За преосмислените ценности и слепците в обществото ни днес – разговор с журналиста Александър Недков

   – Животът Ви започва и продължава да е свързан с хода на голямата река Дунав – едва ли има определена случайност в това. Какво съхранихте от детството и спомените си в Лом?

   – САМОЧУВСТВИЕ! От доброто си работническо семейство в краен ломски квартал, но и от духовната стойност на моите наистина видни съграждани: Димитър Маринов – един от създателите на българската етнография; възрожденския просветител и книжовник Никола Първанов – създател на класното училище и създател на българска граматика; Тодор Боров – енциклопедист и библиограф и на още не един или двама. На свой ред те самите изградили пряко или косвено свои достойни наследници. А това, че животът ми преминава все на голямата река, е мой добър жребий. Лом ми даде майчинството, първопроходството; Русе положи бащинска ръка на рамото ми и ме научи да вървя изправен!

   – През 2022 година представихте в родния си град книгата „Ломски калейдоскоп" – едно колоритно издание с нетрадиционно звучене. Това не е ли своеобразно намигване към началото?

   – ПРЕГРЪДКА! От първото българско читалище „Постоянство – 1856 г.“ ме поканиха за представянето на книгата. С удоволствие се отзовах, прегърнах стари и нови, виртуални приятели, прегърнах Лом. И Лом ме прегърна, уверен съм. И не само си намигнахме, а и си обещахме старата любов да не замира. 

Подготвих за издаване новата си документална книга „Очи за Дунав, сърце за спомени“, поръчана и подкрепена за издаване от същото читалище, както и от трайно доказани будни хора от Русе.

   – Дълги годините живеете и работите в Дунавската столица Русе. Какво ви отведе там в годините?

   – СЪДБОВНА СРЕЩА С МАТЕМАТИЧКА! Студент със специалност „чешка филология“ среща математичка – все от СУ „Климент Охридски“ и като краен резултат живеем в родния ѝ град. В интерес на истината, бях разпределен като учител по български език и литература в русенското село Новград, но така и не стигнах до там. Още като ученик вече имах интерес към журналистиката, която имаше своите прояви и по време на военната ми служба. В Русе този мой интерес започнах в окръжния радиовъзел – Русе, а по-късно преминах в току–що сформирания Регионален телевизионен център – Русе към БНТ.

   – Журналистиката Ви е част от житейската Ви същност. Спортът май се оказа по-чистата възможност, отколкото всичко останало. Трудно ли се говори и пише за българските спортисти?

   – СЛЕПЦИ МИ „ИЗВАДИХА ОКОТО“! В настъпилото време на демократични промени слепци са опитаха „да ми извадят окото“, посегнаха, заболя ме и ми мина след три години. След мене други слепци опитаха същото с други колеги. В крайна сметка ни събраха отново заедно и си завършихме делата до пенсия достойно. Пък аз лично прогледнах за втори път като спортен журналист, сдобих се с авторско телевизионно предаване – „Спортен калейдоскоп“. Осем години го водих. Спортистите бяха и си остават достойни хора където и да са, и в Русе гарантирано. С никого не си казахме крива дума, включително и с гостите. Христо Стоичков беше разкарал колеги при едно от посещенията си в Русе. Закъснял бях за срещата с него, изчаках тренировката му с малките футболисти и поведохме разговор. Паролата „Пипат ли топката?“ сработи отлично. Бяха питали предния ден „умно“: „За какво сте в Русе?“, „Какво мислите за песента за Вас?“ и прочее …?! Просто трябва да се говори и пише сериозно и отговорно за тези момчета и момичета…

   – „Водата го познава“ е друга документална книга за заслужилия треньор и майстор на спорта Николай Манев, а Вас как ви познава водата?

   – КАТО ХРАБРЕЦ! Преплувал съм река Дунав при Лом като ученик и студент. Именно преплувал, не спуснат по течението. За любопитните, хванах „кръста“ за малко за кураж, признавам – слабичък бях, неуверен първия път. На петима се полагаше спасителна лодка с упоменатия, завързан за здраво въже „кръст“. И стартирахме от чужбина, от румънския бряг към родния… А Кольо Манев, светла му памет, от безводно търговищко село, явление по водата. Може да не е ходил по нея като Христос, но със сигурност владееше магията ѝ!

   – Вероятно журналистиката е отражение на обществото ни, но защо тя стана все по-малко обективна и все по-малко истинска? 

