Сезони на надеждата

– На кого сваляте шапка?

– Въпросът Ви е продиктуван от заглавието на последната ми самостоятелна изложба, която е налична дори и в момента в Регионална библиотека „Любен Каравелов“ в гр. Русе, и носи заглавието „Шапка Ви свалям“. В нея показвам 15 шапки, но загатвам за връзката шапка – душевна маска, зад която хората често крият своите страхове, несигурност, боязън. По-лесно е да играеш роля, която вярваш, че ти прилича, отколкото да застанеш с открито лице и да кажеш: „Такъв съм!“ или „Това, че не мисля като теб, не ме прави автоматично твой враг“. Това, освен смелост да го направиш, изисква и стоицизъм да понесеш последиците. И да, свалям шапка на хората с едно лице, едно сърце, които държат на своята дума и не си търсят извинения защо да не направят нещо. Свалям шапка на тези, които са страдали, но не са се изкушили да отмъщават. Свалям шапка и на тези, които са от вида на „хвърчащите хора“, но същевременно търсят връзката със земята, за да се чувстват цели. 

– Днес мечтите са трудни и не само защото времето е объркано и трудно, а защото пътят към тях е труден. Какви са вашите мечти днес?

– Мечтите са смелостта да направиш крачката, преди това реално да се е случило, но по-важното е да повярваш, че си готов за тази крачка. Не знам дали времената са чак толкова трудни и объркани. Всяко поколение е склонно да вярва, че то живее в най-сложната ситуация. Колко пъти сме чували израза: „Имаме това, но нямаме…“. Аз лично предпочитам да се осланям на слънчевата страна на монетата. А за конкретните мечти – искам да направя изложба в чужбина, за да видя какво би усетил един чужденец в моите картини. Аз създавам абстрактно изкуство и когато си говоря с хората кой какво вижда в тях, няма верен или грешен отговор – всичко е въпрос на лично усещане, породено от индивидуалната същност на човека.

– Не преливат ли определени спомени във вашите картини?

– Често са ме питали дали предварително планирам своите картини и се изненадват искрено, когато споделя, че нямам представа какво ще нарисувам. Имам усещането за цветова палитра, в която да работя, защото предварително изваждам конкретните цветове, но накъде ще тръгне ръката ми и какво ще сътвори остава загадка и за мен. Имало е случаи, в които завършвам дадена картина, обръщам я с главата надолу и чак тогава я усещам. И в този смисъл, ако ръката е механичен проводник на скрити мисли, много логично е да бъде и пътека за спомени, които не са намерили своя отдушник в конкретното време, но е назрял моментът да бъдат извадени на светло. 

– Странността в мислите не е ли пренесена като част от вашите произведения?

– О, разбира се! В реалния живот работя в международен отдел и съм зарината с документи, за които има определени правила – оформление, подписи, срокове, подредба… С една дума – правила, правила, правила. А правилата какво означават? Граници! А аз не обичам граници, не обичам да повтарям нещо вече направено. Отвътре ми идва да се опитам да го направя по-различно, по-цветно, по-нестандартно.

Много харесвам израза, че „Не мога!“ се пише със запетая между двете думи“. Рядко има само един начин да се случат нещата. Може да не сме готови и узрели за другия начин, но това не значи, че го няма. Абстрактното изкуство, което създавам, много импонира на странните ми мисли. Ако мислех и живеех във форма̀та Copy-paste, сигурно щях да създавам репродукции. А аз не мога да повторя дори собствена картина. Тя е била емоция на момента, усмихнала се е на света и е отлетяла към този, който е имал нужда от нея.

– В живота си срещаме добри и недотам добри хора. Как се справяте в отношенията с вторите?

