Да възпитаваш в свят на технологии

- Как бихте описали своя път към образованието, с което свързвате своето житейско битие продължително време?

- Когато бях в дванадесети клас, се подготвях да кандидатствам във ВУЗ с икономически специалности. Изненадващо и за самия мен в последния момент тръгнах по пътя на литературата и така се озовах във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където завърших специалността „Учител по български език и литература и по история“. След военната служба започнах работа като млад, зелен и вдъхновен учител. Започнахме да учим и творим с първите ми петокласници и към литературата добавихме музика, театър... И така – 21 години учител, а от 10 – и директор на Професионална гимназия по икономика „Професор доктор Димитър Табаков“ – Сливен. От образованието като дете се озовах в образованието на 55 години. Дълъг път.

- Бяхме отделили известно време възпитанието от образователната система – това не нанесе ли доста щети, които трудно се преодоляват днес?

- Неотделими са образование и възпитание. Образованието отваря ума и съзнанието към необятната галерия на света, а възпитанието отваря сетивата на духовността към морала, вярата, любовта, изкуството. Щетите са толкова много, че ще се уморим да ги изброяваме и ще се депресираме да ги анализираме. Разбира се, винаги има изход и днес образователната система помага на много деца да са по-възпитани, по-добри, по-съвестни въпреки дефицитите, породени от новите визии за съвременното семейство.

- Какво ви помага и какво ви пречи като ръководител на образователна институция?

- Помагат ми неудържимата енергия, мечтите и вдъхновението на младите хора, които искат да живеят, да работят, да създават, да помагат, да творят... Генерално им вярвам и всеки ден с колегите се учим от тях как да виждаме мъдро и оптимистично света. Помагат ми добронамерените и честни хора – учители, родители, партньори, общественици. Помагат ми оптимистичните нагласи и случващите се мечти. Говоря сериозно и точно.

Какво ми пречи като ръководител на институцията? Тоталният стрес по системата. Безбройните страхове на хората. Безумният контекст на света. Завистта, егоизмът, омразата, които дебнат да проникнат в повече хора, в децата. Пречат ми стотиците мигове на безсъние, кошмари, тревоги – да не се случват лоши неща.

- Кога и как във Вашето училище се роди идеята за въвеждане на предмети, свързани с чатботове и ИИ?

Гимназията е иновативно училище от първия списък на МОН, от началото, от девет години. Още преди пандемията имахме иновативен предмет „Чатботовете в икономиката“. Изобщо не предполагахме какво чудо ще се случи много скоро с нахлуването на ИИ във всички сфери. Просто тогава бяхме любопитни по темата. Може би защото имаме стотици ученици, които се обучават в специалностите „Икономическа информатика“ и „Електронна търговия“, облечени в новите дрехи на СТЕМ. Идеята за чатботовете беше през 2021 година. А сега... навсякъде се говори и пише за това. Ние си имаме и нов иновативен предмет – „Невронни мрежи в икономиката“, както и други близки по програма и съдържание.

- Въвеждането на нови технически или дигитални дисциплини в учебната програма е предизвикателство за всички страни в образователния процес – как се справяте с това?

- Не е трудно. Голяма част от учителите се обучават ежегодно в това направление. За младите учители и учениците – плуват в познати още от детството си води. Имаме удоволствието в дигиталния свят много често да ни учат нашите деца, нашите ученици. Проблемът е обаче дали не отиваме към свръхтехнологизация на обучението, което няма да доведе до много добри неща. В училище – седем часа, свързани с дигиталния свят, в свободното време – постоянна връзка, при домашните работи – задължително. А кое е другото време и с какво е изпълнено, извън съня има ли го изобщо? Може би трябва хуманитаристите да ни посъветват по отношение на технологизацията и дигитализацията на учебните дисциплини

- Иновациите в образователния процес са добра възможност, но носят и съответните рискове.

- За дигитализацията и ИИ вече стана дума. Проблемът обаче е и че зад думата „иновация“ се крие какво ли не. Рядко срещана многозначност в една дума. Преди девет години, когато кандидатствахме с първия иновативен проект, зададохме въпроса: „Що е то иновативното?“ Получихме генерално и институционално отговорът: „Нещо ново и полезно!“. За новото сме наясно – живеем в свят на ежедневно поникващи безброй новости. Свят да ти се завие. Вече има не само министерства на иновациите, има светове на иновациите! Стигнахме до момент, в който да обърнем внимание на скромната дума „полезно“. Когато презентирам пред образователни общности на обучения, форуми и конференции нашите добри иновативни практики, вече винаги на финала акцентирам: „Колеги, иновациите освен всичко друго трябва да бъдат и насочени към духовността и градежа...“

- Технологиите в образованието се променят драстично и изискват перманентни промени – това не създава ли определени грижи в управлението?

- Технологиите много ни помагат, но и изключително много уморяват, изсмукват сили и вдъхновение понякога. Промените постоянно ни карат да учим, да учим цял живот, ама ще ни остане ли и време да обучаваме и възпитаваме? То и ученето, като всички прекалени неща, може да има обратен ефект. А иначе в безброй документи са разписани десетки видове възпитание на подрастващите. Става трудно и за философите даже как ще стават тия работи.

