"Време разделно" като антична трагедия

РЕЖИСЬОРЪТ БИНА ХАРАЛАМПИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сценичната реализация на „Време разделно“ по мотиви от романа на Антон Дончев, драматургичен вариант Юрий Дачев, сценограф Теодора Лазарова, костюмограф Свила Величкова, композитор Асен Аврамов. Продукция на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна, премиера 11.10.2025, 19.00, Основна сцена.

Разговор за режисьорския подход към драматичните проблеми във „Време разделно“, сравними като мащаб с антична трагедия;творческата връзка между режисьора и драматурга; търсенето на оригинална гледна точка, независима от други интерпретации и изграждането на автономни персонажи; изследването на връзките: Караибрахим – Манол, Караибрахим – Дядо Галушко, Поп Алигорко – Венецианеца, Гюлфие – Сюлейман Ага; удобството да работиш с екип от съмишленици; театърът, който събира, а не разделя; мечтата на режисьора

 - Следвайки пристрастието си към големите литературни текстове, Вие създадохте с екипа на Драматичен театър "Стоян Бъчваров“ хитовите спектакли „Тютюн“ по Димитър Димов и „Под игото“ по Иван Вазов и сега с „Време разделно“ от Антон Дончев продължавате концептуалната поредица от театрални адаптации. Всъщност „Под игото“, „Случаят Джем“ по романа на Вера Мутафчиева във Вашия театър – МГТ “Зад канала“ и „Време разделно“ Ви задържат в епохата на османското владичество. Какво Ви привлича в нея? 

- Трите заглавия не се отнасят до един и същ период, някой и друг век ги дели, но така или иначе става дума за времето, когато България е била под османско иго. Това време ми е любопитно заради самите романи – те са качествени, интересни, написани със сърце, различни. Високо ценя „Под игото“ на Иван Вазов, „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева също, а „Време разделно“ на Антон Дончев е особен роман - най-съвременен, в някакъв смисъл. За разлика от другите два романа, историческият момент в него не е определящ за мен. Знаем относително малко за онова време и някои историографи твърдят, че начинът, по който то се разглежда, е спорен. За мен най-силни – един път в романа и втори път в нашата пиеса, са античните по мащаб проблеми, които нямат народ и родина, те са проблеми на човечеството. Ето забележителната история на детето, пожертвано от родителя и отмъщението, породило верига от връзки между отделните герои, които заравят проблема, но той ще избухне години по-късно...

- Като в антична трагедия…

- Да, във „Време разделно“ проблемите по своя мащаб, са сравними с антична трагедия. За мен това е особено любопитно, доколкото ние създаваме изкуство, а не историческа хроника.

- На базата на конкретно историческо събитие - насилственото потурчване на българите в родопската долина Елинденя през 1668 г. oт войската на еничаря Караибрахим, Антон Дончев отразява една цяла епоха, която отваря рана в националната психика и предопределя българската съдба за времето напред. С това се занимава и едноименният филм на Людмил Стайков, смятан за едно от най-добрите произведения на българското кино. Въпросът ми е защо българският театър избягва темата? Чест Ви прави да сте едва вторият български театрален режисьор след Асен Шопов, който посяга към щекотливия сюжет.

- Трудно ми е да дам отговор на този въпрос. Мисля, че това са индивидуални избори, които човек прави. Иначе проблемът, за който става дума, в исторически план наистина не е от най-обсъжданите. Няма сигурни доказателства, че описаните събития в романа отговарят на историческата истина, но онова, което е мощно вътре и може да бъде интересно за театъра, е моето предизвикателство. И вярвам, че в драматургичния вариант на Юрий Дачев, всеки от нашия екип се опитва на своето ниво да реши проблема.

- За пореден път работите в тандем с Юрий Дачев, който като виртуозен драматург, прави не просто драматизация на един роман, а създава самостойна пиеса по него. И във „Време разделно“ проличава умението му да изгражда динамичен наратив с ярки характери и силни диалози, които пренасят заряда на оригинала. Какво особено цените в драматургията на Юрий Дачев за „Време разделно“?

 - Вече толкова пъти съм заедно с Юрий на театралната сцена – той с текст, аз с режисура и няма да излъжа, ако кажа, че на всичко важно за мен, той придава особена дълбочина и смисъл. И обратно – онова, което него го интригува в текста, аз се опитвам да пресъздам сценически чрез актьорите и моята режисура. Имаме много силна, много лична творческа връзка и тя не бива да бъде анализирана извън нас двамата. Някога може и да решим да го направим, но не сега.

