"Слушам сърцето си" - тя е Валерия Стоянова и само на 16 години

 "Слушам сърцето си". Тя е Валерия Стоянова и само на 16 години

 Генералният директор на БНР Милен Митев лично ѝ връчи наградата за дебют на името на д-р Емил Илиев по време на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев” в Боровец.

Васил Петров я представи като своето откритие в първата вечер на това забележително фестивално събитие и двамата пяха дует в съпровод на Биг Бенда на БНР с диригент Антони Дончев. Той беше направил нейния грандиозен сценичен прощъпулник пред хилядна публика в НДК  още преди 6 години на шоу концертите „Синатра-Вегас“ 1 и „Синатра-Вегас“ 2, където младата изпълнителка  усеща какво е за един творец енергията на възторжената публика. Какъв грандиозен заряд за творчество носи това.

В класа по пиано на музикалното училище тя е ученичка-отличничка. Родителите ѝ  – музиканти, откриват талантите когато е 3-годишна и започва ранното ѝ посвещаване на музиката.

„Новата надежда на българската музикална сцена“, както я наричат, е съсредоточена в себе си, излъчва увереност, елегантност, изящество. Нищо случайно няма в това - където и да се появи впечатлява с присъствието си..., дори в „Тайния оркестър“ - състав от приятели, появил се в „Тайнствената зимна приказка“  от програмата на Новогодишния музикален фестивал на НДК.

Авторските ѝ песни имат свои почитатели – музика, текст, аранжименти – нейни, ... но по какъв начин таткото Стойчо  Стоянов присъства в творческия процес – откриваме в изпълнението на на нейната песен „Сладко“ – в чаровно домашно видео, гостуване в „Черешката на тортата“ като финал на вечерята при  журналистката Диана Радева, в съучастие с аранжименти на нейни песни – „Възвръщане“, “Our Time” и различни кавъри; той акомпанира на китара авторската песен на Васил Петров „Христос  воскресе“ - отново в дует с Валерия, а частното музикално училище XS Artist music school, където работи с млади дарования вече 10 години е школа за развитие на таланти.

Няма съмнение, че Валерия Стоянова, днес като една млада дама, храбро  прекрачила от детството в професионалната музикална среда, е готова да следва безотказно мечтите си, да жъне успехи.  Поради което говорим на Вие.

     – Как се чувствате в различните светове на две реалности - училище и професионална сцена? 

     – Двата свята непрекъснато се сливат -  изкуство и действителност. Всеки артист носи света на изкуството в  себе си - той ни помага да преборим препятствията и стреса на реалния живот, да се измъкнем от скучното всекидневие и с вдъхновение да творим по начин, който ни прави щастливи. Аз съм обградена точно с такива хора. Приятно ни е да творим заедно и не го правим като училищно задължение или непосилна и трудна задача. Ние се забавляваме. Публиката, която идва на концертите ни радва  – било на голямата сцена с  Васко Петров и оркестъра на БНР, било концерти с приятели или самостоятелни изпълнения. Щастлива съм, че много хора слушат нашата музика, разбират я, чакат с нетърпение следващи изяви. Чрез нея се потопяват в един различен свят.      

     – Какво провокира творческото Ви въображение и чие мнение по въпроса „кое става и кое не става“ е важно. Музикалните предпочитания стигат до крайности - някои предпочитат гръмката и агресивна музика, други търсят изящество, финес, дълбока чувственост...

     – Музиката, която правиш, е отражение на това – какъв човек си. Моята музика отразява мен самата и не бих я променила. Тя се създава естествено, винаги съм искала да следвам собствената си интуиция, желания, вдъхновение. Всеки човек, с когото се срещам, всяка истинска история, която чувам може да ми бъде вдъхновение... Не се съобразявам с тенденциите или модерното в момента. По скоро слушам сърцето си.

     – Родителите ли отрано Ви разкриха пътя към музиката, към изкуството?   

     – Родителите винаги са ми помагали.  Израснала съм с тяхната музика. Винаги са били до мен, създават частно музикално училище, но никога не са ме задължавали да правя това, което те правят. Оставяли са ме да избера сама дали музиката е моят път или бих открила нещо друго. Те са ми били най-голямата подкрепа.          

   – Интересно как работите с баща си.  Младите в повечето случай държат да бъдат много самостоятелни в ентусиазма си за себеизява. Две различни поколения сте  – но в творческа хармония  заедно.  Кой на кого влияе?

