Живот в ритъма на българския фолклор

- Какви са спомените Ви от детството и как се породи любовта Ви към българския фолклор?

-- Откакто се помня танцувам български народни танци. Народното винаги е присъствало в ежедневието ми. Спомням си множеството изяви на сцена и притеснението от публиката. Най-открояващи са спомените за пътуванията и участията на различни фестивали в страната и чужбина. В моето семейство винаги се е слушала народна музика и се е танцувало. Дядо ми много обичаше да пее, а майка ми е танцувала дълги години в ансамбъл. Оттук се е зародила и любовта към танците още в ранна възраст, която нарастваше с годините.

- Кога народните танци се превърнаха в същностна част от Вашия живот?

-- Народните танци винаги са били част от моя живот. Никога не съм пропускал репетиции и винаги танците са заемали сериозна част от ежедневието ми, подхождайки с много отговорност. Човек се ражда със своя талант - в началото хоби, след това се превръща в стремеж за развитие, а на по-късен етап в призвание и работа. Танцувайки в различни фолклорни формации и ансамбли, се зароди идеята в мен да започна да предавам наученото с годините, сформирайки първата си група за народни хора в София.

-- Създаването на собствена група за изучаване на български народни хора е трудно начинание. Как се случи това при Вас?

-- Създаването на собствена група, независимо в каква насока и вид дейност е трудна и отговорна работа. Аз като ръководител на тази група трябва да оправдая очакванията на хората, които ми се доверяват. В началото не бях много уверен, че ще успея да се справя и подхождах плахо към това начинание. Стартирах групата през 2015 година в кв. Симеоново, веднага след като отидох в София. В нея танцуваха 20 човека от различни възрасти. Отне време да влезем в един ритъм и да изградя собствен подход и начин на преподаване. 11 години по-късно почти всички от тези първи 20 танцьора все още танцуват при мен. Това е най-важната оценка за моя труд.

-- Защо решихте да сформирате детски танцов състав към 133 СУ “А. С. Пушкин”?

-- Започнах работа в 133 училище като учител в Целодневна форма на обучение. В училището имаше различни групи по програма “Занимания по интереси”, но нямаше нито една свързана с българския фолклор и неговите разновидности. Споделих за идеята си за създаване на Детски танцов състав, която да се занимава с опознаване на песенен и танцов фолклор с ръководството. Получената подкрепа ме мотивира да направя проучване сред децата и родителите им дали проявяват интерес към такъв тип занимания. След две седмици беше сформиран Детски танцов състав, който нарекох “Шопчета”.  С 35 деца тръгнахме по пътя на танцовото изкуство. Започнахме с по-леки танцови упражнения и разучаване на различни танцови движения. Месец след това поставих и първия им танц - “Ръченица”. Вълнението, с което децата идваха на репетиции, ме зареждаше и мотивираше. Чувствах се добре, защото идеята ми бе подкрепена, а тя вече имаше и своите успехи. Не след дълго “Шопчета” направиха и своя първи дебют на сцената на Национален дворец на културата, нещото, което ги амбицира да бъдат упорити, за да можем заедно да надграждаме. Детският танцов състав съществува вече пет години. носители са на различни награди от конкурси в страната.

-- Какво качество се стремите да възпитате у своите танцьори освен любовта към танца?

-- Първото, което всеки един преподавател и учител иска да възпита в своя ученик е отговорност и дисциплина. Две качества зависими едно от друго, но и много полезни в целият съзнателен живот на човека. Фолклорът е показател за устойчивост. Той е доказателство, че благодарение на отговорното отношение към него е успял да достигне до нас с някои изменения. Още едно качество се опитвам да възпитам в съзнанието на децата и то е доброта.

-- Вие сте едновременно хореограф, педагог и докторант. Трудно ли е съчетаването на тези различни роли?

-- Когато човек обича работата си, нещата се случват по-леко. Да съчетаваш няколко различни неща в ежедневието си не е леко, но се намира баланс между всичко. Донякъде тези три роли - педагог, хореограф и докторант, се допълват. Именно страстта към танците ме провокира да продължа развитието си като запиша докторантура по Фолклористика. Изследователската дейност също винаги ми е харесвала и сега ми се отваря възможност да практикувам. Преподавателската дейност смятам за призвание. Работата с деца ми доставя удоволствие и щастие. Тя ми помага в хореографката дейност и докторантурата. Трудно е разбира се съчетаването на всичко, но с дисциплина и достатъчно желание всичко може да се изпълни, дори да остане време за още.