- Антон Дончев пише „Време разделно“ само за 41 дни, съпровождан от мистичното видение на красивата Елица, както признава самият той в края на живота си. Присъства ли този романтичен ореол и във Вашата постановка?

 - Не знаех за това изказване на Антон Дончев, но го намирам логично. Това е мъжка позиция. Авторът е бил под магията на една красива девойка, нейната история е докоснала сърцето му и кой знае – може би той самият се е чувствал като Манол…

- Как Вие чувствате актьорите, как ги увличате да Ви следват?

- Вероятно начинът, по който „Време разделно“ вълнува мен, въздейства на актьорите, мотивира ги и те да се вълнуват. Мисля, че успявам да им предам своето вълнение. Освен това аз много добре познавам тези актьори. С повечето от тях работя вече трети такъв сериозен, могъщ като внушение, проект и това взаимно предизвикателство ни обединява на емоционално ниво.

- Образците от филма „Време разделно“ повлияха ли върху изграждането на автономни театрални персонажи?

- Гледах филма  с удоволствие, спомням си, че беше добър, но той в никакъв случай не е двигател за моето творчество. По принцип преди да започна нова постановка, трябва да съм забравила всичко, свързано с каквато и да била друга интерпретация на същото заглавие. Търся моята гледна точка и я пазя от чуждо влияние. От филма „Време разделно“ ми е останал само един по-ярък спомен, свързан с великолепното превъплъщение на Йосиф Сърчаджиев като Караибрахим. Сега работя със Стоян Радев върху тази роля и мисля, че се получава различен персонаж. Макар че, пак повтарям, не съм сигурна много в спомена си за филма. По някакъв странен начин аз забравям онова, което не искам да си спомня (засмива се).

- Услужливо съзнание за режисьор, който държи на своята независимост и оригиналност…

- Знаете ли, много колеги влизат в този спор, но за мен е просто невъзможно да вляза в нов проект, повлияна от нечие друго решение, което ме е впечатлило. Преди няколко години имах желание да поставя пиеса по роман от моята младост, който някога харесвах, сега също препрочитам, но след като гледах един добър филм по романа, желанието ми да работя по него отпадна. Актьорите, които ме заведоха на този филм, признаха, че се надявали да участват в моя постановка по същата тема и бяха много разочаровани, когато разбраха защо няма да стане. Направиха голяма грешка (усмихва се).     

 - Във „Време разделно“ Антон Дончев често разгъва и обосновава действието, като противопоставя двойка различни характери – светогорския монах Поп Алигорко срещу Венецианеца - пленения френски дворянин, приел исляма. Двамата създават летописа на времето от различни гледни точки. Друга двойка са еничарят Караибрахим – всъщност синът на Дядо Галушко Страхин и Манол – гордият овчар, осиновен от Дядо Галушко, които защитават противоположни позиции; Могат да се намерят и други подобни конотации. Разкажете повече за подбора и работата с тези двойки – гостът Кольо Стайков - Пламен Димитров, Стоян Радев - Симеон Лютаков и другите.

 - - Не разглеждам образите по двойки, всеки образ се ражда самостойно в даден миг, в някаква моментна магия, която е от значение за мен и актьорите. В нашата постановка връзката Караибрахим – Манол е много важна, още повече, че Стоян Радев и Симеон Лютаков са страхотни, обичам да работя с тях. Също знакова е връзката Караибрахим – Дядо Галушко, в изпълнение на Свилен Стоянов - вече стана дума за тази сюжетна линия, съизмерима с антична трагедия. Сериозен двигател за мен през целия репетиционен процес беше връзката между Поп Алигорко и Венецианеца. Двамата олицетворяват търсенето на някакъв отговор, без да сме сигурни, че това е верният исторически отговор. Да спасиш живота на много хора с предателство на вярата – това е извънредно трудно решение за Поп Алигорко. Но там има един ярък момент, когато той пита Венецианеца: „Кой е твоят Господ?“ Усещането между теб и Господ е лично. На кого всъщност се кланяш? Това никой не знае, освен Господ и ти. Заредени с вътрешен драматизъм, диалозите между Поп Алигорко и Венецианеца пренасят значимите послания на „Време разделно“.

- Нашият великолепен актьор Пламен Димитров отдавна чака своята голяма роля и мисля, че точно с Венецианеца той ще изгради коронна роля в своя репертоар.

