Кръговратът на светлината

 – Село Кътина – детски спомен или извор на сила е останало във Вашето съзнание?

– Кътина е моето родно място, където и до момента живея и творя. Сила е, не е само детски спомен за мен, защото е връзката ми с корена, с природата, която там е магична, енергията е невероятно силна и даваща - принадлежност и вдъхновение едновременно. 

 – Кътинските земни пирамиди често ли присъстват във Вашите текстове?

– Пирамидите присъстват повече в живота ми, често се шегувам, че са в задния ми двор, отколкото в творчеството ми. До момента темата е по-сериозно застъпена в моята интерпретация на легендата за Кътинските пирамиди. Но съвсем скоро ще има своеобразен реванш към тях в частност и към родното ми място - Кътина - работя по книга за селото, която ще събере в себе си широка гама от информация. 

 – Детските фантазии сред природата част ли са от началото на писането Ви?

– Детските фантазии сред природата са по-скоро необходимата стъпка към писаното слово. Фантазията играе роля на „подстрекател“ към творчество. И то не само детската фантазия. Нещо, което се оформя първо в главата ти и след това не ти дава мира, докато не го излееш на белия лист.

 – Казвате, че поезията е Вашата първа любов – предизвикателство ли е използването на малко думи за голяма част от авторите?

– Да, поезията е моята първа любов към писаното слово, защото започнах да пиша стихове в ученическите си години. С малко думи, които да подредиш поетично, можеш да кажеш много повече, отколкото в дълъг прозаичен текст. Поезията извира от душата и е есенцията на писаното слово. Аз творя и в най-кратката поетична форма, апевата, където в 15 срички поетът може да изрази и емоции, и чувство, и да нарисува картина. Предизвикателство си е поезията, да, в последно време се наблюдават творби, наречени „поетични“, а реално са си познатата ни „вертикална проза“, което не е най-лошото, но те не носят послания, не говоря въобще за рима и ритъм или за мелодичност като при белия стих, дори свободен стих не бих ги нарекла, липсва емоция, липсва поанта, липсва поетично послание.

 – Мълчанието при Вас израз на вътрешен протест ли е или време за осмисляне?

– Осмисляне е. Моето лично мълчание е осмисляне на различните ситуации и събития. Мълчанието на героите ми е друго нещо, то е многостранно, продиктувано от спецификата на героя и съдбата му, там вече мълчанието е и вътрешен протест.

 – Емоционалната Ви същност или мисълта – кое надделява при Вас?

- Емоционална съм, емпатична, но същевременно с това и рационална, като всяка жена, а и практична, като жена „Дева“. Мисълта ми следва емоцията, смея да твърдя това смело.

 – Защо „Кръговрат“ – част от Вашата житейска философия ли е това заглавие?

– Стихотворението „Кръговрат“ даде заглавието на първата ми поетична книга и може да се каже, че е част от моята житейска философия. Да, животът е един непрекъснат кръговрат, но в него е важно да се стремим към светлината, като образ на доброто, на творческото начало, защото нашият житейски кръговрат губи смисъл без светлината, тема, която е водеща в моето творчество.

 – Формата хайку е доста специфична и изисква определена нагласа – лаконичността или философската дълбочина намери почва у Вас?

– Опитвам се да балансирам между двете, но опитът ми показва, че философската дълбочина често се крие в кратката, лаконична форма. Писането на хайку е предизвикателство за мен.

 – Читателят е може би най-важният спътник на един автор – как усещате и чувате неговия глас?

