Мечтая да обичам и да бъда обичан

- Минават годините, опитваме се да ги живеем със смисъл и достойно – всеки според собствения си аршин. Как Вие самият преминавате през отминалата година, как я усетихте?

- Година след година следва нормалния ход на живота. Аз самият дори вече не броя годините. Навярно и затова хората ми казват, че не изглеждам на годините си, и това не може да не ме радва. Но на въпроса Ви как усетих тази година – мисля, че живеем по-трудно. Обществото и хората се промениха. С всичките тези компютърни технологии, с изкуствения интелект и най-вече с опростачването на народа ни, което се случва изключително след демокрацията в продължение на вече 35 години. Осмислянето на пътя ми при мене идва от изкуството, което правя, и това ме държи и ми дава много сили да продължавам напред в един безсмислен свят. Мисля, че все още достойно стоя на сцената, като се има предвид, че поколенията са различни и моята публика не е от най-младите. С годините човек си дава равносметка през какво е преминал и като че ли от всичко това става по-тъжен. Никой не е вечен и всички си отиваме рано или късно. Въпросът е как ще изживеем живота и как ще си отидем от него. Мен не ме е страх от заминаването от земята, но ме е страх от болката – дали ще има и каква ще е тази болка. Твърде философски започнахме разговора.

- Вие сте искрен и много прям човек. Това не носи ли по-голяма тежест в човешкото битие?

- Да, определено носи. И колкото си прям, искрен, чист и истински, толкова си по-ненавиждан. Това го разбрах през годините от много колеги, от журналисти, от „приятели“. Просто съм прям човек и не мога да бъда лицемер, фалшив и подмолен. Предпочитам да кажа онова, което не ми харесва, но гледам и да съм дипломатичен. Когато човекът отсреща прекали ставам за него лош, но всъщност не съм такъв. Но когато ме нападат, а аз никога не го правя, аз се защитавам. И в очите на хората това е един вид агресия, която си давам сметка, че всичко това пречи и ми е попречило както за кариерата, така и в личния ми живот. Но аз съм такъв, какъвто съм, и не мога да бъда друг. 

- Музиката изпълва всичко около вас. Талантът Ви, който е безспорен и твърде много забележим – дали се оказва преимущество или благодарение на него събирате и определени недоброжелателни послания?

- Музиката е всичко за мен и когато стъпя на сцената се преобразявам. Това е винаги и така стана и на последното ми участие, където пях 4 и 8 биса. Прекрасна публика и фенове, което ти дава такива крила – за мен това е щастие. Може да си неразбран, може да си беден и не говоря конкретно за себе си, но когато правиш всичко с любов – нещата си идват на мястото рано или късно. Дали си признат, или непризнат, е друг проблем. България е корумпирана държава и в нашия бизнес е така, както беше и по времето на социализма. Благодаря, че ме определяте като безспорен и забележим талант, но това не значи, че вървя безпроблемно. Тук сме на тази земя да се учим от всяка житейска ситуация. Преимущество е донякъде, защото правя това, което искам, дори когато то не ми носи големи печалби. Недоброжелателни послания получавам непрекъснато, защото завистта за таланта е голяма, за физическата визия и за моята духовност. Усещам, че хората ме харесват и това го забелязвам дори само когато вървя по улицата и хората о ме спират, за да си поговорим или да се снимат с мен. Но в музикалната гилдия не съм особено долюбван. Може би защото съм много прям и истински, а истинските хора и тези, които не са в стадото – те не се харесват. Аз съм нестандартен и различен и съм щастлив, че съм такъв, защото ако бях в сивотата на стадото, никой нямаше вероятно да ме забележи. Разбира се, имаше хора, които ме забелязаха в началото на кариерата ми и сега има такива, но в България обществото е свикнало да си вътре в стадото. И ако не си там, ти си черен и изцапан, дори низвергнат. Е аз няма да бъда такъв и не искам да бъда такъв.

- Правите много и различна музика, записвате и дори се доверявате на млади изпълнители – трудно начинание в неотъпканите пътеки. Но това не е ли твърде рисково за утвърден изпълнител като вас?