-- Кои са онези ценни уроци, които са оставили най-трайна следа у Вас?

-- Учим се през целия живот. Всеки ден ни донася нещо ново и ни учи на нещо. Най-ценните неща, които съм научил са добрина, търпение, стремеж и воля. Именно тези неща ми помагат във всяко едно начинание, с което се заема. Човек никога не трябва да се предава и трябва да следва смело целите си, с упоритост и любов - това е урокът, който научих с годините.

--  Според Вас променя ли се интересът на младите хора към българския фолклор?

-- Всичко в живота е преходно. Ден с ден няма еднакъв. Всяко нещо се променя в зависимост от хората и действията. Вероятно фолклорът, който днес мислим и определяме за автентичен не е точно такъв. Мисленето на човек се променя, възприятията също. В миналото фолклорът в бил ежедневие. Днес в по-голямата си част той е забава и ново изживяване. Донякъде той се е превърнал и в комерсиален субект. Младите можем да разделим на две части - такива, каквито се интересуват от фолклор и го изучават, и такива, които знаят три хора и пет емблематични песни, имат фолклорна носия и ходят на фестивали. Едните учат същината на фолклора, четат литература и издирват и записват автентичен материал. Другите пеят научените песни, играят хората, снимат се с фолклорната си носия и изживяват момента. В днешно време фолклорът или е мисия, познание и професионален път, или забава.

-- Разкажете за дейността на съставите от „Шопски наниз”?

- -- Мисията на “Шопски наниз” е запазването и съхраняването на българското народно творчество от Шопската фолклорна област, а и не само от нея. Целта на сдружението е да привлича хора, които да бъдат обединени от магията на българския фолклор и заедно да създават творчески продукт. През последните години сдружението е организатор на няколко концерта в столицата и съорганизатор на два фестивала в страната. Съставите имат национални и международни участия. Носители са на призови места и специални награди от различни форуми. Към този момент в сдружението творят над 70 човека.

-- Какви са мечтите, които искате да превърнете в реалност?

-- Човек мечтае, докато в жив. На всеки мечтите са толкова големи, колкото може да види. Мечтая за стабилно семейство, за деца, които да възпитам с българските ценности, традиции и обичаи. Мечтая да имам устойчивост с танцовите състави, с които творя, да разраствам творческата си дейност, да надграждам и да се развивам в професионалната и научна среда.

-- Времето, в което развивате тези творчески начинания, е динамично и предизвикателно. Как успявате да съхраните мотивацията и постоянството си въпреки трудностите?

- -- Човек се ражда със своето призвание. Моето са народните танци и красивите мелодии. Голяма тръпка! С желание и любов към танца успявам в днешно време да запазя и развивам моята мечта. Подкрепата, която усещам от колективите, с които работя, ми дава увереност, че заедно вървим по успешен път.

Илия Петков е хореограф, педагог и изследовател на българския фолклор. Роден е в град Ботевград и израства в село Скравена, където прави първите си стъпки в света на народните танци. Танцува в съставите към НЧ „19 февруари – 1906“, Детски танцов състав „Ботевградска младост“, а впоследствие и в Ансамбъл „Ботевград“, с който представя българския фолклор на сцени в България и чужбина.

През 2015 година създава първата си група за изучаване на български народни хора в София и поставя началото на активна организационна и творческа дейност. Той е основател и председател на Сдружение „Шопски наниз“, в рамките на което развива множество формации за деца, младежи и възрастни. Завършва висшето си образование в УНСС, специалност „Български народни танци“ към ХТМУ, магистър е по начална училищна педагогика от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е докторант по фолклористика. Днес Илия Петков успешно съчетава сценичната практика, педагогическата дейност и научните изследвания в името на съхраняването и популяризирането на българското народно творчество.

Сега е ръководител на Детски танцов състав „Шопчета”, Детско- юношески танцов състав „Железниче”, Танцов състав, Танцова формация и Танцов клуб “Шопски наниз”.