Публиката е безкомпромисна. Благодарен съм, че имам своята

   - Къде за Вас е музиката? Как я разбирате и как я приемате?

   - Музиката заема много важна част от моя живот. Още от съвсем малък, дори и неосъзнато, сега като си правя равносметка за миналото, тя ме е съпътствала в добро и в лошо. Пътя, който извървяхме с нея, беше дълъг и неравен, но се радвам за тази моя възможност да бъда докоснат от съдбата. И ако трябва да съм докрай честен бих казал, че музиката ми даде и дава много – освен емоцията и любовта на околните, тя ми даде и повече отворени врати. Приемам я като дар от съдбата, но и като отговорност, труд и отдаденост.

   - Вие имате напълно различна квалификация и образование. Защо музиката се превърна в същност на човешкия Ви живот?

   - Както обичам да се представям на публиката: „По професия съм учител по история с още куп квалификации, но по призвание – човек на изкуството, певец“. И аз самият не знам как така се наредиха нещата в живота ми, но съм доволен, че имам сигурността в професионалната си квалификация и възможността да се занимавам музика до степен, в която тя се е превърнала в същност на моя живот. 

На този етап смятам, че успявам да съчетавам нещата за сметка на личното си време, но знам, че съдбата си знае работата и че си заслужават всички лишения и труд, които полагам.

   - Традициите са нещо важно, което е в основата на оцеляването и съществуването на един народ. Къде откривате Вашата същност и там ли е и мястото на българския фолклор?

   - Традициите, песните, облеклото и изобщо целият български фолклор е нещото, което ни отличава и ни идентифицира като народ и като нация. Всички ние сме длъжни не само да го пазим, а и да го предаваме на идните поколения. В този смисъл чрез песните, които изпълнявам, аз се чувствам като един посланик на времето. Надявам се музиката ми да радва хората, които я ценят, и разбира се – песните ми да бъдат чути и да достигнат до по-младите българи! 

   - Живеем във време, съпътствано с поредица от кризи. Къде остава изкуството в това време и не е ли именно то нашето изцеление?

- Наистина живеем в трудно и сложно време, в което на преден план излизат въпроси, свързани с оцеляването на много хора. Историята показва, че в такива времена обществото все по-малко мисли и отделя време и средства за култура. Но въпреки това моите лични наблюдения са, че все пак съвременните българи се връщат към корените си и наистина досега с изкуството, макар и временно, ги разтоварва от напрегнатото ежедневие и битовизма.

   - Пеенето е трудно начинание, което изисква добра подготовка и, разбира се, публика, която да го приема и харесва. Къде откривате това съприкосновение?

   - Ние, певците, сме като спортистите – налага се да се лишаваме от доста неща, за да запазим здравето и гласа си. Като прибавим и това, че за разлика от спортистите ние го правим почти през целия си живот, за да сме на ниво. За мен формулата за успех на един артист-изпълнител е задължително да притежава комбинация от качества като талант, харизма, артистичност, самообладание, находчивост и прочие. Публиката е безкомпромисна и ако липсва нещо в тази комбинация рано или късно синджирът ще се скъса. Историята помни много такива примери за „звезди“ – еднодневки.

   - Притежавате едни от най-престижните и значими награди за един фолклорен изпълнител. Имате ли нужда от това потвърждение на безспорния Ви талант или смятате, че това е отношение към направеното? 

   - Признанието, получено чрез висока оценка, е важно в много аспекти. Първо, че дава самоувереност, и второ – отваря много врати за бъдещо развитие. Аз лично години наред не се решавах да се занимавам с музика, защото смятах, че нямам необходимите качества и ми трябваше точно тази оценка, за да се уверя сам за себе си, че мога и че трябва, както и че това не е случайно. За съжаление в последните години наблюдавам на разни конкурсни се явяват доста нахъсани и самоуверени млади хора, които не притежават нищо, освен голямо самочувствие. Разбира се, има и такива, които са безкрайно талантливи, но за жалост в този бизнес само това не е достатъчно. Така че и тук нещата са комплексни, но оценката е винаги важна за всеки творец.

   - Къде оставяте музиката, когато сте в другото си амплоа – на чиновник в една строга съдебна институция?