-- Вярвам, че ще бъде така. Но не бих искала да предричам нищо преди премиерата, защото много обичам и Пламен Димитров, и Кольо Стайков, и всички актьори на „Време разделно“. Караибрахим, Поп Алигорко, Манол, Венецианеца са много интересни характери и в нашия спектакъл всеки един от тях има своя собствена оригинална дума, която не се покрива напълно с романовия разказ. Това е нашата гледна точка към героите на Антон Дончев, която се надявам да допадне на зрителите. Да вземем Кольо Стайков - той е много земен, неговият Поп Алигорко излъчва страст към живота и мъдрост, които дълбоко вълнуват. Специално внимание заслужава и двойката на Гюлфие и нейния съпруг Сюлейман Ага, в изпълнение на Веселина Михалкова и Николай Божков. За да постигне мащабно звучене, всеки епос има нужда от персонажи като Гюлфие и Сюлейман Ага, в които са съчетани чертите на няколко други персонажа.

- Как се представят младите попълнения на Варненския театър Виктор Димитров, Георги Георгиев, Зорница Кюркчиева, Милвана Христова? 

 - - Виждам ги за първи път, но отношението ми към тях е същото, както към другите актьори. Усещам пламъка им, желанието им да се изявят на сцената, да бъдат не просто артисти, а добри артисти. Любовта към професията е сигурен показател за бъдещото им развитие. Ние всички имаме нужда от вдъхновение, за да творим и моето вдъхновение, в известен смисъл, са актьорите. Знам, че за тях режисьорът е вдъхновение. Не той самият като личност, а неговият подход към актьорите и към историята, която заедно трябва да разкажем. Гледам на взаимоотношенията между режисьора и актьорите като на огромна взаимна отговорност, която ни сближава и задължава. Забелязвате колко внимателно се изразявам, защото бих искала моите думи преди премиерата да имат само благотворно влияние. Най-важното, което държа да отбележа е, че ние страшно харесваме това, което правим и ще бъдем щастливи, ако публиката намери нашия труд за смислен.

- Във Вашата рецепта за успех, освен Юрий Дачев, фигурират композиторът Асен Аврамов, костюмографката Свила Величкова, сега и сценографката Теодора Лазарова.

- Да, чувствам се сред съмишленици в този екип. С Теодора Лазарова отдавна работя, но за пръв път сме заедно във Варна; срещата ми със Свила Величкова преди няколко години е щастлива за мен; с Асен Аврамов толкова отдавна си партнираме, че може да се каже - пеем синхронно.

- Философия или ятагани - какво звучи в музиката на Асен Аврамов за „Време разделно“?

- Не предмети, чувства звучат. Звучи свят, който е нематериален и който Асен Аврамов добре познава.

 - По повод „Случаят  Джем“, Вера Мутафчиева казва: „В историята няма съчувствие“. Но в театъра го има. Къде да го търсим във „Време разделно“?

- Много ми се иска в нашия спектакъл да има не просто съчувствие, а обич.

- В националното ни съзнание травматичен спомен оставя не само ислямизирането на българите по време на османското владичество, но и неговата обратна страна - т. нар. „възродителен процес“ по времето на социализма, насочен срещу българските турци. Историята, както казват, се повтаря като фарс. В XXI век подобни завоевателни доктрини продължават да се прилагат в други държави и срещу други народи. Но дали ние, българите, наистина сме затворили този злощастен кръг?

 - Ние притежаваме таланта да създаваме напрежение около себе си или да попадаме в такива завихрени кръгове. Но в някаква степен владеем и таланта да излизаме от тях. И това е хубаво, защото въпреки различията ние, българите, сме добри хора. В момента се чувстваме доста разделени и аз много бих се радвала нашият спектакъл да събира българите в театралната зала, да предизвиква у тях еднакви чувства. Принадлежа към онези, които вярват, че театралната зала събира, а не разделя. Това е моята скромна мечта - да събирам хората. 

"ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО"

По мотиви от романа на Антон Дончев

Сценична версия Юрий Дачев

Режисьор Бина Харалампиева

Сценография Теодора Лазарова

Костюмография Свила Величкова

Композитор Асен Аврамов

Помощник режисьор Валентина Козарева

Плакат Симеон Лютаков

Действащи лица и изпълнители:

Поп Алигорко - Кольо Стайков

Венецианеца - Пламен Димитров

Манол - Симеон Лютаков

Караибрахим - Стоян Радев

Момчил - Виктор Димитров

Горан - Георги Георгиев

Дядо Галушко - Свилен Стоянов

Сюлейман ага - Николай Божков

Сулфикар Софта - Хенри Ескелинен

Елица - Милвана Христова

Гюлфие - Веселина Михалкова

Севда - Зорница Кюркчиева

Баба Сребра - Даниела Викторова

Премиера 11.10.2025, 19.00, Основна сцена, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна