Усещам Бог със сърцето си, тъй като Бог е сърцеведец

   – Преди повече от година в едно интервю казвате, че сте „Една обикновена жена, която живее в света на музиката и я обожава!“. Вие със сигурност не сте обикновена жена, а музиката е Вашият живот. Какво намирате в днешната музика и тя дава ли определена интимност в отношенията между нейните създатели и публиката?

   – Да, музиката е моят живот. А що се отнася до съвременната музика – смятам, че няма такава интимност между създателите на днешната музика и публиката… Аз поне не намирам. 

   – Редица музикални критици определят съвременните автори на музика и текст като елементарни и потребителски настроени. Как смятате Вие, не е ли именно това посланието на пазарния механизъм в отношенията? 

   – От доста години стоя настрани от дълбините на българския музикален бизнес. Но от това, което чувам, и музиката, и текстовете на съвременните български автори са комерсиални. А от това музиката ни само губи. Особено българската естрадна музика.

   – Кога сте усещали, че съдбата Ви поставя в изпитание?

   – Съдбата ни поставя пред редица неочаквани изпитания. Когато преживях две фатални за мен самолетни катастрофи, след тежката загуби на съпруга ми. И последната катастрофа с кола, от която и до днес търпя последствията ѝ и имам здравословни проблеми.

   – Казвате, че Бог е Вашето спокойствие. Вие как го усещате?

   – Усещам БОГ със сърцето си, тъй като БОГ е сърцеведец!

   – Не винаги животът е достатъчно справедлив. Как се отнесе той към Вас самата?

   – Не всички спомени са приятни, но все пак си струва човек да ги пази. Имам прекрасни спомени от многото страни, където съм пяла, а има и редица такива, за които не искам да си спомням. Но всъщност не е ли именно в тази посока красотата на живота.  

   – Мислите и чувствата са част от нашата човешка същност. Какво съпътства днешните Ви мисли и чувства?

   – Щастлива съм, че до себе си имам много добри и верни приятели. Скоро след инцидент бях в тежко здравословно състояние и именно те, приятелите, доказаха силата на своите чувства, като бяха до мен непрекъснато в продължение на месеци.

   – В една Ваша песен „За нашата любов“ по музика на Христо Ковачев и текст на Александър Геров от 1970 г. пеете за летящите планети и звезди. Все още ли се движите навсякъде сама и люлее ли Ви времето?

   – Това е една от моите любими песни и съм съпричастна и се оставям на времето да ме люлее!

   – Времето и пространството са относителни – как ги приемате от Вашите житейски човешки преживявания?

   – Смятам, че имам силен характер. И аз, както всеки човек, съм имала трудни периоди в живота си, но където и да съм била, Музиката ме е поддържала на ниво и ми е помагала да преодолея всяка трудност.

   – Какво Ви кара днес да изпитвате болка?

   – Загубата. Загубата на приятел, на любим човек, на приятел... Изпитвам непосилна болка от загубата на скъпия до мен човек и на най близките ми хора от семейството!

   – Как разбирате щастието в човешкото щастие сред летящите планети и звезди?

(тук Каролина запази мълчание)

   – Животът наистина ли е пъстър и той винаги ли ни завладява?

   – Животът е пъстър. Той непрекъснато ни поднася изненади и ни завладява, и поднася изненади. След толкова години животът ми поднесе изненада и ме срещна с хора, които ме завладяха със своята сила, всеотдайност и непринудена сърдечност.

   – Пътищата днес Ви отвеждат в Плевен. Как днес се чувствате в родния си град?

   – Стъпвайки на родна земя, останах шокирана от действителността, която видях!

   – Ние днес все по-малко се вслушваме в гласа на мъдростта. Защо според Вас сме станали такива като човеци?

   – Причината е, че ние не се вслушваме в гласа на мъдростта. Целият свят вече е променен и все по-рядко мъдростта има водеща роля в нашите решения и дори предпочитания.

   – Наскоро по Българското национално радио чух ваши песни, които носят определен заряд, смисъл и послания. Как приемате това завръщане или по-скоро продължение на пътя на един творец?

   – Приемам моето завръщане с тъга. Щастлива съм от сърдечните поздравления на слушателите по повод интервюто ми по БНР, както и това, че моите музикални клипове звучат в социалните мрежи. Това е наградата на всеки изпълнител – ЛЮБОВТА на публиката!

   – Вашите пожелания какви биха били сега към българите?

   – Ние сме българи и е естествено да ни вълнува съдбата на България! Смятам, че е наложително всички българи да се обединим за просперитета на нашата родина! Пожелавам на всички да са здрави, да се обичаме един друг и да не забравяме никога, че сме наследници на Левски и Ботев!

Каролина Карлова:

Родена съм в град Плевен в прекрасно семейство. Завърших средно образование в родния си град. От малка се занимавам с музика - бях солистка в детския хор към пионерския дом.

Завърших Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Човекът, който ме откри и ми се довери, беше Христо Ковачев.  А виновникът, който ме насочи към музиката, беше нашият голям певец и вуйчо - Аспарух Лешников.

Световната ми кариера започна с участието ми в известния театър „Фридрихщат палас“.