   – ЗАЩОТО СЕ ПОВТАРЯ ИЗКОРИСТЕНО! Беше време, когато обслужваше Идеята, настъпи време да обслужва Мамона – къде е разликата? И като премахнаха Желязната завеса хайрсъзите – журналисти (по Алеко Константинов) надигат глави в блатото. Това "кавали", това котето, това отпред и отзад и прочее до собствен оргазъм го докарват. Във времето на субектите журналистиката ни е субективна! Бойко Борисов, главен секретар на МВР, е на тенис кортовете в Русе, ще играе финална среща на полицейското ни първенство. На въпроса ми: „Как стигна до финала, като не е играл преди това?“ отговаря: „Де бе, що ме не питаш къде съм бил нощес – да гоня бандитите“! В интерес на истината не беше лош събеседник, продължихме си разговора и не усетих враждебност.

   – Телевизията, е Ваша съдба. Работите в Българската национална телевизия повече от 40 години като репортер, отговорен редактор и заместник-главен редактор в Регионален телевизионен център в Русе. Трудности със сигурност е имало, но какво оцеля в спомените Ви от този дълъг период от време?

   – САМОЧУВСТВИЕ, СПОДЕЛЯНО С АВТОРИТЕТА НА БНТ!

В екипната дейност в медията изявих възможности и желание за работа в десетки документални филми като автор и редактор. Значителна част от тях са във фонда на БНТ. Доколкото знам в ЗЛАТНИЯ ФОНД е „Блажени Босилков“, излъчен в прайтайма на БНТ при пристигането на папа Йоан Павел в България. И по повод ровенето в международния ни престиж – на откритата аудиенция на папата пред Базиликата „Св. Петър и Павел“ в Рим екипът ни беше току пред подиума на Негово светейшество – зад бариерите беше хилядното мнозинство. Отворени за нас бяха и градините на Ватикана, не пропуснахме гледката от купола на Базиликата и деловата работа в Пропаганда ФИДЕ. Сред томовете летописи, подвързани с телешка кожа преди столетия, разчитахме имената на българи: епископ Петър Парчевич, епископ Филип Станиславов... Как да забравим?

   – Вие сте човек със запомнящо се присъствие в обществения живот на България. Как да оцелее и да бъде събрана мъдростта през годините?

   – С ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА ЖИТЕЙСКИТЕ ЦЕННОСТИ!

   – Обществата ни са поставени под особен и рядък катарзис да се променят под напора на събития, които не винаги са с положителен знак. Какво и как ще се промени или то вече се променя?

   – НЯМА ПРОМЯНА, ИМА ПРОЦЕС НА ОТРЕЗВЯВАНЕ! НЕ МИ Е ДАДЕНО ДА ЗНАМ КАК ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ!

   – Готови ли сме да се справяме с тази бързо и невъзвратно променяща се среда?

   – АКО ОТСТОЯВАМЕ ИСТИНСКА НЕЗАВИСИМОСТ – ДА!

   – Къде Ви отвеждат днешните мисли и чувства?

   – В ЕДИН МАЛКО ПО–ЧОВЕЧЕН СВЯТ! Може би си струва да се вслушаме в писателя Роджър Елъри: „Човек не може да обича човечеството, може да обича човека“, или на Василий Гросман: „Сериозен както селянинът яде хляб?. 

   – Какво търсите днес и къде събирате спомените си?

   – БЛИЗОСТ С МИРНИТЕ ГЕРОИ, ХОРАТА НА ДУХА! Опитвам се да го кажа в книгата си „Очи за Дунав, сърце за спомени“.

   – Как оцелява душата Ви в тежките дни?

   – С ДОВЕРИЕ КЪМ ОСЪЗНАВАЩИТЕ СЕ МЛАДИ ХОРА У НАС! В това число и внука ми, Александър Недков.

Александър Недков е доайен на русенската журналистика. Роден и израснал в Лом, повече от 50 години журналистът живее и работи в Русе. Казва, че чувства еднаква принадлежност и към двата града. В Лом обикновено го връщат неговите близки.

Александър Недков е работил повече от 40 години като журналист, 35 от които е репортер, отговорен редактор и заместник-главен редактор в Регионален телевизионен център на БНТ в Русе.

През дългогодишното си сътрудничество с екипи за Канал 1, Ефир 2, сателитния канал „България“, впоследствие БНТ 2, е създал над 30 документални филма, част от които са в Златния фонд на БНТ.

Недков е автор и съавтор на редица документални книги на русенска тематика, както и летописни очерци на русенския спорт. Той е редактор и рецензент на документални книги на русенските автори Кирил Димитров и Богдан Ганев, както и Георги Дафов и Борян Никифоров в Лом. Близко приятелство с изтъкнатите русенски художници Владимир Ангелов и Атанас Владимиров, както и Тодор Делев и прохождащи таланти довеждат до почти традиционно откриване на изложбите им.