Георги Тошев: „Живеем във време на безпаметност“

– Г-н Тошев, през годините сте разговаряли с изключителни личности и сте разказвали истории за десетки човешки съдби. След толкова много срещи с другите кой е Георги Тошев?

– Любопитен човек, който иска да разбере другите.

– В журналистиката често търсим онова, което човекът срещу нас не е казвал досега – има ли въпрос, който през годините сте задавали на другите, но се страхувате да зададете на себе си?

– Кой си ти в този момент? Важен въпрос, защото е моментна снимка на човека, времето, преживяването.

– Вие сте филолог, журналист, документалист, писател, телевизионен продуцент и пътешественик. Работили сте в различни медии и сте видели журналистиката в много от нейните проявления – кое от всичко това чувствате като истинското си призвание?

– Аз съм разказвач на истории. Това включва журналист, документалист, преподавател, автор на книги, продуцент, родител, приятел. Не съм точно писател. Нямам таланта на Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Мария Касимова-Моасе, Здравка Евтимова, Рене Карабаш, Теодора Димова и други талантливи съвременни български писатели. Аз обичам историите и имам нужда да ги предавам на другите. Понякога животът е най-интересният писател. Имам доказателства за това.

– „Другата България“ Ви срещна с хиляди българи извън пределите на страната и се превърна в своеобразна хроника на българското разпиляване по света. Как се промени България от времето, когато започнахте тези пътувания, и коя е „другата България“ днес?

– България, а и светът, се промениха радикално. И продължават да се променят бързо. Надеждата за преход като че ли угасна. България оцелява. Някак. И това не е добра новина. За всички. Светът оцелява, но и воюва. Вярвам обаче, че нещо отново може да вдъхнови хората за промяна. В очакване съм.

– Срещали сте хора в моменти на триумф, но и на житейски изпитания и падения. Кои от тези срещи останаха във Вас?

– Уязвимостта на човека е много интересна за изследване, показване, разказване. В нея има много различни чувства. Гранично състояние, което може да бъде много поучително за другите. Срещата ми с Фрида от АББА, след като беше загубила в продължение на две години дъщеря си, съпруга си… Една силна жена, която не се срамува да бъде уязвима в един разговор. Кристо, малко след като беше загубил Жан-Клод, Елиуд Кипчоге, след като беше отстъпил първото място в маратона.

– Невена Коканова, Катя Паскалева, Стефан Данаилов, Наум Шопов, Татяна Лолова, Георги Парцалев – част от големите имена, към които многократно сте се връщали чрез книги и документални разкази. Какво открихте зад славата на тези хора, което публиката обикновено не вижда?

– Колко чупливи са. И това ми хареса. Много различни като характери и житейска съдба, но освен таланта, тях ги обединява достойнството, с което минават по Пътя си. Днес живеем във време, в което истински дефицит е липсата на достойнство. На всички нива – политическо, гражданско, човешко. Стремя се да връщам спомена за големите български творци, в които освен впечатляващата им кариера и драматичен житейски път има много какво да научим за близкото ни минало – нрави, политически зависимости, национални характеристики и т.н. Гледам на тези книги не като жълта хроника за нечии животи, нито като критически студии, а като разказ за времето.

– Има ли сред тях човек, който продължава да Ви липсва истински – човек, за когото понякога си мислите и с когото Ви се иска отново да поговорите?

– Не съм познавал единствено Георги Парцалев. Всички други ми липсват – Наум с дълбоките разговори и мълчанието, Невена с добротата и аристократизма, Стефан – с щедростта си, лекотата и добротата, Таня Лолова – с уюта и доверието, които ми даде, Катя Паскалева – с тишината, която носеше, и лаконичността си. Щастлив съм, че професията ме срещна с тях, с някои от тях ме свърза дълбоко приятелство през годините. Чувствам се длъжен да припомням на новите поколения, че в България са живели големи творци и достойни хора.

– Когато пишете биографична книга или правите документален филм за човек, който вече не е сред нас, Вие неизбежно получавате власт над неговата памет. Къде поставяте нравствената граница между истината, която трябва да бъде разказана, и тайната, която трябва да остане тайна?

– Ако личността, за която пиша, има наследник, задължително общувам с него. За мен е важно да излезе истината и да съхраня достойнството на героя си. Това не означава, че крия нещо или доизмислям. Напротив, няма по-силен коз за един човешки живот от истината. Имам само една книга, която написах, предупреждавайки героя, че ще я прочете, като излезе. Това е книгата за Лили Иванова. Проблемът не е Лили Иванова, а обкръжението ѝ, което има своята „божествена“ представа за нея. Тя обаче се разминава с истината. Затова написах книгата, разговаряйки не само с Лили Иванова, но и с много хора, свързани с нея през годините. Четях архиви, кореспонденции, досиета. Лили Иванова е голяма не само с триумфите си, но и с провалите, с трудностите, които преодолява, за да се превърне в най-голямата българска поп певица. Без аналог като кариера. Лили Иванова е сложна. Такава искам да я помнят следващите поколения. За щастие, написах книгите за Наум Шопов, Стефан Данаилов, Татяна Лолова, докато бяха сред нас. Имам и тяхната благословия. За Невена Коканова имам благословията на дъщеря ѝ Теодора Шарланджиева, да е жива и здрава Цветана Манева, която също ми се довери. За Катя Паскалева работех с фондация „Катя Паскалева“, която пази паметта за актрисата. Георги Парцалев изцяло написах по документи, спомени, интервюта, свидетелства.

..............

Георги Тошев е български журналист, писател, телевизионен продуцент и документалист, чието име се свързва с едни от най-разпознаваемите портрети на значими личности от българската култура. Завършил е българска филология и журналистика, а професионалният му път преминава през печатни и електронни медии в България и чужбина. Автор и продуцент е на телевизионни предавания и документални филми, сред които „Другата България“ и „НепознатиТЕ“.

Особено място в творческата му работа заемат биографичните книги и филми, посветени на знакови имена като Невена Коканова, Георги Парцалев, Катя Паскалева, Наум Шопов, Стефан Данаилов и Татяна Лолова. В своите разкази Георги Тошев търси не толкова известната личност, колкото човека зад публичния образ – неговите избори, съмнения, изпитания и следата, която оставя.