– Изненадвам ги с бездействие. Има една много хубава притча, в която се разказва, че учениците попитали своя учител защо не отговаря на лоши думи, обиди, хули… и той отговорил: „Ако някой ви донесе подарък, а вие не го приемете, за кого остава той?“ „За този, който го е донесъл“ – веднага отговорили те. „Точно така е и с лошите думи“. Та аз просто не приемам тези лоши енергии нито под формата на думи, нито на действия, нито на бездействия. Показвам, че съм разбрала удара, защото променям поведението си спрямо този човек, но не връщам нито обиди, нито шушукане зад гърба, нито удари под кръста. Вярвам, че всичко се връща рано или късно и ако аз отговоря по същия начин, падам на неговото ниво, а аз държа да запазя самоуважението си.

– Вашите деца вече са големи. Какво успяхте да им предадете Вие самата и как смятате, че родителите могат да ги подкрепят по този им житейски път?

– Да, децата ми почти завършиха средното си образование и ще търсят продължението му в университета. Предстоят им още много битки на всякакво ниво, но знаят, че тези битки са техни и ще ги водят те самите. Имат моята безусловна подкрепа, но и твърдия ми отказ да им „напиша домашното“ или да ги бутам в определена посока на развитие. Аз самата съм много свободолюбива и не отнемам свободата на избор и на тях. Нямам усещането, че знам всичко или че моето мнение е меродавно по всички въпроси, така че го споделям, но не го налагам. И по този начин те израснаха мислещи, търсещи и отговорни млади хора и аз съм много горда с тях.

– Подготвихте и представихте няколко самостоятелни изложби в Русе. Но е всеизвестна истина, че изкуството си проправя път понякога трудно. Как намирате съмишленици в това начинание?

– За мен изкуство е онова произведение, което те докосва по някакъв начин. С годините успях да намеря хора, които са на една честота с мен и тяхната подкрепа ми е много важна. Има, обаче, и нещо друго, което ми прави впечатление – хората се стряскат като чуят абстрактно изкуство и много често тяхната първа реакция е „ама аз не разбирам нищо от изкуство“. Но като посетят изложбата, виждат, че няма въпроси от рода: „Какво е искал да каже авторът?“ и че изкуството и културата нямат нужда от посещения под строй, а докосват чувствата и душата.

–  Имате изключително интересен и цветен сайт. Това помага ли Ви в контакта с околните?

– По-скоро помага на мен да си припомня какво ме е вълнувало в конкретен момент. Не говоря за тематика, а кога съм се осмелила да рисувам върху различните повърхности. През годините направих изложби с картини върху стъкло, платна и керамика, заиграх се с моливи, пастели, акрилни и маслени бои, акрилни пасти, обикновени и UV-маркери и най-вече комбинацията от няколко от тях в една картина. Докоснах се до дигиталното изкуство и включих и него в изложбите, презентациите, календарите…

Да, хората харесват сайта, но обикновено го посещават след като са видели моя картина и той допълва техните впечатления.

–  Този вид творчество не е ли търсене на повече любов, отколкото имаме?

– Възприемам рисуването като връзка със себе си и непрекъснато си задавам въпроса защо съм нарисувала точно това и какво е скрито там в съзнанието и подсъзнанието. Явно когато съм готова, ще получа своите отговори. Любовта също е докосване на две души, които са избрали да се срещнат отново в правилното за тях време и място. Изкуството е един от многото начини да създадеш път към това правилно време и място.

– Днешните Ви надежди с какво са свързани?

– Аз лично усещам, че имам нужда от промяна в живота си и моите надежди са свързани точно с това, че ще разпозная правилните хора и време, за да я направя.

А като конкретни действия – в главата ми съществува един проект, който условно съм кръстила EDU-ART (EDUcation & ART) или по-точно връзката между науката и изкуството, но не в частта обучение по изкуство, която вече съществува, а допълване на научни събития с изкуство на ниво училище и университет. Вече имаше представяне на научна монография, визуално допълнена с моя изложба; представяне пред ученици на научна лекция, отново „оцветена“ с мои картини; създаване на корица на монографии с мои картини. Предстои изложба като част от научна конференция. Всички тези събития, както и откриването на STEM център в училището в Брегово, акомпанирано от моя дигитална изложба, се надявам да вдъхновят някого, да му вдъхнат кураж и сила да тръгне по пътя на науката и/или изкуството.

