаджистояновото училище имаше рекорден брой посетители и беше много вълнуващо да видиш хората да се изчакват, за да се разминат на вратата на музея. По това време отваряме постоянните музейни експозиции с удължено работно време. С празнично работно време приемахме посетители и в Музея на тиквата, експозицията на който обновихме с нови, интересни експонати. Празничната програма на Община Севлиево открихме ние с едно от Забавните ателиета, които организираме за най-малките ни приятели – „Тиквени цветни фантазии“. Друго събитие, което зарадва малките ни гости, е част от образователната програма на музея „Традиции“. Демонстрация с дегустация „С вкус на тиквено вълшебство“ беше своеобразна работилница и училище за приготвяне на пърленки върху плоча. Всички взеха участие в месенето на тесто с настъргана тиква, оформянето на лакомствата, изпичането им на плоча и естествено всички ги опитаха с удоволствие.
- В Севлиево съществува и Музей на тиквата – една необичайна музейна експозиция. Как възникна идеята за неговото създаване и какво място заема той сред останалите музейни обекти в града?
- Още през 2006 година Музеят представи специална експозиция за празника – показахме добре уреден севлиевски дом с декорации от тикви. Още на следващата година изложбата се доразви в ретроспективна, като всяка година я допълвахме с най-интересните експонати и фотоси от уникалните кулинарни изложби, огнени феерии и други тиквени вълшебства. Днес в Музея на тиквата можете да се запознаете с празника от самото му начало.
- Какво могат да видят посетителите в Музея на тиквата? Какви експонати, документи, фотографии и други свидетелства съхраняват историята на празника и неговото развитие през годините?
- През годините през музея са минали стотици тикви – рекордьори, които изпълваха пространството, тикви с причудливи форми и цветове, тикви, оформени с техниката карвинг. В Дандоловите къщи, където е Музеят на тиквата, неведнъж са се провеждали и кулинарни изложби и състезания. Тези експонати, за съжаление, няма как да съхраняваме дълго в естествения им вид, затова повечето от тях са запечатани в снимки. Рисунките дори на малките деца са художествени произведения! Запазваме интересни експонати и композиции от различни материали – плат, стъкло, керамика и много други. Хубав спомен са и фотографиите – от фотоизложби на различни фотографи, всички те са запечатали весели и цветни моменти от отминали събития. Вестници, публикували новини от Музея на тиквата, афиши от различни издания, грамоти, различни сувенири… По този начин показваме разнообразието от дейности.
- Празникът на тиквата се провежда от 2006 година. Как музеят проследява неговото развитие и какви са най-интересните свидетелства за превръщането му от местна инициатива в събитие с национална популярност?
- Интересно е как пред очите ни през годините популярността на Музея на тиквата се увеличава, макар това да не е основната ни дейност. Вашите читатели от Севлиево са запознати, но все пак да припомня за останалите Ви читатели, че в Исторически музей Севлиево работим историци и художници и нашата основна грижа са постоянните ни експозиции в Хаджистояновото училище, Художествената галерия „Асен и Илия Пейкови“, Дандоловите къщи, Табаханата, Музея на съвременното изкуство, да не забравяме и впечатляващия археологически обект крепостта Хоталич. За нас е изненада, но често се случва посетители от всички краища на страната да пристигнат в града, за да разгледат на първо място Музея на тиквата!
- Какво е историческото и етнографското място на тиквата в бита на населението от Севлиевския край? Съществуват ли специфични местни традиции, обичаи, кулинарни практики или фолклорни свидетелства, които заслужават да бъдат изследвани и съхранени?
- В Музея на тиквата на разположение на посетителите са някои интересни поговорки, но основната насока, в която сме работили, е да представим местните кулинарни практики, които са много интересни и разнообразни, представяли сме ги и в научна конференция – за да се знае и помни. Събрали сме някои от по-интересните рецепти в малка книжка, която предлагаме на посетителите.
- Проектът поставя акцент върху връзката между традициите и съвременността. Как музейната институция може да участва в този процес, така че празникът да не остане единствено ежегодно развлекателно събитие, а да придобие трайно културно и образователно значение?