     – Да, така е. Ние работим много добре заедно. Ще цитирам неговите думи “аз това те съветвам,  но винаги знай, че мога да не съм прав...“   Много  ценя това откровение . Като „младо поколение“ може да сме различни, да станем и още по-добри, да имаме нови идеи, които ни се виждат интересни в момента..., но той ме поучава или съветва не за да го приема на 100 процента, а напротив - провокира ме и иска да чуе моето мнение. Ето причината толкова добре да работим заедно.

     – Животът “извън магията на сцената“ вълнува ли Ви. Светът е преизпълнен всекидневно с политика, адреналин и противоборство... 

     – Да, доколкото сама пиша и текстовете, и музиката, смятам че всяка тема, житейски проблем или моментно вътрешно емоционално състояние може да бъде вдъхновение, да бъде изкуство. Имам една песен, която се  казва „Маска за сърцето”,  направих я с две мои много близки приятелки. Това беше точно по времето,  в което задължително всички носехме  маските заради ковид и скривахме  зад тях лицето и емоциите си. Проблемът , които се сгромоляса върху обществото, беше основна тема във всеки разговор. В тази песен казвахме, че  маските са временни и  не трябва да ги слагаме върху сърцето си.

     – За мнозина слушането на музика е „космическо преживяване“, отварят   се други емоционални светове. Ако сте в планина с върхове до небето и  очи, запленени от Млечния път, какво ще сътворите?

     – Ако попадна на такова място, близо до Бог, близо до природата, със сигурност бих написала много тиха и смирена  музика, нежна, красива... Такава творба е отражение на това какво чувстваш. Различният вид музика отваря различни чакри при човека. Затова на една  може да танцуваме и да се веселим, на друга да потънем в скръб, да плачем или медитираме .

     – В тишината попадате ли в „поетично мълчание“?

     – В тишината има майсторство. В музиката тя е нещо изключително важно. Вероятно за много хора е трудно да усетят кога е необходима тази тишина, кога се  наслагват твърде много звуци и променят произведението, което свирим или пеем в момента. Много смисъл има   в тишината, затова  ни е нужна.

     – На Вашата възраст,  когато младите автори и изпълнители бързат да ги забележат, да ги чуят, да блеснат - как стигате до своята публика,  която да усеща  посланията Ви?

     – Много бих желала моята музика да радва сърцата и на световната публика,  но  по красив начин - да пеят  песните ми и се припознават в тях, да харесват мен като част от самата музика, а не заради славата. Искам да бъда проводник на това красиво изкуство - така се раждат добрите творения.

     – При тези поетични прозрения наред с текстовете за песни,  стихове пишете ли?

     – Да, но не съм публикувала и споделяла. В училище правехме читателски дневници, така  тръгна моята страст да пиша... дори истински дневник. С писането изливаш на листа хиляди  породени мисли и идеи.  Когато ги прочетеш по-късно откриваш интересни решения на всичките си въпроси.

     – Вие сте поколение, което покрай информацията, която има, се развива светкавично бързо, полезна ли ви е тази скорост?   

     – Хубавото при нас е, че имаме много източници за информация. На всеки творец, от който се интересуваме, можем да видим пътя на развитие, какво е творчеството му  във времето. По-лесно ни е, когато търсим отговори на въпроси  - как и защо? Когато човек е на кръстопът има повече възможности да направи избор.

     – Изборът зависи ли от вътрешната интуиция?

     – Нещата трябва да се случват естествено, на първо място трябва да вярваме - каквото и да си случи по нашия път, то така е трябвало. Не всичко да е „на всяка цена“.

     – Коя е  най-близката ви идея?

     – В момента имам не една, а няколко идеи за авторски песни. Това ме вълнува и само загатвам, че наесен  може  да се очакват...

     – Може ли нещо да Ви разколебае?

     – На пречките в живота не трябва да гледаме като неуспехи, а като на уроци.  Няма как де се провалим.  Когато се учим – напредваме. Така идва вдъхновението. То е нещото, което те събужда, дава ти пламък . Вдъхновението е пламъкът в сърцето! Когато затварям очи и мисля какви са моите желания, те са да пиша музика и да бъда на една сцена с  уникални музиканти, с каквито сега имам късмет да свиря и да творя.

 ..................

Разговора води: Галина Рулева

Снимки:  Виктор Викторов, Галина Рулева

Още информация и снимки:   https://www.facebook.com/profile.php?id=100063336873131