– Да, читателят е този фактор за автора, без който той е немислим. Творчеството има своя адресат, читателя, който не се ли „открие“ в написаното от автора, значи последният не си е свършил добре работата. Аз съм от щастливите автори, които имат своята пълноценна връзка с читателите. Пишат ми с впечатления, говорим си за книгите ми на срещи, каквито, за щастие, имам доста често и в цяла България. Моите читатели се намират и в поезията ми, но и в прозата. Споделят ми, че текстовете ги „хващат за гърлото“, съпреживяват събитията в книгите ми, радват се когато доброто побеждава. И те - читателите, много често са инициаторите на срещите, които реализирам. Така беше в Козлодуй, където идеята за среща дойде от моите читатели, а читалището направи една блестяща организация за три срещи в рамките на два дни, в Благоевград, във Враца, в село Ломец, Троянско, където бях почетен гост на празника им, в село Стъргел, Софийско, където ме посрещнаха сърдечно и ме изпратиха с думите: „Ще дойдете ли пак, Вие сте като нас, не се държите дистанцирано“. И повярвайте, това беше един от най-големите комплименти, които съм получавала.

 – Децата със своята искреност и непосредственост са особено чувствителни към истината, която по-възрастните споделяме с тях – как се усещате в това прекрасно общуване?

– Усещам се щастлива. Моята професия е свързана с децата и имам привилегията да общувам с тяхната чиста енергия ежедневно, работата като детски учител е мое призвание. Често децата са първите ми слушатели на историите и стиховете за деца. Тяхното внимание и интерес са незаменим коректив. 

 – Психологията помага ли Ви в общуването и в създаването на Вашите герои?

– Да, определено. Мога да усетя човека срещу мен, преди да го познавам, а героите си, така да кажа, ги разбирам по-добре. Последната ми стихосбирка е с психологическа насоченост. В „Тайната е в женски род“ разкривам различните страни на душевността, на емоциите и преживяванията, както и на обществените порядки.

 – Какво отключи „вратата“ към публикуването и имахте ли нужда от подкрепа, за да започнете?

– Благодаря за въпроса. Аз дълго време пишех без да публикувам, казвах си, има време, ще излезе на бял свят творчеството ми, един ден... Но когато обаче видях, че тетрадките с ръкописи се трупат, а и губят понякога, си казах, че трябва да направя нещо и да оставя ако не на друг, то на децата си, написаното от мен. Стори ми се разумно да се съберат в книги моите произведения. Тогава се срещнах дистанционно с Красимир Начев от ИК „Компакт Принт“, Видин, който ми оказа нужната подкрепа относно самото издаване. Всичките ми книги са издадени с неговата компетентна помощ. И аз съм му изключително благодарна. Финансова подкрепа не съм ползвала, до момента моите книги си финансирам сама. Тук е мястото да споделя, че книгата за Кътина ще бъде издадена с финансиране от община Нови Искър. И това ще е първата финансова помощ за мен. Тук трябва да благодаря на кмета на селото Станислав Станков, който се ангажира с това.

 – Поезията и прозата са част от Вашата същност – налага ли се да балансирате между тях?

– Балансът между двете си идва съвсем естествено при мен и не се налага да правя нещо специално. Пиша ежедневно, и поезия, и проза.

 – Как приемате самобитността на поезията си?

– Според мен в това се състои уникалността на един автор, в самобитността на творчеството му. И точно тя го прави разпознаваем. Не се страхувам да изразя себе си автентично. 

 – Във Вашите творби често се срещаме със съдби, докоснати и от радост, и от тъга – понякога трудно ли се преживяват тези емоции?

– Да, имам описани в разказите доста тежки съдби, но като цяло доброто побеждава. И това е така, защото вярвам, че то трябва да има превес. Тъгата натоварва, трудно е да се преработи, страдам с героите си и се чувствам добре, когато имам повод да се радвам с тях. 

 – Днешното общество разбира ли поетите и техните послания?

– Днешното общество малко повече се интересува от ежедневните грижи и проблеми, но добрата поезия намира своите си хора. Поетът априори е бил неразбран винаги. Затова и сега не всеки човек ще разбере написаното от всеки поет. Но като цяло сродните души се намират и разбират. 

 – Чувствителните хора са по-податливи на поетичното въздействие – а останалите?

– Останалите четат проза или не четат. Може би за тях се появиха стихове за „парици“ и „винени мушици“, за супата и баклавата, а след това и за санитарните помещения... Лично аз искрено съчувствам на тези хора, които не могат да усетят поетичното творчество...