Вярвам, че България има шанс

– Професор Ярков, Вашият професионален път е свързан с Тракийския университет. Всъщност това е не само професионален, но и житейски път. Как започна всичко?

- Още като дете мечтаех да стана ветеринарен лекар. Никога не съм искал да бъда нещо друго. Израснал съм от село Сърнево, Старозагорско – земеделски район, в който винаги сме отглеждали животни. Възхищавах се на ветеринарните лекари, защото виждах как не само лекуват животните, но и носят спокойствие и радост на техните стопани.

Започнах да следвам ветеринарна медицина през 1970 г. Това беше и времето, когато започна изграждането на студентския град в Стара Загора. По-късно, вече като ректор, имах удоволствието да завършим последните учебни корпуси и централната университетска библиотека, която днес е Академичният информационен център.

- В предварителния разговор споменахте, че сте преминали през всички нива – от практикуващ ветеринарен лекар до ректор на университета. Разкажете повече за този път.

- След дипломирането тогавашната система изискваше още на третия ден да започнем работа по разпределение. Моето първо работно място беше в Сакар планина като участъков ветеринарен лекар. Районът обслужваше над 10 000 животни – овце, говеда, свине и други, както в кооперативните стопанства, така и в личните дворове.

След това бях ветеринарен лекар в Българската армия, където също се грижех за различни видове животни. По-късно спечелих конкурс за асистент по генетика, селекция и частно животновъдство в Тракийския университет (Тогава ВИЗВМ).

През годините преминах всички академични степени – главен асистент, доцент, професор. Бях помощник-ректор в продължение на 12 години при двама ректори, а след това шест години имах честта да бъда ректор на университета.

Тракийският университет е специално място за мен. Там не само изградих професионалния си път, но срещнах и съпругата си, която също беше преподавател. Имаме четири дъщери и очакваме седмото си внуче. За съжаление тя почина преди три години след усложнения от COVID-19.

Изключително щастлив съм, че през годините съм обучил повече от шест хиляди ветеринарни лекари. По време на  мандата ми като ректор обучението по ветеринарна медицина получи европейска акредитация, създадохме университетската ветеринарна болница с непрекъснат режим на работа, а Ветеринарномедицинският и Аграрният факултет многократно бяха отличавани като водещи в страната.

- Ветеринарномедицинският и Аграрният факултет имат повече от вековна история. Как се стигна до създаването на Тракийския университет?

- През 1974 г. започва преструктуриране на висшето образование в България. В Стара Загора се преместват Аграрният факултет и Факултетът по ветеринарна медицина, които се обединяват във Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина. По-късно се създават Медицинският факултет и други академични структури. Преди повече от 30 години се взема стратегическото решение те да бъдат обединени в Тракийски университет.

Днес университетът е един от водещите в България и присъства в световните университетски класации. Това е мултидисциплинарен университет, който съчетава медицина, ветеринарна медицина, аграрни науки, педагогика, икономика и инженерни специалности.

- Каква е ролята на университета в съвременния свят?

 -Днес вече говорим за концепцията „Едно здраве" /One Health/. Здравето на хората, животните и околната среда са взаимно свързани. След пандемията това стана още по-очевидно. Университетите трябва да бъдат лидери не само в образованието, но и в научноизследователската дейност.

Ако през миналия век говорехме за механизация и автоматизация, днес говорим за роботизация, дигитализация и изкуствен интелект.

- По време на Вашия мандат стартираха редица нови инициативи. Кои от тях определяте като най-значими?

- Създадохме факултет по дигитални и зелени технологии, където се изучават водородни технологии, киберсигурност, софтуерно инженерство и информационни технологии.

Започнахме изграждането на Център за върхови постижения и работихме активно по проекта за Водородната долина в Стара Загора към Института за устойчив преход и развитие.

Създадохме и Институт по продоволствена сигурност, който обединява специалисти от различни научни области с цел да работят по въпросите на продоволствената сигурност и продоволствения суверенитет на България.

- Защо според Вас България от голям износител на земеделска продукция се превърна в нетен вносител на храни?

- Причините са много – както вътрешни, така и външни.

