Когато думите събират хора и съдби

- Измина една година от последния ни разговор. С какво Литературен клуб „Нашето слово“ се промени и обогати през това време?

- През тази една година литературен клуб „Нашето слово“ не просто продължи своя път, а укрепи усещането за духовна общност. Разширихме творческия си кръг, привлякохме нови млади автори, организирахме срещи и представяния, а най-важното – съхранихме жив интереса към словото. Клубът постепенно се превръща в пространство, в което хора от различни поколения намират не само сцена за изява и творчество, но и съмишленици. 

- Четвъртият сборник „По следите на козлодуйските думи“ вече е факт. Какво ново ще открият читателите в него?

- Новият сборник носи по-зряло усещане за памет, принадлежност и духовна приемственост. В него читателите ще открият разнообразие от жанрове, теми и гласове – от интимна лирика до социално ангажирани текстове, от патриотизъм и носталгия по родното до тревогите и надеждите на съвременния човек. Особено ценен е диалогът между 57 утвърдени и 12 млади автори, който придава на книгата живо дихание.

- Кога разбрахте, че поредицата няма да остане еднократен проект, а ще се превърне в устойчива литературна традиция?

- Може би тогава, когато след първия сборник започнаха да идват нови ръкописи, нови автори и нови очаквания. Разбрахме, че хората имат нужда от точно такова пространство – място, където думите на цели творчески колективи не остават самотни и затворени в собственото си  пространство. Когато една идея започне да събира около себе си доверие, постоянство и много сърца, тя вече се превръща в традиция.

- Вие често подчертавате, че сборниците се различават от обичайните антологии и алманаси - в какво се състои тази тяхна особеност и какви са ползите от нея за авторите, и разбира се, за читателите?

- Да, наистина книгата ни се отличава съществено от така  разпространените напоследък алманаси и антологии. Нашите сборници не са просто подредени текстове между две корици. Те са жив творчески процес и среща между различни колективи, характери и светове. Всеки автор присъства със своята индивидуалност, но едновременно с това става част от една обща духовна картина. Ползата е взаимна – авторите получават среда за развитие извън територията си, а читателите усещат многообразието и живия пулс на съвременната българска литература.

- В изданието участват творци от различни литературни формации. Лесно ли се изгражда такава общност и какво ви обединява отвъд географските разстояния?

- Не е лесно, защото литературата е територия на силни характери и чувствителни души, но когато хората са обединени от уважение към словото, различията не разделят, а обогатяват. Това, което ни свързва, е любовта към българския език, към духовността и към необходимостта човек да остави след себе си нещо смислено за бъдещите поколения.

И в четвъртото издание, както в двете предходни, участват колективно писателски формации от различни краища на страната: ЛК „Асен Разцветников“ Горна Оряховица, Сдружение на писателите – Варна, ЛК „Арфа“ Враца, Съюз на независимите български писатели във Варна и София, ХТК „Искри“ с. Искрец общ. Своге, ЛК „Иван Деспотов“ Видин, ЛК „Метаморфози“ Кнежа, Конфедерация на българските писатели клон Враца и др. Не липсват и индивидуално представени поети и писатели, но когато литературните сдружения се включат като едно цяло, усещането е различно. Те разказват за дейността си през годините и така отварят страница към историята и пътя на развитието си. Сборникът се разпространява в много райони на страната и по този начин се създават ползотворни контакти между повече творци. Всичко това е и предпоставка за организиране на творчески срещи между колективите от различни населени места, за обогатяване и разширяване на дейностите на клубовете, а и за споделяне на писателски опит, което е изключително ползотворно. Отсега имаме заявка за участие в следващия брой на сборника „По следите на козлодуйските думи“ от ЛК „Христо Ботев“ в гр. Мездра, с които връзката ни едва сега започва.

- Какви теми и настроения преобладават в новия сборник - може ли да се каже, че всеки един от тях живее с особеностите на своя дух?

- Всеки един от сборниците ни е различен сам по себе си и носи свой собствен дух и този, според мен, е по-съзерцателен, по-мъдър и по човешки откровен.

