Интервю
Карикатурата – истината между смеха и болката
Художникът Дариуш Дабровски за силата на сатиричната рисунка, границите на хумора и свободата на изразяване в съвременния свят
– Карикатурата често е по-остра от журналистиката. Смятате ли, че понякога художникът може да каже повече истина с една рисунка, отколкото с думи?
– Точно така. Карикатурата е по-силна от думите, защото въздейства силно върху емоциите на хората и го прави много по-бързо. Рисунките са универсални – те стимулират въображението и всеки може да ги тълкува по свой начин. Това често разкрива онова, което остава скрито между думите. В този смисъл карикатурата може да бъде мощно „оръжие“.
– Къде виждате границата между хумора и обидата – и трябва ли изобщо да съществува такава граница в карикатурата?
– Всеки художник има свои граници, които не прекрачва – това зависи от личността. За мен тази граница е „добрият вкус“. Не рисувам, за да обиждам хората. Правя го, за да провокирам размисъл, но най-вече се стремя да накарам хората да се усмихнат.
– През последните години свободата на изразяване в сатиричното изкуство се превърна в много чувствителна тема. Някога усещали ли сте натиск или нужда да се самоцензурирате?
– Лично аз често се опитвам да избягвам по-силните теми – политиката и религията винаги предизвикват силни емоции. Не цензурирам работите си, но понякога други хора го правят – организатори на изложби, издатели и т.н.
– Какво е по-важно в една силна карикатура – смехът, който предизвиква, или дискомфортът, който може да създаде?
– И двете са важни. Ако една рисунка причинява болка, това означава, че е добра. А когато предизвиква и смях – тогава е отлична.
– В ерата на социалните мрежи карикатурите се разпространяват по-бързо от всякога. Това прави ли художника - свободен или по-уязвим?
– Социалните мрежи позволяват карикатурата да процъфтява и нейното възприемане да стане масово. Добрите и точни рисунки получават своите „награди“, често и под формата на критика. Свободата на изразяване приключва в момента, в който произведението бъде публикувано.
– Мислите ли, че днес обществото е станало по-чувствително към сатиричния хумор?
– Всяко време има своя карикатура, както има и собствено усещане за чувствителност.
– Има ли тема, която никога не бихте превърнали в карикатура?
– Няма ограничения, които биха могли да ме задържат.
– Сатириците често казват, че тяхната роля е да „бодат властимащите“. Смятате ли, че карикатурата все още има тази сила днес?
– Да, смятам. Тази роля е много необходима – иначе човек може да полудее от цялото „щастие“, което политиците ни изпращат.
– Какво е по-опасно за едно общество – присъствието на карикатура или нейното отсъствие?
– Нейното отсъствие. Карикатурата може да направи много добри неща – тя разрежда общественото напрежение и дава на хората надежда за по-добро и по-щастливо утре.
– Случвало ли се е някой да бъде силно обиден от ваша рисунка? Как реагирате в такива ситуации?
– Случвало се е. Макар че не винаги имам намерение да обиждам хората, не мога напълно да го избегна, защото дали една рисунка ще обиди някого зависи от личната интерпретация. Карикатурата е за хора със самоирония – ако я нямате, вероятно нещо не е наред.
– Ваши творби са били излагани в много страни по света. Какво означава за вас участието в изложба в България?
– Това е прекрасно преживяване. Вече съм участвал няколко пъти в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуството в Габрово. За първи път – през 2017 година.
– Превеждат ли се хуморът и иронията по различен начин в различните култури – включително в България?
– Мисля, че моите творби се възприемат сходно в България и Полша, тъй като културната разлика не е толкова голяма. В арабските страни например може да бъде малко по-различно… понякога дори изненадващо различно.
– Какво се надявате да почувстват хората, когато застанат пред вашите рисунки?
– Ако понякога това донесе усмивка на хората, за мен е достатъчно.
– България също има силна традиция в карикатурата. Познавате ли български карикатуристи или българската сатирична школа?
– Не съм експерт по българската карикатура, но има няколко художници, които много харесвам – Ивайло Цветков, Валери Александров – Валекс, Майа Чолакова, Цочо Пеев…
– Когато излагате творбите си в различни държави, адаптирате ли избора си към културния контекст?
– Понякога се налага. Не всичко може да бъде показано, особено когато става дума за по-чувствителни теми като секс, политика или религия.
– Какво послание най-много искате светът да чуе и види днес?
– Нека тези войни най-после спрат!
===========
Дариуш Дабровски е роден през 1970 г. в Ярослав. От 1997 г. живее в Ченстохова. Той е илюстратор, художник и реставратор на произведения на изкуството.
Дебютира през 1994 г., а след по-дълга пауза се завръща към рисуването през 2013 г. Има множество награди, публикации в пресата и участия в самостоятелни и групови изложби в Полша и чужбина.
В момента публикува карикатури в списанията UWC Cartoon Magazine (Турция) и Fena Mizah (Турция). През последните две години публикува и в месечното списание CGK в Ченстохова.
Негови творби са представяни в изложби в редица страни, сред които Полша, Перу, Румъния, Аржентина, Словакия, Белгия, Колумбия, Северна Македония, Турция, Бразилия, Франция, Португалия, Сърбия, Гърция, Германия, Кувейт, Мексико, Русия, Украйна, Чехия, Иран, Хърватия, България, Норвегия, Индия, Египет, Чили, Дания, Италия, Тунис, Япония, САЩ, Ливан, Сирия, Палестина, Люксембург, Малайзия и др.