- В Музея на тиквата организираме събития през цялата година. Както споменах, те са особено любопитни за малките ни посетители. В експозицията, заобиколени от всички запечатани мигове от отминалите десетилетия, децата упражняват умения, които ги свързват със съвременността. Всяко ателие по рисуване се превръща във вълнуващо преживяване за тях, защото имат възможността да са напътствани от истински художници – уредниците в Художествената галерия. Разказът на историците пък ги връща назад в миналото и резултатът е впечатляващ – вдъхновени деца и удовлетворени възрастни.
- Предвижда ли се резултатите от проекта да намерят място в постоянната експозиция на Музея на тиквата? Има ли възможности за нейното обновяване, разширяване и допълване с нови експонати и дигитални материали?
Разбира се, че ще намерят. Естествените тикви ще изложим за кратко, изработените от трайни материали ще допълнят и обогатят колекцията ни. Тази година за Музея на тиквата бяха направени две големи дарения. Севлиевската творческа група „Куки, прежда и приятели“ изработи две уникални пердета за челните прозорци на музея, а художникът Володя Казаков ни дари свои живописни творби. И в двете дарения главният герой е тиквата. С удоволствие ще намерим подходящо място и за експонати от тазгодишния проект. А за дигиталните материали ще бъдем благодарни. Имаме възможност да ги популяризираме с прожекции в Музея на тиквата.
- Как оценявате интереса на посетителите към Музея на тиквата?
Определено има голям интерес, особено по празниците. Музеят на тиквата също работи с удължено време и през всички празнични дни е със свободен вход. Това е жест към севлиевци и гостите на града, които проявяват интерес към историята и традициите на нашия край.
- Може ли Музеят на тиквата да се превърне в самостоятелна туристическа атракция, която да привлича посетители през цялата година, а не само по време на традиционните октомврийски празници?
Би могло. Но няма да се справим сами. Ще ни трябва помощ, за да се превърне в атракция.
- Какви образователни инициативи организира Историческият музей за децата и младите хора във връзка с Празника на тиквата? Възможно ли е чрез подобни занимания да се създаде по-трайна връзка между младото поколение, местните традиции и културното наследство?
- Аз описах по-горе инициативите ни и вярвам, че с тях правим връзката между младото поколение и културното наследство по-здрава. Разбира се, за това е нужна много работа и постоянни усилия. И макар музейният екип да е малък, ние се стараем много в това отношение. Опитваме се да запознаем и обществеността с посоката, в която работим и искрено вярвам, че най-важната ни задача е „да хванем“ децата и учениците. След това вече е късно.
- Доколко реализирането на проекта допринесе за по-доброто взаимодействие между музея, общинската администрация, читалищата, образователните институции, местните производители и творческите общности?
- Взаимодействието между музея, общинската администрация, нашите приятели от читалищата и училищата, творческите общности е традиционно добро и радващото е, че с всяко ново събитие се допълва и обогатява с общата работа. Тази година осъществихме общи проекти в рамките на големия проект с всяка една от изброените институции и общности. Не бих казала, че сме установили особена връзка с местните производители. Причината може и да е в нас – ние сме малък екип с много ангажименти и в празничните дни почти не излизаме от музея. Но това е нашата работа и ние си я обичаме.
- Съществуват ли възможности за развитие на Музея на тиквата чрез съвременни музейни технологии – интерактивни експозиции, дигитални архиви, виртуални разходки и други форми на представяне на културното наследство?
Разбира се, че съществуват. Ние имаме дигитален архив и екран, на който посетителите могат да го разгледат. Бихме се радвали на интересни предложения, също така да допълним архива си и впечатленията на посетителите.
- Какви са основните предизвикателства пред поддържането и развитието на подобна тематична музейна експозиция? Достатъчни ли са наличните пространства, финансови средства и кадрови възможности за нейното бъдещо развитие?
- Предизвикателства има винаги. Сградите, които стопанисваме, са недвижими културни ценности, нуждаят се от текущи ремонти, които са подчинени на строги правила и струват пари, разбира се. В тях няма много нови технологии, няма изолации и ПВЦ дограми; лятото е горещо, зимата е студено. Пространствата са тесни и не е лесно да се осмислят така, че експонатите да намерят точното си място – но пък колко е наше, родно, докосващо, когато си заобиколен от историите на места, хора и събития. В натоварени дни хората не достигат, но се справяме. Както казах и преди – това е нашата работа и ние си я обичаме.
Публикацията е реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България в рамките на Националния културен календар за 2026 година.