Една от тях е моделът на субсидиране, който поставя акцент върху обработваемата площ, а не върху секторите с по-висока добавена стойност и по-големи разходи като животновъдството, овощарството и зеленчукопроизводството.

Нарушиха се балансите в земеделието. От друга страна, България стана част от един отворен европейски пазар и това също оказа влияние.

За да се промени ситуацията, е необходима дългосрочна стратегия, която да не се променя при всяка смяна на управлението. Тя трябва да има подкрепата на парламента, правителството и обществото.

- Напоследък се говори, че една от причините за проблемите в продоволствената сигурност е изчезването на дребното семейно производство. Съгласен ли сте?

- Да. Ако погледнем назад, ще видим, че именно личните стопанства имаха огромен принос за развитието на българското земеделие. Тогава хората можеха да отглеждат животни и да произвеждат плодове и зеленчуци, а държавата беше създала ефективна система за изкупуване.

България произвеждаше значително повече храна, отколкото ѝ беше необходима, и изнасяше големи количества продукция. Днес трябва отново да дадем възможност на малките производители да развиват местно производство, да скъсим веригите на доставка и да стимулираме директния маркетинг.

- Какви други фактори влияят върху продоволствената сигурност у нас?

- Продоволствената сигурност е тясно свързана с демографската криза и климатичните промени. Трябва да подпомагаме българите, които се завръщат от чужбина и искат да живеят и работят в селските райони. Много от тях желаят да се занимават със земеделие и животновъдство. Необходимо е да развием демонстрационни модели, да им предоставим ноу-хау и финансова подкрепа.

Същевременно трябва да съхраняваме българските сортове растения и местните породи животни, които са доказали своята устойчивост към климатичните промени.

- Подготвяте кадри и разработвате научни решения, но достатъчно ли се използват те в практиката у нас?

 - Докато бях ректор, имах подкрепата на държавните институции за създаването на Института по продоволствена сигурност, Института One Health и редица научни проекти.

В по-общ план обаче трябва да призная, че твърде малка част от научните постижения намират реално приложение в практиката.

Необходимо е да има повече механизми за трансфер на знания между университетите, научните институти и бизнеса.

- Въпреки всички трудности, оптимист ли сте за бъдещето?

 - Да. Вярвам, че България има шанс. Имаме природните ресурси, имаме подготвени специалисти, имаме хора, които искат да се върнат от чужбина и да развиват земеделие.

Аз съм готов да вложа целия си натрупан опит, международните си контакти и знания в полза на България.

Обичам страната си. Тук са децата ми, тук са внуците ми и искам да продължа да работя за нейното развитие. Вярвам, че можем да върнем България сред държавите с модерно, устойчиво и конкурентоспособно земеделие.

 .....................

Проф. д-р Добри Ярков е ветеринарен лекар, учен и университетски ръководител с дългогодишен принос към развитието на българското висше образование, ветеринарната медицина и аграрната наука. Ректор на Тракийския университет в периода 2019–2025 г., той е професор в катедра „Общо животновъдство“ към Факултета по ветеринарна медицина, където развива активна преподавателска и научноизследователска дейност в областта на генетиката, животновъдството и устойчивото развитие.

В професионалния си път проф. Ярков съчетава академичното управление с активна обществена и експертна дейност. Бил е зам. председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България, членува в редица национални и международни научни и експертни организации и участва в разработването на политики, свързани с образованието, земеделието, устойчивото развитие и Европейския зелен пакт.

Научните му интереси обхващат ветеринарната медицина, животновъдството, генетиката, хранителната сигурност, иновациите и устойчивото развитие. Ръководител и участник е в множество национални и международни научни проекти по програмите „Хоризонт Европа“, Еразъм+ и други европейски инициативи, насочени към модернизацията на науката, образованието и аграрния сектор.

През годините проф. Добри Ярков е отличаван с редица престижни награди за принос към науката и образованието, сред които отличието „Ветеринарен лекар на годината“, Наградата на Стара Загора за наука и образование и званието „Doctor Honoris Causa“ на DTMD University – Люксембург.