А за директора какво да ви кажа? Ежедневно той кореспондира с десетина различни платформи, три телефона, три имейла, десетина работни групи /част от тях задължаващи/ в социалните мрежи. Дали остава време за разговор с чакащите пред вратата? За решаване на проблеми. За обмяна на идеи. За човечност?

- Ученето чрез дигитални инструменти е модерно в момента, но може ли то да замени традиционния процес?

- Сигурно може, но аз мисля, че не трябва! Трябва модерното и традиционното да изиграят един валс и на този бал да поканят на гости дигиталните и архаичните инструменти. Трябва мъдро да се мисли върху цикличността на човешкото съществуване, защото първите хора са говорели нечленоразделно, а днес в някои публикации в социалните мрежи и в улични вербални комуникации също има своеобразна нечленоразделност. На въпроса „А-а?“ често се отговаря с „Ъ-ъ!“. Трябва да се внимава с употребата на инструменти от всякакъв вид.

- В някои азиатски държави урочно-класната система отдавна е заменена с друга образователна технология и като че ли това дава далеч по-добри резултати.

- Трябва да се запази част от тази система и да се добавят иновации от различен тип. Има вече много информация за образователните системи в Япония, Китай, Южна Корея. Може много практики да се обменят, усвоят, приложат. Но са изключително важни и спецификата ни, и народопсихологията. В училище често разсъждаваме по темата, още повече, че мис Юанг Фанг води годишен курс „Китайски език и култура“ с наши ученици.

- Да си просветител е мисия, а знаем от историята, че българските учители са част от тази традиция – днес така ли е?

- Мисля, че е така с част от българските учители. Тези, които носят в душите и умовете си светлинката на просветителя, на мечтателя, на вечното дете... Този тип педагози никога няма да изчезне.

- Разкажете ни за Ваши ученици, които са развили свои проекти, базирани на технологии от учебния процес.

- В процеса на обучение през петте години ги учим на разписване на проекти и създаване на бизнес идеи. Конкурси, форуми, състезания – десетки са, стотици са тези събития през годините. По този начин първо изграждаме емпатия към икономиката, после подкрепяме и вдъхновяваме младите, като им повтаряме, че мечтите им са възможни.

След като завършат ВУЗ и се гмурнат в пазара на труда, виждаме много примери за успешни предприемачи, семейни бизнеси, иновативни проекти. Персонално разказваме за тях в нашите страници, във вестника ни.

- Училището е част от местната общност и общественото ѝ развитие – как го усещате и как го отстоявате днес?

- Неразривно свързани са. Много хора ни подкрепят – представители на бизнеса, институциите, обществени организации. Хората са чувствителни, защото помагаме за обучението и възпитанието на децата... Често даваме пример за позитивизъм, вдъхновение, толерантност, мечтателност...

- Бихте ли споделили примери за социални проекти на Ваши ученици?

- Ще отговоря по-общо, но с примери. „Идея за развитието на комплекс „Сливенски минерални бани“. „Зеленото око на Сливен  откриване на нерегламентирани сметища и отстраняването им“. „Възможности за подпомагане на мултикултурното общество“ и др.

- Дистанционното обучение и работата от разстояние са вече съвсем нормално нещо – научихме ли се да го правим добре?

- Да. Безспорно. Помага и трябва да се използва частично, но не вдъхновява.

- Професионалното образование в България има съществени проблеми, които са част и от първичния пазар на труда – успяват ли да се преодоляват определените дефекти и недостатъци?

- В момента е много, много трудно. С годините са натрупани много дефицити, в море от бъркотия сме. Институциите и управляващите обаче се стараят, дават възможности да се изплува. Всяко училище трябва обаче да си изгради политики и да се свърже здраво с бизнеса. Трябва да се осигури бъдеще. Не знам в този век и тази година доколко това е възможно. Но хората в училищата се стараят много. Споделяли сме си това с колеги от различни области.

- Българите като че ли не успяваме да направим верните избори и се лутаме постоянно – какво се случи, че в последните години сме в трудни и почти безизходни ситуации?

- Трябва да си отгледаме и възпитаме децата да не се плашат, а да се справят със случващото се. Доколкото е възможно. Трябва сериозна ритуализация при работата с учениците. Чрез нея да ги учим на уважение към род, история, език, традиции, ценности, уважение към личности и събития, да градим морални устои. Градеж срещу песимизма и страховете. Здравата основа помага срещу лутането и безизходицата. От опит го знаем. 

- Националната идентичност и принадлежност определят един народ – какво липсва днес на нас, българите?

- Не може генерално за всички да се отговори. При част от хората има много. При други – няма. Фундаментално и от Средновековието, и от Възраждането се чуват гласове и послания... Много са, богати на съдържание. Ще отговоря само с отделни думи. Днес ни липсват и трябват повече... Доброта. Вяра. Познание. Единство. Любознателност. Благодарност. Самоуважение. Любов.