Светлин Миланов: „Искам да оставя своя собствен почерк в българския фолклор“

– Г-н Миланов, когато разговаряхме преди близо две години, Вие казахте: „Публиката е безкомпромисна. Благодарен съм, че имам своята“. Какво се промени оттогава – във Вас като изпълнител и в публиката, която Ви следва?

- Все още стоя зад думите си и мога да допълня, че изпълнителите, които имат необходимите качества да бъдат на сцена, са уважавани и от публиката и остават във времето, а не скандални еднодневки, извинявам се за израза. За мен драстична промяна няма, аз имам своята регулярна концертна дейност и срещи с публиката, която ми доставя удоволствие и енергия и, разбира се, възможността да работя като певец. Надявам се да съм здрав и да мога да го правя още години наред.

– Изминаха повече от десет години от първото Ви стъпване на професионалната сцена – какво се промени? 

- Станах по-уверен, по опитен, започнах да общувам с публиката не само чрез песните. Не се промени единствено вълнението преди да изляза на сцената. 

– Пирин Фолк“ има особено място във Вашия творчески път – именно там през 2014 г. започва професионалната Ви сценична история, а след това идват редица награди и признание. Какво означава този фестивал за Вас днес – сцена, състезание, среща с публиката или вече част от личната Ви биография?

- Пирин Фолк наистина ми даде много. От деня, в който стъпих на професионалната сцена, започнаха покани, участия и ангажименти. Някак стана по-лесен достъпът ми до авторите, с които работя и сега, сякаш се отвориха врати, които преди бяха само в мечтите ми. Благодарен съм на съдбата, късмета за възможността да правя това, което най-много обичам, а трамплин за всичко беше „Пирин Фолк“.

– Тази година отново се завръщате на сцената на „Пирин Фолк“ – Сандански, в конкурса за авторска македонска песен с „Мома неродена“, по музика и текст на Никола Ваклинов и аранжимент на Иван Йосифов. Как се роди тази песен и защо избрахте именно нея за срещата си с публиката на фестивала през 2026 г.?

- Последното ми появяване на фестивала беше през 2021 г., когато аз и екипът, създал песента „Яно ле“, спечелихме  първа и още няколко други награди. В интерес на истината това е мястото, на което си дават среща едни от най-популярните автори и изпълнители на българския фолклор и за всеки изпълнител е признание да е част от тази магия. Още миналата година имах готова авторска песен, която да представя, но селекционното жури не я одобри и така отпаднах от фестивала. Тази година се явих с две песни от двама различни автори и ето, че бях допуснат с песента на Никола Ваклинов, за което използвам случая да му благодаря. Иначе песента беше готова и той ми я предостави, заедно с още няколко. Не знам защо, но още при първото прослушване ми допадна точно песента „Мома неродена“, както като текст, така и като мелодия. Иван Йосифов направи аранжимента и така стигна до предварителните кастинги и, за моя радост, беше избрана да участва във фестивалната програма.

– След толкова участия и отличия на „Пирин Фолк“ има ли още сценична треска, когато излезете в Летния театър в Сандански, или с годините тя се е превърнала в друго усещане – отговорност, очакване, вълнение? 

- Може би стъпвам на тази сцена по-уверено, но отговорността и вълнението са си същите, както и през 2014 г., когато се появих за първи път. Що се отнася до очакванията ми, всеки знае, че "Пирин Фолк" има конкурсен характер и всеки отива с очаквания, аз обаче не съм тръгнал с голямата кошница и не разчитам на стари лаври, нито очаквам награда за това, че през годините съм получил всички възможни, и то благодарение не само на мен, а на екипа от автори, с които сме работили заедно, за което пак използвам случая да благодаря – сърдечно!!! 

– Във времето, в което музиката все по-често се съобразява с алгоритми, гледания и социални мрежи, може ли народната и македонската песен да остане истинска, без да се превърне просто в добре опакован музикален продукт?

- Добре създадената авторска песен на фолклорна основа с вкус, естетика и съобразно музикалните критерии, включваща и емоционалното изпълнение, винаги ще остане истинска във времето и публиката го оценява. Всичко останало, та макар и добре опакован музикален продукт, ако няма необходимите качества, ще остане просто едно изпълнение. Що се отнася до гледанията в социалните мрежи, те не са критерии за качествен продукт. Мога да дам примери за гледания в социалните мрежи, които по-скоро са скандални и въпреки това имат милиони гледания.

– Вашите песни са създавани в сътрудничество с различни композитори, поети и аранжори. Колко от самия Светлин Миланов трябва да има в една песен, за да я почувствате като своя, дори когато не сте неин автор?

- Ами аз не съм автор и нямам такива претенции, нека всеки да си знае мястото, аз съм изпълнител и за мен е достатъчно песента да ми допадне, да ме докосне, това значи, че бих я изпял, макар че в годините се наложи да работя по текста на песента „Яно ле“, която спечели през 2021 г. Пирин Фолк и бях много притеснен, точно заради това. 

– Първият Ви самостоятелен албум „С песните на Светлин Миланов“ събра резултата от близо десет години работа. След излизането му почувствахте ли удовлетворението от завършен път или точно обратното – необходимостта веднага да започнете следващия?

