Песента е живата история на народа

- Как се роди музиката за Вас?

- Музиката и българското народно творчество винаги са присъствали в моя род. Песента и танца са предавани от поколение на поколение и са достигнали до мен по майчина линия. Песента е живата история на българския народ. Тя е спомен, възхвала и събирател на любов и тъга. От малък пея. Помня как с моята прабаба Гергина стояхме на селската пейка. Тя ми пееше любимата си песен „Заблеяло ми агънце“, а аз 6-7 годишен се опитвах да запомня мелодията и плахо запявах с нея. Прабаба ми имаше висок и ясен глас. Била е една от първите поканени певици за попълване на хора към Национален ансамбъл „Филип Кутев“. След това моят песенен пътеводител стана моята баба – Елена Коева. С нея пея и до днес, имам няколко записани дуета и още много песни, които пеем на сцена и винаги ни е хубаво, когато се обединяваме около фолклорната песен.

- Музиката е живот и смисъл – как я усещате и как я предавате на околните?

- Музиката е велико изкуство. Тя е красива, омайваща и зареждаща. Музиката е средство за общуване, а за мен - много силна тръпка. Тя присъства неспирно в моето ежедневие. Може би музиката се е превърнала в моя професионален живот и е средство, чрез което аз дишам и живея по-добре. Песните са, за да се пеят. Те трябва да бъдат предавани и съхранявани. Последните години това правя и аз.

- Мисията на един творец е да възпитава и да образова – как реализирате тази своя мисия?

- Всеки човек идва на тази земя със своя мисия. Душата му има нужда да преживее и да научи още неща, защото тя е вечна и е най-ценното нематериално нещо, което човек притежава. Музиката разнежва душата и отваря мирогледа на човека. През 2019 година издирих , записах и издадох първият си сборник озаглавен „77 песни, имена, истории от Северняшката фолклорна област“, който включва автентичен песенен материал от Северняшката фолклорна област. Преди по-малко от година (юни 2025 година) издадох и втория – „Стари песенни съкровища“, който включва 57 песни от Капанско и Беломорско, съхранени и представени в автентичния им вид. Тези мои трудове създават благоприятна среда за развитие на млади творци. Чрез тях може да се докоснеш до миналото и да почерпиш опит и знания за новото. През последните години по покана на различни институции провеждам фолклорни работилници и майсторски класове по народно пеене, предназначени за деца, както и ръководя няколко състава за народно пеене.

- Вие работите активно за местната общност – как се справяте с тези Ваши начинания?

- Моята дейност е широкообхватна, но основно съсредоточена в сферата на културата. За мен това е мисия. През 2025 година бях назначен за директор на Дом на културата „Димо Коларов" в град Попово и до ден днешен там развиваме една богата културно–просветна дейност. Човек може да се справи с всичко, стига да бъде упорит, целенасочен и знаещ какво иска. А влезеш ли със сърце в това предизвикателство, то тогава може да ти носи само удовлетворение и задоволство от добре свършената работа и помощта, която си оказал на хората.

- Какво са наградите за Вас – удовлетворение, смисъл или нови пътища?

- През годините съм получавал множество награди. Последната пристигна при мен за моята дейност през изминалата година, в която бях обявен за Будител на 2025 година, в сферата на културата – народно творчество. Наградите за мен винаги са били стимул за надграждане, защото ясно осъзнавам, че те са нещо преходно и ако човек не защити получената награда и не надгради себе си, няма да успее по пътя напред.

- Северняшката музика и песен са в основата на Вашата певческа кариера – характерни със своето звучене – откривате ли себе си в тази музика?

- Аз съм роден град Търговище, но живея и творя в град Попово. Моето семейство е родом оттук. Северняшкото не ми е чуждо, а аз като изпълнител съм приел да пазя и изследвам този красив и богат край на български фолклор. Избрах да защитя и докторантура в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ по Фолклористика на тема, свързана с Капанските песни, техните особености и звучения. Родната песен е в моето сърце и винаги с уважение и обич се обръщам към нея.

- Светът е много динамичен и се променя бързо – фолклорът също се променя – ще оцелее ли във времето?

- Фолклорът е преминавал през много изпитания на времето. Българският фолклор е нещо много специфично. Оцелял е и ще живее вечно своя живот ако ние и младото поколение се отнасяме към него с обич, загриженост и познания.

- За какво мечтаете днес и останаха ли несбъднати някои от детските Ви мечти?

- Човек живее със своите мечти и мечтае, за да живее. Както казват „мечтите са безплатни“, но за да бъдат реализирани трябва много труд. Нямам конкретна детска мечта, но днес мечтая за едно по-добро бъдеще, мир и разбирателство.