   - Както казах в самото начало – музиката е моя сянка. И в службата често се е случвало да си тананикам някоя песничка, но разбира се това не значи, че не съм отговорен към служебните си ангажименти и че не полагам много усилия и енергия, за да съм достоен и адекватен на позицията, която заемам. За радост срещам голямо разбиране от колегите и ръководството, което е важно за да продължавам да се занимавам и с изкуство. Професионалните ми ангажименти в службата и пеенето взаимно се допълват, в повечето случаи ако съм напрегнат от едното се разтоварвам с другото и обратно. 

   - Един изпълнител има ли нужда да усеща обичта на хората?

   - Разбира се, че това е най-важното. Именно затова едни от най-ценните награди на всички конкурси са тези на публиката. Всъщност публиката е тази, която осмисля труда на артистите, а лично мен ме зарежда с енергия да продължавам да работя, независимо от трудностите. Особено за фолклорните изпълнители, за които е известно, че получават малки хонорари в сравнение с другите жанрове, в повечето случай единствено любовта към българския фолклор и обичта на публиката са основните двигатели, благодарение на които продължават да работят.

   - Трудна ли е пътеката на изпълнител на фолклорна музика у нас?

   - В днешно време се оказа, че не е чак толкова трудно с трибуните, които дават социалните платформи, но за жалост, за да се превърнеш в сериозен изпълнител с репертоар, фенове и концертна дейност е необходима комбинация от качествата, за които споменах по-горе, и разбира се финансов ресурс, който трябва да се инвестира. А финансовата част от нещата не винаги е възможна. Аз съм убеден, че има много хора, които пеят много добре и притежават всички необходими качества да бъдат на професионална сцена, но поради ред причини си пеят само вкъщи, както и че има хора, които имат само пари и са „звезди“.

   - Тази година издадохте и първия си самостоятелен албум „С песните на Светлин Миланов“.

   - Да, така е. Успях най-накрая, след 10-годишна работа. Въпреки, че в момента издаването на албум представлява по-скоро една скъпа визитна картичка, отколкото „струваше“ преди години, когато единствено чрез албумите на изпълнителите публиката имаше достъп до музика. Сега времената са други и обществото ни е залято отвсякъде с музика, което е хубаво, от една страна, защото всеки може да направи своя избор. Но от друга, издаването на музикален албум вече няма тази комерсиална стойност, както преди, и ако някой очаква да си върне инвестираното, просто ще си чака. И въпреки това се радвам, че успях да събера целия си труд в албум, който реших да бъде на флаш памет, съобразно новите технологии, за да бъде по удобно за слушане от повече хора.

   - Щастлив човек ли сте? 

   - Щастието е относително. За едни е едно, за други друго. Аз съм безкрайно щастлив, че имам до себе си любими хора, професия и хиляди приятни занимания. Съзнавам добре, че пълно щастие няма, и се примирявам с това, което ми липсва. 

   - Кога се усещате най-добре?

   - Всеки ден, когато се събуждам и се наслаждавам на изгрева и първото кафе, в ежедневните си контакти с хората, след добре свършена работа, а най-много – сред любимите хора от семейството. 

................

Светлин Миланов е роден в гр. Видин, където живее до 3-годишна възраст, след което се премества, заедно със семейството си, във врачанското село Ракево. Завършва специалност история и археология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работи 5 години като учител по история, а понастоящем работи в Административен съд Враца като архивар и регистратура.

Музикалната си кариера стартира през 2014 г., когато за първи път стъпва на професионална сцена по време на Международния фестивал „Пирин Фолк“, където печели трета награда на фестивалното жури в конкурса за изпълнителско изкуство. От тогава Светлин Миланов печели много и разнообразни награди – на телевизионните зрителите, на публиката в летния театър, както и две първи места за песните „Очекване“ и „Яно ле“ по музика и аранжимент на композитора Иван Йосифов. В репертоара си има музикални композиции и от творци като Светослав Лобошки, Никола Ваклинов, Сашко Велков и други.

Изпълнителят печели и първа награда на новосъздадения фестивал „Бащино огнище“, състоял се в Националния дворец на културата през 2022 г.

В момента кариерата му е свързана с много участия във фестивали, събори и частни партита. През 2024 година издаде и първия си самостоятелен фолклорен албум „С песните на Светлин Миланов“, плод на 10-годишна работа.

Негови клипове и интервюта са излъчвани по Българска национална телевизия, Евроком и Национална фолклорна телевизия „Фолклор“ ТВ, с която работи повече от 10 години.