Обичам фактите, те говорят достатъчно

Не обичам да съм съдница и много, много рядко си позволявам да коментирам фактите

– Поезията е еманация на душевния мир на един човек. Журналистиката и поезията не са ли несъвместими реалности и как успявате да се съчетавате всичко това?

– В най-ранните си творчески опити само се занимавах с поезия. По-късно преминах към есета, детски приказки, докато открия, че журналистиката и документалистиката сякаш са призванието ми. А душевният мир? Той присъства във всички мои писания. Без моето и негово излъчване няма как да стигнеш до сърцата на хората.

- Вие сте един от водещите журналисти в Северозападна България – как усещате хората и как ги намирате днес и преди години?

– Благодаря за оценката. Не намирам хората за много променени, особено в негативна посока. Дали аз контактувам с добри хора, или добрите хора ме откриват – не знам, но винаги съм намирала и намирам път към всички, без значение от образованието им, социалното им положение, етнос и пр. Хората са си хора – прекрасни човешки същества.

– Трудностите са съпътствали винаги един човешки живот – кога Ви беше най-трудно и как се справяте, когато сте в почти безизходица?

– Най-трудно ми беше в началото на т.нар. демокрация, когато се уволняваха специалисти, за да се назначават „развявали“ байрачета, ако мога така да се изразя. Време, за което не искам да си спомням, защото предпочитам светлите моменти. И защото знам, че всеки урок, който получаваме по Пътя си, е за по-точната и вярна посока.

– Един от най-популярните и с най-достоверна информация сайт е част от Вашето сегашно битие – кои са Вашите герои, освен новините, които несъмнено отразявате?

– Когато преди десет години направих сайта „Danube bridges“ („Мостовете на Дунав“), аз си обещах, че ще се опитам да остана обективен журналист, който пише за всичко онова, което интересува хората. Подобна позиция никак не е лесна за отстояване, но се опитвам. И се радвам, когато хората ми се доверяват.

– Автор сте на книгата „Видин – пристанище на история“, която има документален характер – разкажете историята на нейното създаване и защо все пак тя се появи?

– В края на 2018 година управителят на Пристанище Видин – Център и директорът на Клон – териториално поделение Пристанище Лом към ДП „Пристанищна инфраструктура“ ми предложиха да напиша такава книга и ми гласуваха своето доверие. Казаха ми, че никой никога не е писал за това. Не повярвах, тъй като бях сигурна, че дървените колове пред „Баба Вида“ са от старо, на няколко века, пристанище. Оказа се, че наистина не беше писано, а пристанища във Видин е имало поне от 21 – 22 века. Четири години търсих информация от български и чужди източници, при ниско ниво на реката оглеждах за артефакти, прегледах всичко налично в местните Архив и Музей… Тази книга-албум е едно изследване. Наяве излязоха факти, неизвестни до този момент. Аз съм благодарна, че ми беше позволено свише, вероятно, да намеря всичко онова, което описах и което снимах.

– Успявате ли да бъдете безпристрастна съдница във Вашите журналистически материали, когато усещате човешката болка и несправедливост?

– Безпристрастна – не, но обективна – да, опитвам се. Не обичам да съм съдница и много, много рядко си позволявам да коментирам фактите. Обичам фактите, те самите говорят достатъчно.

– Боледуват хората, боледуват и обществата – къде да търсим лек за излекуването?

– Лекарите биха отговорили по един начин, теолозите – по друг. Трудно е да се даде „рецепта“ за излекуване едновременно на тялото и на душата. Ако народите имат честни и благородни по душа водачи, посветени хора, тогава, може би ще се получи…

– Щастието е относително, но все пак къде се чувствате щастлива?

– Аз съм се чувствала и се чувствам щастлива навсякъде, защото където и да съм, винаги намирам нещо светло, което да ме зарадва. Нали си спомняте за психологическия тест с черната точка на бял лист? Едни хора виждат черното, други – бялото. Аз съм от втората категория.

– Кое Ви радва най-много днес?

– Светлината в очите и душите на хората.

– Какво е Видин за Вас, освен роден дом?

– Градът векове наред е бил и е място, откъдето започва България за идващите от Запад. Това никак не е случайно място и няма как да е! Видин наистина е „пристанище на история“, както озаглавих и последната си книга.

– Накъде сме се запътили в тези времена, които са изпълнени с толкова кризи?

– Има една българска поговорка: „Да те удари горния, та да видиш долния“. Вероятно още трябва да ни удря „горния“, та най-сетне да видим „долния“ и да се захванем за работа, вместо да политиканстваме по кръчмите и фейсбук. Кризите са учители. И ще се учим, докато научим. Защото не би трябвало да се преминава в по-горен клас, ако не си научил материала от по-долния, както се прави напоследък в училищата български. Но и това ще отмине. Няма как да не отмине, не може да не може…

Соня Мачорска е родена през 1956 г. във Видин. Средното си образование завършва във Видинската природо-математическа гимназия „Екзарх Антим I“, а висше образование – в Югозападен университет „Св. Неофит Рилски“ в Благоевград със специалност „Предучилищна педагогика“.

Трудовата ѝ кариера започва като учител по музика в детските градини. Била е специалист „Предучилищно възпитание“ в община Видин и експерт по предучилищно възпитание в Регионално управление по образование във Видин. През 1992 г. започва журналистическата си дейност като редактор във в. „Видин“, когато е приета и за член на СБЖ.

Последователно работи като редактор и водещ на образователно предаване в радио „Канал Ком“ във Видин, като журналист и редактор в местните вестници „Вида вест“ и „Анонс“, кореспондент на Информационна агенция „Балкан“- София. Работила е и като учител в Българо-унгарското училище „Христо Ботев“ в Будапеща, Унгария, във Виго, Испания, Йезера, Хърватска, Санкт Петербург, Русия и „Кейп Таун, Южна Африка. От 2008 г. до 2013 г. е експерт „Връзки с обществеността и протокол“ към испанската фирма FCC Construccion, изграждаща Дунав мост Видин – Калафат. От 2014 г. е издател на уеб сайта „Дунав мост Видин – Калафат – Мостовете на Дунав“, единствената международна медия в област Видин.

Паралелно с работата си като журналистка, Соня Мачорска се е занимавала и със социологически изследвания към социологическите агенции „Маркет Тест“ и „Маркет Линкс“.

Автор е на книгите – „Слог“- поезия (1991), „Зарче“ – детски приказки (2002), „Дунав мост Видин – Калафат“ – документална книга-албум (2013), „Дунавци 2015 –  2017“ (2017) и „Видин – пристанище на история“ (2023).