- Националният православен фестивал „Св. св. Кирил и Методий“ се провежда под патронажа на Русенската света митрополия – разкажете ни за него?

- За осма поредна година Община Попово организира Национален православен фестивал „Св. св. Кирил и Методий“. Събитие, събиращо хористи, богослови, диригенти и миряни. На сцената на фестивала през годините са се изявили над 2400 хористи, представители на 83 хорови формации от страната и чужбина. Събитие, превърнало се в значимо за културната и духовна общност в страната. Събитие, което дава вяра в дните ни. За мен духовното събитие е перла в организираните творчески идеи. Нека духовността и фестивалът пребъдат в дните ни.

- Едно от най-големите събития в страната се организира по ваша идея – Национална фолклорна среща „Автентичност и съвремие“. Споделете за тазгодишното издание.

- Национална фолклорна среща „Автентичност и съвремие“ е събирател на фолклорното богатство на всички области от България. В Попово на 26,27 и 28 юни 2026 година ще тържествува песента, танца, народната свирня, българските обреди и обичаи и фолклорната носия. От пет сцени ще звучи българско. Събитието е едно от най-големите родолюбиви мероприятия в България. През изминалата година на сцените в град Попово се изявиха над 4700 творци.

- Пред празника на словото – безспорно то определя нашата културна идентичност – какво са за Вас думите?

- 24 май за мен е един от най-българските празници. Официален празник на просветата, културата и писмеността. Значимо и голямо е делото на светите братя Кирил и Методий, благодарение на които имаме писменост и сме просветен народ. Думите са средство за общуване, предаване на емоция. Чрез тях можеш да погалиш човек, както и да го удариш. Използвайте думите разумно, защото те могат да накарат човек да лети.

========

Петър Кирилов е роден на 28 юли в град Търговище. Родителите му живеят в град Попово. Музикалната среда, от която е заобиколен, му дава насоката – фолклор. Още в невръстна възраст Петър запява първата си песен – „Полегнала е Гергана“.

На 6-годишна възраст излиза пред първата си публика с песента „Залюбих мамо три моми“. През 2009 г. започва работа с педагози по вокално майсторство. Кариерата си започва в малките населени места на областта. Първите му записи са направени в град Попово през 2010 г.

Пее в Танцов ансамбъл „Северняче“ град Попово и музикалната школа. Две години е солист на състав при Народно читалище „Искра“. Четири години е солист на школата по пеене при Дома на културата в Попово.

В израстването си взима участия в телевизионни предавания, на местно и национална ниво. Участва в майсторски класове на Калинка Вълчева и Галина Дурмушлийска, а на по-късен етап започва работи с тракийския народен певец Стоян Варналиев, по песни от репертоара на Вълкана Стоянова. Прави записи с Представително вокално трио „АГРА“.

През 2015 г. прави записи с оркестъра на ансамбъл „Мизия“ в град Търговище. През годините взима участие и печели много фолклорни надпявания и конкурси в страната и чужбина.

От 2015 г. е част от музикална телевизия „Фолклор ТВ“. Първата записана песен за телевизията е авторската „Мама на Стоян думаше“. Следват „Да зная, мамо“ „Две Ради“ „Северняшка китка“ и много други. Записи и участия в БНТ, БНР, телевизия Скат, Дестинация БГ, радиа и други. Има дуетни песни с Калинка Вълчева, Галина Дурмушлийска. Дарина Славчева, Елена Коева, Мария Стефанова и други.

Автор на сборниците "77 песни ,имена, истории от Северняшката фолклорна област" и „Стари песенни съкровища“- Автентични песни. Кирилов е обявен за Будител на 2017 и 2025 година от организация на обединените нации.

Петър Кирилов е създател и директор на Национална фолклорна среща „Автентичност и съвремие“, която се провежда в град Попово. Директор на Националния православен фестивал „Св. Св. Кирил и Методий“, фестивал с решение на Св. синод на БПЦ и под патронажа на Русенската Света митрополия.

Основател и организатор на Национален фестивал " До Боженците", Народен събор „Малка Богородица“, Национален форум „Пендара“, Национален фестивал „С песни и танци под Витоша“ и Национален фестивал „Никулденско веселие“.

Петър Кирилов е председател на Сдружение за фолклор "Цветница". Художествен ръководител на фолклорна формация "Цветница" и Вокално трио "Цветница". Магистър педагог с профил музика и докторант по Фолклористика към Софийски университет „Св. Климент Охридски“.