- Правя различна музика и ще продължавам да я правя докато съм жив. През тази година подготвям нов ироничен и саркастичен хит, който вече е записан. Той е по моя музика, а текстът е на Валери Станев, аранжиментът е на големия Пламен Велинов. Клипът към песента ще бъде записан до два месеца. За мен това е потенциален хит, но ще видим дали ще се хареса на публиката и дали ще бъде гледан.

Не мога да кажа, че се доверявам лесно на младите изпълнители, но ако има предложение и то е качествено и си струва да се работи и да се прави запис по него – защо не, правя го, независимо дали изпълнителят е млад и неутвърден, или не е. Но си признавам, че това рядко се получава. Писал съм музика за млади изпълнители през годините. Аз обичам да се раздавам и не виждам нищо рисково в това. Писал съм и за утвърдени изпълнители, като Ани Върбанова, Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Венета Рангелова, Румяна Коцева и за много, които не са станали популярни. Правил съм музика за Божидар Христов и Донна Барух, с които съм работил в Испания. Аз съм подавал ръка на много певци, които са по-млади от мен. Човек с годините се променя и като се върна назад виждам, че съм давал без да очаквам насреща нищо. Това ме прави щастлив и продължавам да смятам, че човек трябва да се раздава. Разбрах, че човек не трябва да прави онова, което не му е поискано. Тогава ставаш неразбран, дори нахален. Има такива, които не са особено кадърни и се натискат, а има и кадърни, които също го правят – но не искам да съм сред тях, защото по този начин се преекспонираш. Не е необходимо непрекъснато да те виждат хората.

- Срещите ви с публиката са изблик на емоции и обич – как успявате да достигнете и до последния ред в една зала?

- Само с любов и положителни емоции излизам и се раздавам до последно в духовен смисъл. Когато се раздадеш, хората го виждат и това се нарича дуенде. Това е испанска дума и означава да изпаднеш в екстаз до такава степен, че и хората да изпаднат в такъв екстаз. Ако го няма дуендето, то нищо няма да се получи. Има случаи, когато каквото и да им изпееш, публиката остава студена – пример за подобна публика са скандинавците. Българите също са много трудна и претенциозна публика и много трудно се пее пред тях. Аз съм българин и съм свикнал с това, но може би така се каляваш.

- Актрисата Ирина Флорова-Капелова казва, че след личната среща е придобила съвсем друго усещане за Вас като човек и като изпълнител. Медийният образ не е ли твърде различен, а понякога и свързан с комерсиалното желание за налагане на един творец?

- Актрисата Ирина Флорова-Капелова е била запозната с по-веселяшките ми песни и не беше чувала за другите ми неща. По-голямата част от публиката е чувала песни, като „В гората съчки събирам“ и смятат, че такъв е целият ми репертоар. Но аз имам записани над 320 песни Много от хората не ги познават, но за това имат вина медиите и журналистите. Не съм се стремил да стана комерсиален, за да бъда преоткрит през 2010 г. с песента „Икебаната“. Просто така се получи – песента бе открита от журналист от Нова телевизия и така оттам тръгнаха веселяшките ми песни. Хубаво е вниманието да бъде насочено към теб и да предложиш и по-старите си и по-сериозни неща. В момента също правя такива, но за съжаление те по-малко се слушат. Когато направиш песен като „Дъртакът“ и другите нестандартни песни, тогава ти ставаш скандален. Не разбирам кое му е скандалното, като гледам чалга изпълнителите какви песни пеят с какви текстове, както и рападжиите. В това не виждам нищо скандално, дори текстовете са поучителни и весели. Дори да изпея десет сериозни песни няма как да променя този имидж. Изпяването на нещо по-сериозно няма да бъде забелязано и няма да бъде отразено.

- Често споделяте, че искате да пътувате и живеете в Испания – дори един от близките ви хора е каталунката Марина Дженеро. Какво е усещането от тази държава и от хората ѝ?