–  Вие сте плевенчанка, но свързвате живота си с най-големия дунавски град. Успяхте ли да приемете атмосферата и духа на Русе?

– Отраснах в Плевен. Завърших висшите си образования в София и от 2002 г. живея в Русе. Харесвам Русе, защото е достатъчно голям, за да има всичко важно в него, и достатъчно малък, за да не ме натоварва като разстояния, инфраструктура, задръствания… Освен това Русе е град, който от векове има потребност да гради красота и аз много обичам да се разхождам в градове с такава атмосфера. Да не говорим, че тук имах възможността да срещна много качествени хора, на които държа изключително много.

– Как се справяте с недоброжелателите, които неминуемо са част от живеенето ни?

– Аз деля недоброжелателите на две категории – активни и пасивни. Активните се дразнят от моето поведение и предприемат мерки светът ми да е по-малко усмихнат. Решили са, че е тяхно решението как трябва да живея аз, кого да харесвам и подкрепям и кого не. Винаги е имало такива и винаги ще има. Неприятни са ми, но ги разбирам. Както казах по-горе, не предприемам ответни мерки, но не се поддавам и на натиск.

Втората група – пасивните, дори не съм сигурна, че са недоброжелатели. Те не ме подкрепят под натиска на първата група, особено ако последните имат лостове за управление и влияние. За тях просто ми е мъчно. Също не нападам, нито с думи, нито с действия, но губя уважението си към тях.

– Кога усмивките са цветни?

– Когато са искрени, когато са споделени, когато отразяват вътрешен мир и спокойствие.

.........

Диана Георгиева – Di-Light, се занимава с изкуство повече от две десетилетия. Намира себе си в абстрактното изкуство, приложено върху платна, стъкло, керамика, кожа, текстил и др. повърхности. Другата арт посока, в която тя се развива, е дигиталното изкуство. Повече визуални впечатления можете да придобиете на нейната уеб страница: https://sites.google.com/view/di-light.

Нейните самостоятелни изложби до момента са: „Цветотерапия“ - акварели, пастели и рисунки върху стъкло (2014)], “Motion & e-Motion” - платна и дигитални картини (2021), „Семейни инсталации“ - платна, дигитални картини и рисувано стъкло (2022), „Бижута за тялото и душата“ - абстрактно изкуство върху платна (2022); „Уют за душата“ - абстрактно изкуство върху платна (2023), „Налей ми обич в чаша тънкостенна“ - платна с маслени и акрилни бои, рисувано стъкло и рисувана керамика (2023), „ART is smart” – платна с маслени и акрилни бои (2024) и „Black & Light” – двойна изложба – реална с платна с маслени бои; и онлайн – с дигитални картини, представена в онлайн платформа и списание за изкуство „Картини с думи и багри“ (2024).

Диана Георгиева за дигиталното изкуство:

Започнах да се занимавам с дигитално изкуство още през 2014 г., но не си представях друго тяхно приложение освен като картички. Но картините и емоциите с тях се трупаха и през 2021 г. се осмелих да ги включа във втората си самостоятелна изложба като допълнение към картините върху платна. Това изненада приятно русенската публика и ме окуражи да го направя отново и през следващата година като част от следващата самостоятелна изложба. Последното представяне на дигитално изкуство беше на онлайн платформа и списание за изкуство „Картини с думи и багри“ през април 2024 г.

Изложбата „Дигитален пъзел“, която ще представя в Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Брегово, е всъщност първата ми самостоятелна дигитална изложба. Тя включва 17 картини, разделени в 4 серии по 4 картини и една заглавна. Сериите са „Отношения“, „Сезони“, „Стихии“ и „Надежда“.