Уроци на вярата

      – Професор Терзиев, буквално преди часове приключи един важен за българското православие избор – този на поредния четвърти патриарх. Изборът на Патриарх Даниил – неочакван за едни и предопределен според други, естествено предизвика интереса сред православните, които не го познават. Вие сте едни от хората, които общувахте с него в много и различни събития, а съвместните Ви изяви бяха широко отразени от националните медии. Бихте ли разказали какъв човек е Патриарх Даниил? Задавам този въпрос, защото повечето коментари, посветени на това събитие, бяха свързани по-скоро с неговите публични изказвания в медиите, отколкото в резултат на лични срещи и разговори с него.

      – Хората сме различни в своето свободно ежедневно общуване от това в публичното ни присъствие. Това неминуемо понякога налага в общественото пространство една различна представа за всеки индивид. Негово Светейшество Патриарх Даниил е различен като човек и усещането от общуването с него понякога подлага събеседника на определени изпитания. Под мълчаливия му вид на човек, обрекъл своето личностно и духовно съществуване в името на Църквата и вярата, стои човек със силен характер, който не раздава доверие по ред на всички присъстващите. Редуването на дълги и кратки паузи карат събеседника да остане твърде дълго мълчалив в очакване на съответната реакция. Това е интересен начин на определена диалогичност и особена комуникация, която подчертава значимостта на изреченото или написаното. В нелеките дискусии остават понякога и такива думи, които вероятно са твърде болезнени за някого, но съвсем в реда на нещата при него. 

Имах възможност да общувам с Патриарх Даниил в последните години по редица поводи както професионални, така и лични. Изключително точен при спазване на определеното време за срещи и събития, Негово Светейшество създава едно обичайно спокойствие, в което изисква и достатъчно време да влезе в определена специфика и дълбочина на разговора. Той определено е човек, който отстоява своята личностна позиция, който притежава твърдия и настъпателен опит да убеди събеседника си в своята правота. Обикновено хората, които са в своето митрополитско служение, имат достатъчно натрупан опит и изказаното мнение е с определена тежест.

Без излишната емоционалност, но с много лична съпреживяна човечност, той нерядко е споделял, че живеенето на хора с 90,00 лв. е трудно, да не кажем непосилно, както и че за съжаление такива хора не са малко. Той е човек, който не се притеснява да носи със собствените си ръце строителни материали, нито да почисти натрупания сняг пред митрополията, както и ред други твърде прозаични неща, които съвсем не са непознати за Негово Светейшество Даниил.

Събира недоброжелателните изказвания на непознаващите го с мълчаливото достойнство на богатите духом. В публичното пространство сега много се говори за неговите нови виждания или тези, които защитава. Съвсем не е вярно, че те са нови за него самия и за позициите, които заема – просто хората, които коментират това, не са положили известни усилия да прочетат или да се запознаят с това, което той говори отдавна и доста прецизно в своя изказ.

Може би като добър пример ще посоча неговото участие в един открит урок, който нарекохме „Образованието и трансформационото общество“ и проведохме в края на месец май т.г. в Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Брегово. Той там казва: „Благословени сме да се просветим във вярата от светци, които наред с признанието за Бог се потрудиха да положат една основа на писмеността ни и книжовността ни – светите братя Кирил и Методий. Думичката образование съдържа в себе си един корен, който е образ, което ще рече, че целта на образованието е да даде един образ, една завършеност. Какъв е резултатът на трудовете, на обучението, на възпитанието, за да може да се формира в края на образованието – един завършен образ. Физически ние носим белезите на човек, но какво е човек? Какво е завършеният човек? Въпрос, който всеки един от нас, всеки един изразява и търси. Търси да намери в себе си. Образованието е това, което трябва да помогне на всички нас да навлезем в света, да опознаем света, да намерим своето място в света, да знаем, да намерим и да можем да вървим в тази посока, която е полезна за нас. По традиция образованието в България винаги е съдържало два компонента: образование в светските науки, в които светите братя Кирил и Методий са имали блестяща подготовка от българската школа. Онова, което е било известно на науката по онова време, те са усвоили и са дали този висок стандарт на всички обучени от тях учители. В същото време, тази просветеност в светските науки е била одухотворена от познанието за Бога, защото те много добре са съзнавали, особено свети Кирил и свети Методий, за които знаем, че са имали възможността за прекрасна кариера, в каквато и област на живота, в процъфтяващата тогава Източна Римска империя (Византийската империя) да са се насочили. Имали са прекрасни възможности да се реализират и в императорския двор – било във военната сфера, било в каквото и да са поискали. Те са избрали да се посветят в това да познаят, да живеят, и да послужат на своя Творец. Плодовете от техните трудове до днес всички ние черпим и се ползваме с това, което те придобиха за всички нас. И затова, те най-добре могат да ни свидетелстват. значението на това, да бъдем просветени с вяра, защото ний често казваме „просветен човек“. За един човек, който трябва да има най-доброто светско образование, но е помрачен от завист, от злоба и от омраза и неговият образ е потъмнен и изкривен от това, неговата душа е обхваната от неговите страсти, можем ли да кажем, че той е просветен, било то и с най-високата диплома от най-престижните университети? Не можем да кажем, че той е просветен! Очевидно е, че светската просвета и духовната просвета следва да вървят ръка за ръка, както са положили основите нашите първоучители – светите братя Кирил и Методий. И през цялата история на нашия народ ние виждаме това, че когато са съчетавани двата компонента на образованието, то нашият народ е бил устойчив в трудностите. Защото на това ни учи вярата. И никога да не се поддава човек на трудностите, защото с Бога всичко е възможно.