- Обожавам Испания и хората там. Обичам да ходя на Канарските острови и това е моят втори дом. Десет години съм бил там престоят ми там е свързан с програмата в почит към групата „Би Джийс“, както и диско хитовете от 70-те и 80-те години, които изпълнявах предимно пред англоезична публика, която е много благодарна публика. Мечтая да пътувам в Испания. Все още не съм я опознал и все още на много малко места съм бил там. И ето колко странно нещо е животът – там бих искал да бъда заради климата, защото там 365 дни в годината е пролет и лято, слънце, плаж и море. И отново там е мястото, където се напатих с импресарии, които не бяха никак коректни към мен.

Съдбата ме свърза с Марина през 2013 г. в предаването „Следващият, моля!“, в което бях водещ заедно с Башар Рахал. Беше успешно предаване, но поради определени обстоятелства не се проведе втори сезон. Тогава Марина дойде и ме заговори на испански и по-късно станахме приятели. Както тя сподели в едно предаване, „ние сме дупе и гащи“.

- Пътувате често, дори участвате и в конкурсни фестивали. За част от вашата общност, особено за утвърдените изпълнители, това не е обичайна практика.

- Пътувах преди време в чужбина по фестивали и конкурси, като съм печелил много награди. Почти няма фестивал, от който да не съм вземал награда. Например в Брашов, Румъния, трябваше да участвам с моя брат, но аз реших да участвам сам с една много трудна песен. Това се случи след спечелването ми на голямата награда на фестивала „Златният Орфей“. Но това се оказа голяма грешка.

За един изпълнител, дали е утвърден, или не – няма значение. Той трябва да участва в конкурси и фестивали, защото това му дава опит на сцената. Днес вече не участвам толкова често в конкурси и фестивали. Сега участвах на един фестивал в Хисаря, където шуробаджанащината така върлуваше. Естествено не взех награда, като от пет награди три бяха дадени на една певица. Споделих на организатора, че това е безобразие, независимо, че това мое изказване може да ми навлече негативи. Но щом не се грижат за изпълнителите, съм решил, че повече няма да участвам на такива фестивали. 

- Как приемате предателствата – връщате ли се обратно към тези хора?

- Не се връщам и ако ги срещна случайно се старая да им кажа какво мисля. Не прощавам на предателите и никой не обича предателствата.

- Обществото ни като че ли е объркано. Как и защо според Вас се случи това?

- Обществото не е объркано, то е болно. Имах един голям приятел, актьора Радко Дишлиев. Той в едно интервю казва „Това не е моят народ, това не е моята държава“. И днес аз мога да го кажа същото. То е разядено и опростачено общество. Не четат книги, не слушат хубава музика, не гледат хубави филми, изкуството не е на почит. Това се случи, защото дойде една криворазбрана демокрация преди 35 години, която аз наричам анархия. Всичко, което се създаде през периода на социализма, се унищожи – и икономиката, и най-вече изкуството и културата. Людмила Живкова направи изключително много за изкуството и културата на България, а Тодор Живков направи много за хората на изкуството. Разбира се, имало е много негативни неща – не можехме да пътуваме в чужбина, концлагерите в Белене и другите. Но се живееше спокойно. Макар че съм сигурен, че някой ще възрази и ще ми ми каже, че нямаше нищо в магазините, което не е вярно. Нямали сме много видове хляб, сирена и т.н., но никога не сме умирали от глад. Да, трябваше да мълчим. Майка ми и баща ми винаги ни казваха да внимаваме какво говорим на улицата, защото не знаеш кой седи след теб и ако си позволиш да говориш против властта, след това изчезваш. Нашето общество твърде много години ще загуби да оздравее. Когато Маргарет Тачър посещава България през 1971 г. като министър на образование при посещение в училище по химия в Стара Загора е била възхитена. Сега няма такова нещо – ние сега сме на едно от последните места в Европа. Каква деградация… Колкото и добро нещо да е интернет и колкото и свобода да ни дават възможностите му, толкова и не е добро. Разваля не само зрението, но и душата. Вече общуването го няма. Положението е трагично, и то не само в България.

- Музикалните ви изяви са в различни плоскости. Това търсене на различна публика ли е, или е състояние, което изразявате чрез написаната музика и изпълнение?