– Издаване на албум в момента е една скъпа визитна картичка и много рядко някой от колегите го прави. Аз просто реших да събера 10-годишната ми работа в един продукт, от който нищо не съм спечелил, нито пък очаквам нещо, по-скоро това има емоционална стойност за мен и обикновено го ползвам за подарък на моите фенове. Да, почувствах удовлетвореност, завършеност и все пак записах нов факт в професионалната биография. 

– Има ли песен във Вашия репертоар, която с времето е променила значението си за Вас – песен, която днес пеете по различен начин, защото самият Вие сте различен човек?

- По-скоро има песни, които ми е трудно да изпълнявам с днешна дата, не защото аз съм различен, а защото са с емоционална стойност за мен и ме натъжават, а моята работа е да веселя хората.

– Вие сте историк по образование и певец по призвание. Помага ли историкът на изпълнителя да разбира по-дълбоко фолклора – не само като музика, а като памет за хора, съдби, места и времена? 

- В интерес на истинатата станах историк по случайност и в момента работя друго, но пеенето и музиката е моето призвание и съм благодарен, че имам възможността да го правя. Убедих се, че човек е истински щастлив тогава, когато работи това, което обича!

– Все по-малко са живите носители на автентичната фолклорна традиция. Каква е отговорността на Вашето поколение изпълнители – да съхранява наследеното максимално непроменено или да му даде нов живот, дори с риска да се отдалечи от първообраза?

- На съвременните фолклорни изпълнители тежи отговорността да предават създаденото през вековете от нашия народ на съвременното поколение. Аз самият черпя много от автентичния български фолклор и в същото време се опитвам да го представя в съвременен вид, достъпен за днешната публика. Аз и моите колеги се явяваме един вид мост от миналото към бъдещето, с което се гордея и в същото време това е голяма отговорност, която лежи на плещите ни.

– Има ли граница, която никога не бихте прекрачили в името на популярността – песен, стил, компромис или начин на присъствие пред публиката, който просто не е Вашият?

- Всъщност има червени линии, които не бих преминал и доказателството за това е, че през годините съм имал безброй предложения да премина в друг по-комерсиален стил в музиката, който да ми донесе повече популярност и финансова изгода. Сега се радвам, че успях да устоя на предизвикателството и не се отклоних от любовта към българския фолклор, въпреки съблазнителните предложения. Старая се да не правя компромиси в пеенето, поне това зависи от мен, доколко успявам не знам, но се надявам да оставя своя собствен почерк в българския фолклор и един ден, когато някой попадне на мое изпълнение, да го изслуша до край и да се зареди с приятни емоции.

– Казвали сте, че публиката е безкомпромисна. А Вие безкомпромисен ли сте към себе си? Случвало ли Ви се е след участие, което всички са харесали, да останете недоволен, защото знаете, че сте можели повече? 

- Аз знам, че винаги може и по-добре и се старая да съм безкомпромисен, за жалост обаче и аз съм човешко същество, като всички и понякога не съм във форма, а и не всичко зависи на сто процента от мен. Старая се да съм съвършен, раздавам се и се убедих с времето, че това е начинът да достигнеш до сърцата и емоциите на публиката. Винаги анализирам всяко едно участие и ако съм допуснал грешка или пропуск, гледам да ми е за урок за следващото.

– Какво Ви дава днес най-голямо удовлетворение – наградата на журито, аплодисментите в залата или моментът, когато непознат човек Ви каже, че е открил част от собствения си живот в песента Ви? 

- И трите примера са висока оценка и биха ме удовлетворили, биха ми дали сили да се боря и да продължа, защото ще знам, че си заслужава, когато е оценен трудът ти. Все пак, ако трябва да избирам, най-високата оценка и признание за мен е щастието в очите на публиката, докато пея.

– След „Мома неродена“ накъде продължава Светлин Миланов – има ли вече нови песни, проекти или творчески срещи, за които можете да разкажете?

- След Пирин Фолк ми предстои работа по още няколко авторски проекта, свързани със записи, нови клипове и, разбира се, срещи с публиката. Надявам се скоро да успея да издам още един албум, втори по ред, само с авторски песни на фолклорна основа! 

 ............

Светлин Миланов е роден в гр. Видин, където живее до 3-годишна възраст, след което се премества, заедно със семейството си, във врачанското село Ракево. Завършва специалност история и археология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работи 5 години като учител по история, а понастоящем работи в Административен съд Враца като архивар и регистратура.

Музикалната си кариера стартира през 2014 г., когато за първи път стъпва на професионална сцена по време на Международния фестивал „Пирин Фолк“, където печели трета награда на фестивалното жури в конкурса за изпълнителско изкуство. Оттогава Светлин Миланов печели много и разнообразни награди – на телевизионните зрители, на публиката в летния театър, както и две първи места за песните „Очакване“ и „Яно ле“ по музика и аранжимент на композитора Иван Йосифов. В репертоара си има музикални композиции и от творци като Светослав Лобошки, Никола Ваклинов, Сашко Велков и други.

Изпълнителят печели и първа награда на новосъздадения фестивал „Бащино огнище“, състоял се в Националния дворец на културата през 2022 г.

В момента кариерата му е свързана с много участия във фестивали, събори и частни партита. През 2024 година издаде и първия си самостоятелен фолклорен албум „С песните на Светлин Миланов“, плод на 10-годишна работа.

Негови клипове и интервюта са излъчвани по Българска национална телевизия, Евроком и Национална фолклорна телевизия „Фолклор“ ТВ, с която работи повече от 10 години.