Четвъртата ни книга открива и недокоснати до сега сюжети. И въпреки че поезията и прозата присъстват като жанрове с ежедневни случки и романтична лирика, тематиката на голяма част от произведенията е в унисон с емоциите на времето, в което живеем. Социалната поезия, философските студии и есетата са актуални, а диалектните езици в част от разказите са огледало на бита на авторите и ни връщат в миналото при корените на рода. Присъстват теми за паметта, самотата, надеждата и човешката устойчивост. Има светлина, но има и тревога – такава, каквато носи самото време, в което живеем. Не липсват  краеведската насоченост и литературната критика.

Авторите са се доверили на читателите и разкриват свои съкровени мисли, разсъждения и мечти. И в предишните броеве на сборника е така, но като че ли тук душата на авторите вече е по-отворена към споделяне, което е много положително.

- В клуба активно работите за привличането на млади автори. Срещате ли интерес сред младите хора към литературата днес?

- Да, макар че понякога този интерес не е толкова видим. Младите хора търсят искреност и смисъл. Когато литературата достигне до тях без назидание и високомерие, те откликват. Нашата задача е не просто да ги каним към писането, а да ги накараме да почувстват, че думите могат да бъдат дом и приятел.

Дванадесет младежи на възраст от 13 до 19 години сме включили в сборника. Някои вече са участвали със свои произведения в предишните издания. Да има приемственост сред пишещите е една от важните ни цели. При срещите си с тях разговаряме за стиловете на писане, за възможността да се обсъжда създадения текст с редактор и да се допускат неговите насоки и градивна критика. Освен талант и вътрешно усещане за словотворчество, знанията и уменията на по-опитните са изключително ценни. Важното е, че интересът на младежите към литературата е налице и трябва да му подадем ръка, за да се развива.  

- Наричате „Нашето слово“ своеобразна писателска академия. Какво научават един от друг утвърдените и начинаещите автори?

- Наистина контактуването на автори от различни поколения е своеобразна и ценна писателска академия. Утвърдените автори предават опит, дисциплина и отношение към словото, а младите напомнят за смелостта да гледаш света без страх от новото. Това е взаимно учене. Литературата не е състезание, а осъзната приемственост.

- Освен издателската дейност, клубът развива богата културна програма - кои са основите събития през последната година?

- През последната година организирахме литературни четения, премиери на книги, проведохме много срещи с автори и участвахме в културни инициативи. Особено радостно е, че все повече хора започват да припознават тези събития като необходима част от духовния живот на Козлодуй.

- След успеха на конкурсите и сборниците какви са новите предизвикателства?

- Най-голямото предизвикателство е постоянството – да съхраним енергията, качеството и живата връзка между хората и книгите. Искаме да привличаме още млади творци, да разширяваме литературните партньорства и да продължим да доказваме, че културата не е лукс, а необходимост.

- Каква е ролята на малките градове като Козлодуй за съхраняването и развитието на съвременната българска литература?

- Малките градове пазят нещо много ценно – човешката близост и паметта на корените. Именно там словото най-често остава по-истинско и по-независимо от чуждите литературни моди. Българската литература не се ражда само в големите културни центрове. Тя живее навсякъде, където има чувствителни хора с буден дух. Остава само да я запазим чиста от корист и завист.

- Ако трябва с няколко думи да поканите читателите към „По следите на козлодуйските думи 4“, какво бихте им казали?

- Бих поканила читателите да отворят тази книга не само като сборник с текстове, а като среща с човешки съдби, чувства, гласове и мечти. В нея има от всичко по много – и тишина, и светлина, и поука, и онази топлина, която истинските думи, излезли от сърцето на твореца могат да оставят.
Тук ще цитирам едно мое хайку:

книгата свети

чрез шепота на думите

ръка на приятел

- Коя е онази следа, която бихте искали Литературен клуб „Нашето слово“ да остави в културната памет на Козлодуй след още двадесет години?

- Бих искала следата, която „Нашето слово“ оставя, да бъде не само литературна, но и човешка. Да се помни, че е имало общност, която е съхранявала българското слово с достойнство, уважение и любов. Ако след години някой млад човек отвори нашите книги и почувства вдъхновение да пише, значи сме изпълнили благородната си мисия с чест.