Георги Тошев: „България изгуби част от духа си“

– Във Вашите портрети известният човек често постепенно престава да бъде „звезда“ и се превръща просто в човек – със своите страхове, слабости, самота и любов. Самотни ли са всъщност известните хора?

– Всеки човек е сам в някакъв период от живота си. В това няма драма. Умният, интелигентният човек понякога е сам, но не се чувства самотен, защото вътрешният му живот е богат. Не познавам човек с интереси, който да каже, че е самотен.

– Кое е по-трудно – да спечелиш доверието на човек, за да ти разкаже живота си, или след това да понесеш отговорността за онова, което ти е доверил?

– Доверието е ключът към човешкото общуване. Днес и това е размито, защото е лесно някой да ти каже нещо за някого и да те разколебае. Познавам известни хора с качества, работил съм с такива хора, които много лесно си променят мнението от една крайност в друга. Това са несигурните хора. Те имат много качества, но неувереността им пречи да видят истината. Винаги съм искал да разкажа моите герои интересно, сложно, без да прикривам истината.

– Живеем във време, в което популярността все по-често се измерва с гледания, последователи и присъствие в социалните медии – не подменихме ли постепенно понятието „личност“ с понятието „известност“?

– Подменихме. Затова все по-трудно е да има популярни личности, които да имат истинско влияние върху хората. Аз разделям „популярен“ от „известен“. Може бързо да станеш популярен в ТикТок или от някакво риалити, но това е преходно. Известността е по-трайна, но тя има нужда от покритие, доказване във времето. Може да имаш милион последователи 10 години, след това остаряваш и потъваш в забрава. Има такива случаи в Америка. Тъжният финал на първите големи инфлуенсъри. Това, че си временно популярен, не те превръща в личност, която буди респект с делата си.

– И ако е така – има ли днес България своите големи личности, или ще разберем кои са били те едва след като вече ги няма сред нас?

– Разбира се, че има известни, значими личности днес в България. Техните успехи надхвърлят пределите на България, но за да наречем успеха траен, е нужно време.

– Вашата работа е своеобразен архив на българската културна памет – десетки документални филми и множество биографични книги. Има ли опасност България да се превърне в страна, която лесно забравя хората, сътворили културната ѝ история?

– Живеем във време на безпаметност. Виждате как хора си пренаписват личната биография. За щастие, има ни и нас, хората, които помним кой кой е. Както казва мъдрата Цветана Манева: „Животът подрежда“. Сега съм в добрата позиция на независим наблюдател. Наблюдавам, за да опиша този период на безпаметност.

– Какво изгубихме от онази България на Невена Коканова, Парцалев, Наум Шопов, Катя Паскалева, Татяна Лолова и Стефан Данаилов – и какво от нея все още носим в себе си?

– Без да звуча носталгично, но България изгуби част от духа си. Епохата, в която те живеят и работят активно, е спорна, но тяхното наследство е безспорно.

– Професията Ви предполага непрекъснато движение – срещи, пътувания, снимки, архиви, книги. Каква цена плаща Георги Тошев за този си живот?

– Знам, че отвън този живот изглежда „луксозен“, но Ви уверявам, че всичко има цена. Не се оплаквам. Щастлив съм с избора си на професия и благодарен за шанса, който имам да я упражнявам по достоен начин. Свободен човек съм и се научих да не съжалявам за пропуснатите възможности. Едно нещо знам със сигурност – за шанса се работи всеки ден.

– С годините станахте ли по-снизходителен към човешките слабости, след като сте имали възможност да надникнете толкова отблизо в живота на другите?

– Уви, не! Изпитвам непоносимост към лъжата, интригата, лицемерието, жестокостта и простотията. За щастие, хората около мен – личният ми и професионален кръг – са хора, с които споделяме сходни ценности. С годините се научих да напускам среда, която не припознавам като своя.

– Журналистът обикновено наблюдава времето, в което живее, а документалистът се опитва да го съхрани. Как бихте описали времето, в което живеем сега – като време на свобода, на объркване, на самота или на някакво голямо очакване?

– Време на жестокост. Във всякакъв смисъл. Децата станаха убийци. Това е най-тъжната диагноза на обществото ни. Убийци за развлечение, не по принуда. Хората все по-малко имат търпение да чуят другия, да го разберат, да спорят, без да крещят, да се прегръщат при среща, да се гледат в очите… Тъжно време, но аз все още съм непоправим оптимист. Гледам моите студенти, младите хора, с които работя. Има надежда.

– Културата все по-често трябва да се състезава за внимание с развлечението и сензацията. Възможно ли е сериозният разговор за книги, театър, кино и духовност все още да достига до голяма публика?

– Важно е как показваш, разказваш културните събития. Днес в България преобладават две форми – сеирджийски ПР или „интелектуално“ бръщолевене. Да говориш спокойно, интересно за култура, е умение, което се възпитава. Сериозният разговор не е спирал, но в малки формати. Липсват големите кампании на БНТ „Голямото четене“, „Най-обичаният български филм“. Когато подобни тв формати са направени добре, те естествено продължават този разговор за много по-голяма аудитория.

– След толкова разказани биографии вероятно човек започва по различен начин да мисли и за собственото си време. Какво бихте искали да остане след Георги Тошев?

– Надявам се книгите. Ще се погрижа да събера част от филмите си в YouTube – georgitoshevofficial, в който вече съм качил някои неща, но има много работа, а нямам време. Не се блазня от мисълта за някакво велико наследство, но съм сигурен, че скромният ми опит ще е документ за времето, в което съм живял.

 ...................

Георги Тошев е български журналист, писател,телевизионенпродуцент и документалист, чието име се свързва с едни от най-разпознаваемите портрети на значими личности от българската култура. Завършил е българска филология и журналистика, а професионалният му път преминава през печатни и електронни медии в България и чужбина. Автор и продуцент е на телевизионни предавания и документални филми, сред които „Другата България“ и „НепознатиТЕ“.

Особено място в творческата му работа заемат биографичните книги и филми, посветени на знакови имена като Невена Коканова, Георги Парцалев, Катя Паскалева, Наум Шопов, Стефан Данаилов и Татяна Лолова. В своите разкази Георги Тошев търси не толкова известната личност, колкото човека зад публичния образ – неговите избори, съмнения, изпитания и следата, която оставя.