Винаги нашият народ е пазил уважението, почитта, любовта към родителите си и оттук към родината ни, която се възпитава именно от тази пета Божия заповед: „Почитай майка си и баща си, за да ти бъде добре, да живееш дълго на земята.“ Нашият народ е изпитал силата и благостта от това да почита родителите си, да обича родителите си. И ако в днешно време ние се стараем да образоваме добре нашите деца, но и в духовно и в нравствено отношение виждаме един срив в ценностите, то трябва да знаем, на какво се дължи това. Това се дължи на липсата в образованието на този съществен компонент – духовната просвета. И действително – и нашето общество, и глобалното общество, и целият свят се променят. Вървят към обществени преустройства, към нови социални взаимоотношения. Но каквото и да правим, ние не можем да избягаме от себе си. Не можем да избягаме от това предназначение, което Господ е предназначил за нас – да бъдем негов образ и подобие. Какво значи да бъдем образ на Бога? Това означава неговите добродетели: истинността, правдолюбието, честността, милосърдието, човеколюбието да са съставни части на нашия характер, да бъдем неподатливи на нещо, което иска да ни отклони от честността: да не бъдем податливи към лъжата; да не влезе лъжата в нашия живот; да се борим с това, да се борим да не влезе омразата в нашия живот; да се борим да не влезе завистта в душата ни, а с Божията помощ да преодоляваме всичко това.“

Негово Светейшество присъства и на представянето на стихосбирката на Илияна Кръстева „На рамо със залеза“. На събитието, събрало интелектуалния елит на видинския регион, думите му поразяваха със своята искреност и точност. Пред събралото се множество той изрече пламенна, но и изпълнена с мъдрост и вдъхваща спокойствие реч, в която сподели: „Макар, съгласно служението, което все пак изпълнявам, да не съм съгласен с всички онези творчески прозрения, поетични виждания, философски размишления, до които достигаш, изключително се радвам, че си заявила и че си споделила всичко това в едно прекрасно общуване и аз се радвам, че в епархията имаме такива директори на училища, които имат такива интереси, които се грижат за образованието, възпитанието на нашите деца и молитствам, щото Господ Бог да подкрепя всички тези твои творчески търсения, стремежи и да ги оплородява с вярата в светите братя Кирил и Методий и на всички наши светии, които се изобразени в преддверието на параклиса в твоето училище. Убеден съм от личен опит, че Господ има за нас возвишение, което търсим, очаквани и жадувани върхове и като сподели това, тази енергия, този творчески плам, с който ти си се устремила, нека Господ да го окрили, още повече и да го просветли със светлината на вярата ни, защото вярата, която спасява човешкото сърце от незнание, от разврат, от отчаяние, от небитие. Вярата, тази, която ни дава творчески сили да се радваме на даровете от живота и да се радваме не само за едно определено време, а да се докоснем до вечността, която Господ Бог ни е донесъл.“

Съвместно с проф. Маруся Любчева проведохме и една публична лекция в Народно читалище „Цвят – 1870“ в град Видин на тема „Социалните трансформации и възможностите за трансформационно образование“. По думите на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил промяната, която трябва да настъпи, е вътре във всеки човек. Синергията е богословски термин, който се използва най-напред за синхронизирането на божията воля и на човешката воля и след това – между църквата и държавата. Действително обществата се променят, но църквата като общество от вярващи не се променя. Църквата е тази, която държи обществени нрави в една полезност, така че да има надежда за бъдеще. Любовта лекува.