- Аз съм едновременно и разнообразен изпълнител, и универсален. Не мога да пея само шлагерни неща. Искам да пея поп, фънк, диско, опера соул, R&Bq джаз, чил аут и т.н. И го правя. Малко са изпълнителите, които могат да го направят, защото се изисква професионализъм. Не обичам хеви метъл, рап, чалга и траш, но не ги отричам. Това е нещо, което не разбирам. Ще продължавам да пея всякакъв вид музика – и весели песни, и тъжни песни, и оперна, и диско…

Всяка моя песен изразява дадено състояние на душата и същността ми. След като е готов един продукт повече не го слушам. Пускам го в интернет и го предоставям в Националното радио. Не искам да говоря за българските радиостанции, защото те не правят достатъчно, а да не говорим за телевизиите. Предпочитам да слушам и гледам чужди телевизии и радиостанции.

- Преди една година разговаряхме с Вас. Как се случиха през отминалото време нещата при вас и изпълниха ли се пожеланията и желанията?

- Годината, която отминава, е годината на зеления дървен дракон, моята година. И тя беше по-добра от предходните. Но аз искам много, много повече. Аз съм певец и мога да правя страхотно шоу. Но не мога да бъда певец и едновременно с това и агент, и импресарио, и продуцент… Отдавна си търся такива, за да не мисля за друго, освен за музиката и да мога да композирам и да се раздавам – така както го правя и сега. 

- В началото на всяка една година си пожелаваме безброй неща. Какво искате да си пожелаете на себе си и какво на всички, до които ще достигнат тези ваши думи?

- Преди всичко си пожелавам здраве, както всички хора, да обичам и да бъда обичан, да се раздавам, да имам нови успехи, нови песни, да направя добри участия в България и в чужбина. Пътуванията много ме зареждат и ми дават сила, пречистват ме. Пътуването много помага за душата, дори когато си изпаднал в депресия. Аз рядко изпадам в това състояние и смятам, че е добре да се пътува. Съща да бъда толерантен и лоялен, въобще – да бъда добър без каквато и да било агресия към другите. Защото колкото и да не ми се иска, понякога правя грешки – никой не е безгрешен. Често трябва да се обръщаме към Създателя, когото наричам вселенската енергия. Искам да ми прости греховете, които съм направил, и греховете на моите приятели и роднини, за да вървим напред и да сме пречистени.
...........

Деян Неделчев е роден в Русе на 16 януари 1964 г.

Певческия си талант проявява на 3-годишна възраст. Винаги е искал да стане известен певец. През 1979 г. преподавателят по фагот Владо Димитров от Русенското музикално училище го открива и сформира с него и две момичета Вокална група „2+1“ към Дома на Моряка. Там той се изявява до 1982 г., когато заминава войник в Елхово. През същата 1979 г. с песента „Заклинание“ на Петър Чернев печели и първата си награда – поощрителна в конкурса „Млади таланти“, провеждан в родния му град Русе. През 1980 г. печели втора награда в конкурса „Млади таланти“ с песента „Откровение“ на Васил Найденов. На същия конкурс през 1981 г. певецът, като част от вокалната група „2+1“, достигат до второ място. Неделчев е част от вокална група „2+1“ от 1979 г. до 1982 г., а по-късно е солист на групите „Херос“ (1982), „Хелиос“ (1984 – 1986), „Магистрали“, с Ваня Костова, Росица Ганева и композитора Стефан Диомов, Ансамбъла на строителните войски (1987 – 1990) с „Тоника СВ“, Румяна Коцева, Росица Борджиева, Снежина Темелкова и Даниела Колева с диригент Недко Трошанов и вокален педагог Иван Кутиков. Пее в „Арт Студио Воин“ от 2000 г. до 2002 г., с Румяна Коцева, с брат си Бойко, а също така и с Валентин Асенов, Гуна Иванова и Христина Ботева. За кратко през 2001 година работи в „БГ Рок“.

Първата си песен – „Мило момиче“, записва през декември 1987 г. В казармата Деян е солист във военния оркестър и правят концерти навсякъде в областта. Точно там се запознава с Пламен Велинов и започват работа в същата група.