Споделям всичко това за да представя по един убедително различен начин неговия светоглед, подготвеност и разнопосочност на интереси.

      – Позволявал ли си е Патриарх Даниил да коментира във Вашите съвместни разговори проблемите в Българската православна църква и пътищата за тяхното решаване?

      – Проблемите съпътстват всеки човешки живот, както и този на българската църква. Все пак да не забравяме, че част от българската църква са и миряните и без тях тя просто няма как да съществува. Негово Високопреосвещенство прави всичко възможно да се грижи за храмовете и това дали в едно малко населено място има 30 или 50 човека или няколко хиляди едва ли е от значение за да бъде запазен храмът. Полага огромни усилия да помогне да запази всичко, което е градено през годините и да остане за следовниците ни.

Има пълния набор от познания да определи и да намери проблемите, но едва ли това е във възможностите на един единствен човек. Мисля, че той намира и усеща отредената му роля на духовен лидер – не напразно казвам лидер, а не само водач. Това в никакъв случай не е привилегия, а огромен товар – да приема това служение, за да търси верните и правилните пътища в решаването на проблемите. Безспорно те са много и няма как да бъдат малко, защото живеем в свят, който препуска от криза в криза. Смисълът на това му призвание към обществото е да обедини и намери достатъчно сили да реши онази натрупаност от грижи и проблеми. Вероятно ще му е нужна и помощ, както от Бог, така и от всички нас. 

      – С аскетична външност на монах, с твърда ръка, и поглед, обърнат повече към единение с Бога, а не към външния свят, Патриарх Даниил не излъчва тази благост, каквато имаше предшественикът му Неофит. Тази му осанка и поведение предизвикаха немалка част от коментарите за личността на патриарх Даниил. Част от тях се потвърдиха и по време на интронизацията – той запази строгостта на погледа си до самия край на събитието. Според Вас, дали именно този няма да бъде подходът му при разрешаване на раздорите в нашата църква? 

      – Строгият поглед е външният израз, но той понякога е само умело прикритие на една особена душевност и сила. Раздорите са навсякъде около нас – няма как ние човеците да се харесваме на всички, дори и да говорим за тази духовна общност – висшия клир на Българската православна църква. Изкушенията от властта и невъзможността на реално правдива самооценка ни дава постоянно проявления, които видяхме и в този процес. Наблюдавахме избуялите политически пристрастия, а пропуснахме много други неща. Странно проявление е това да считаме една смърт оправдана, а друга недопустима. Няма насилствена смърт, която да оправдае нейното причиняване. Решаването на проблеми като военни конфликти и политически препирни е очевидно сложна и тежка задача, в която и духовните лица са част от този процес. Тяхното посредничество е толкова естествено в търсенето на добро и правилно решение и това не бива да ни изненадва.

Мен не ме изненадват неговите позиции, които той аргументира и защитава с определена яснота и твърдост. Смущава ме определената арогантност от духовните лица и проявленията, които са неприемливи под каквато и да е форма.

В своята зрялост човек има определен поведенчески модел, който трудно се променя. Само изключително тежки обстоятелства биха накарали определен индивид, дори и патриарх, да промени или измени на този поведенчески модел. Не мисля, че онази строгост в погледа определя еднозначно неговото поведение. По-скоро това е неговата обичайност, а не част от характера му.

      – Кое, според Вас, остана скрито от личността на Патриарх Даниил за нас, които през целия ден следяхме избора на патриарх на Българската православна църква и неговата интронизация?

       – Моето усещане е, че медийното облъчване през последните няколко дни и дългото говорене на различни хора по темата не представи по най-верния и точен начин образа и човешката същност на Негово светейшество Българския патриарх Даниил. Отдавна българските медии се плъзгат по онази посредствена повърхност и ни представят не особена прецизна и вярна информация. Коментарите често са облечени с някаква измислена официозност, а в някои случаи и с нескрита враждебност – без тя дори да кореспондира с истината. Това се случи и сега, което едва ли Ви изненадва. Почти всичко остана скрито от това, което аз усещам в него, но така може би и да е по-добре. Не мога да преценя, но трябва да има известна почтеност в споделянето на някои лични неща, което в това жълто медийно пространство не е характерно.

      – Какви са Вашите очаквания от това, което на Патриарх Даниил предстои да направи? И какво Ви се иска непременно да направи?

      – Промените, които се случват и ще се случват занапред са в очакване на нещо добро. Да пожелаем на новоизбрания български Патриарх Даниил сили и здрав разум, за да може да устои на бурите, които ще съпътстват неговото служение. Да бъде част от духовната същност на народа ни!