През април 1988 г. Деян Неделчев и Ансамбълът на строителните войски към ГУСВ участват в Младежкия конкурс за забавна песен, в конкурса за млади певци в София, където през 1989 г. печели втора награда През 1989 г. на фестивала „Рок под звездите“ в град Приморско, печели наградата на Българската държавна консерватория. През 1989 г. Деян Неделчев записва един от най-големите си хитове – „Обич за обич“. Тази песен печели наградата на Съюза на българските писатели в радио конкурса „Пролет 1989“. Песента е включена в класацията „500 най-велики песни на България“ на БГ Радио. През януари 1990 г. във Велико Търново е заснет видеоклипът към „Обич за обич“. През април 1990 г. Деян и Ансамбълът на българските строителни войски правят турне в Съветския съюз, а по-късно през същата година певецът участва във фестивала „Златен Орфей“, след което Балкантон издава и първия му сингъл. През 1992 Деян е поканен от композитора Тончо Русев да запише едноименната песен към популярното телевизионно шоу „Като лъвовете“, която става хит веднага.

През 1993 г. Деян Неделчев печели голямата, както и първа награда на Международния фестивал „Златен Орфей“ в конкурса за нови български поп песни. Една година по-късно печели първа и втора награда за българска поп песен в същия фестивал, а през 1995 г. взима участие в 5-ия фестивал „Гласът на Азия“ в град Алма Ата и печели втора награда. През 1995 г. участва в съвместно изпълнение с Маргарита Хранова на „Златния Орфей“ и през 1996 г. година (с брат си Бойко) печели наградата „Дует на България“. През 1997 г. Деян Неделчев емигрира в ЮАР и подписва тригодишен договор със световноизвестната звукозаписна компания „PolyGram“ с филиал в Йоханесбург, Южна Африка, с която издава албума си „Голяма любов“ и осъществява множество участия с най-големите южноафрикански музиканти и певци. През 1999 г. той се завръща в България и започва работа с „Арт Студио Воин“ от 2000 г. до 2002 г. През 2019 г. Деян издава два албума в Япония с фирмата „Орфиктон“, като единият е самостоятелен, а другият – с китариста и певеца Константин Джамбазов. През 2022 г. отново излизат два албума в Япония, като единият е самостоятелен, а другият отново е дуетен с китариста Константин Джамбазов в стил прогресив рок с издател Коджи Фукита.

С Polygram издава албума „Grande Amore“ през 1998 г. По-късно участва в музикални фестивали в Египет и се премества да живее в Южна Африка за две години и половина между 1997 г. и 1999 г. През април 2000 г. Деян и Бойко Неделчеви печелят сребърен медал и златна чаша на фестивала за музика в Северна Корея. Тогава Деян е за много кратко вокал на рок група „БГ Рок“. През 2001 г. Деян прави рецитал на фестивала в Крес, до Монпелие, Южна Франция. През 2001 г. братята записват песента „От Икебана дървесата ги боли“, която се превръща в първата интернет сензация хит през 2010 г. През 2003 г. певецът започва да работи с многократни прекъсвания на Канарските острови, главно на островите Лансароте и Фуертевентура, Испания като прави невероятното шоу „Почит към групата Би Джийз“ и второ шоу – „Диско хит парад“ с хитове от 70-те и 80-те. През 2004 г. песента му „Sweet Love“, българският ѝ вариант, е номинирана от Българското национално радио за песен с най-добър текст. През 2006 г. участва в Българската Евровизия и песента „На теб“ достига до полуфиналите. През 2009 г. той се мести в Лондон и пее по клубове с английския китарист Фиш. През лятото на 2010 г. записва сингъла „В гората“, която се превръща във втори супер интернет хит, а през април 2012 г. издава албума „Дъртака“. През ноември 2012 г. песента  „Животът ти е толкова добър“, английската ѝ версия, влиза в „Топ 100“. През 2016 г. той изнася концерт в Онано, Италия с младия италиански саксофонист Бруно Манчини.

През 2013 г. е участник в риалити шоуто „Къртицата“, първи сезон. Същата година е част от екипа на предаването „Следващия, моля“ по TV7.