Интервю
Виолета Шаханова: Нашата публика трябва да се срещне и с други автори, освен с Верди и Пучини
"Човешкият глас" на Пуленк за първи път в България
◊ СЪБИТИЕТО
Разговор с оперната прима Виолета Шаханова за първото монооперно представление в България
Виолета Шаханова е име, което не се нуждае от представяне – 35 години на оперната сцена и концертния подиум, десетки лирични сопранови роли, изпяти на премиери (част от тях първи изпълнения у нас), стотици камерни и кантатно-ораториални концерти с музика отпреди Бах до Енеску и Шостакович, и най-трудни съвременни автори, записи и гастроли у нас и в чужбина, награди Златната лира и Златната антена.
И сега – първа изпълнителка на моноопера у нас, при това на трудната партитура на Франсис Пуленк „Човешкият глас” на Мартенските музикални дни.
- Как открихте Франсис Пуленк и „Човешкият глас”?
- Завеща ми го незабравимата оперна прима и основателка на Русенската опера Пенка Маринова, която мечтаеше да изпълни тази опера, но не успя. Беше очарователна певица и артистка. Тя ми посвети ръкописния си препис на нотите, които бе получила от големия наш диригент Димитър Манолов, който искаше да направя за него Наташа Ростова във „Война и мир”, но му отнеха постановката в София. Тук първо искам да благодаря на директорката на Мартенските дни Ива Чавдарова, която продуцира постановката в този наистина най-голям наш музикален фестивал.
- Защо „Човешкият глас”, тази твърде трудна, модерна партитура, се играе напоследък толкова по света? Поставят я дори в Япония, Чили и Русия...
- Защото е вече модерна класика от ХХ век, защото е създадена по великолепната монодрама на Жан Кокто, а и музиката на Пуленк е много вълнуваща. Чувствата, заложени в нея, са общочовешки, универсални и никога няма да престанат да ни вълнуват.
- Това ли е Вашата „роля на живота”? И не беше ли риск да се представи у нас, като знаем, че публиката ни предпочита Верди и Пучини, и бяга от модерните автори?
- Жената в „Човешкият глас” е една от моите големи роли, но не мога да я сложа пред другите. Обичам повечето от тях, но сега ще спомена само някои: Марженка, Маргарита, Мими и Мюзет, Сузана, Фрау Флут, Зорница, Адина, Дона Елвира... Що се отнася до „модерността”, мисля, че нашата публика трябва да види и чуе и други автори, освен Верди и Пучини.
- Сложна ли беше за Вас вокалната партия?
- Да, но не толкова в чисто певчески план, колкото като емоция, като чувство, като преживяване. Роля, която те обсебва и поглъща. Страшно е да си съвсем сам на сцената, без партньори, без хор, без почивка, без никакви паузи. Всяка от моите роли досега, дори и най- обемната – Сузана от „Сватбата на Фигаро”, съм изградила по-лесно, отколкото Жената в операта на Пуленк и Кокто. Това бе не само първо сценично изпълнение на тази опера у нас, но и първото представяне изобщо на моноопера в досегашната стогодишна история на българския музикален театър.
- Нещо по-конкретно за музиката?
- Партията на героинята, макар и написана тонално, е доста трудна в музикално отношение. Интересното тук е, че съпроводът не помага на певеца и е доста необичаен. Предпочетох варианта с пиано, не само заради скъпите авторски права, но и заради камерността, интимността на редакцията с клавир. Пианистът Евгени Желязков, с когото работя на концертния подиум, се справи отлично.
- Страхувахте ли се, когато започнахте работата си?
- Много, почти докрая. Не знаех какво ще излезе. Музиката в началото ме стресна, много е експресивна, бих казала доста необичайна (при първо слушане дори малко изнервяща), макар да съм пяла и по-модерни автори, след времето на Пуленк. Тази партитура е от 1959 година. После постепенно ме погълна и заживях с нея.
- Какви актьорски задачи постави пред Вас ролята?
- Изключително трудни. Изисква представянето на богат диапазон от чувства и настроения, при това в един дълъг, без паузи монолог. Трябваше да разкрия дълбоко емоционалния текст в живо интонираното „слово-музика”. Да овладея този труден речитативно-декламационен стил на Пуленк. Да играя не като оперна, а като драматична актриса... Да бъда пределно искрена и естествена...
- ...както Ви възприехме. Нямаше нищо оперно в сценичното Ви поведение...
- ...да, търсих именно това. Експресията в текста и музиката тук са изключително силни и на моменти могат да те подведат и в неправилна посока.
- Работихте заедно с Вашия син, с когото се срещате не за първи път на сцената.
- Благодарна съм на постановчика, моя син, оперния режисьор Теодор Стамболиев, който беше мой коректив през цялото време. Беше много строг, дори суров с мен. Иначе би се получила обикновена мелодрама. С него направих главните роли в „Дон Паскуале”, „Слугинята-господарка”, „Веселата вдовица” и „Тайният брак”, но това беше най-интересната и най-проблемната ни задача. Благодарна съм му!
- Успехът на премиерата в Мартенските дни беше безспорен. Оцениха Ви високо музикантите, театралите, литераторите, меломаните, изпълнили зала „Русе” по повод това събитие. Кметът на Русе Ви отличи с награда. Ще представите ли „Човешкият глас” и другаде?
- Да, благодарна съм на г-н Божидар Йотов, кмет на моя роден град, че ме почете. Имам вече покана за два фестивала. Дано този голям труд да се рентира поне морално.
Разговора води:
Костадинка Райкова
◊ АНОНС
На 3 юни 2007, неделя, от 11 ч.,
в Театъра на Стара Загора В. Шаханова ще представи „Човешкият глас” на Оперния фестивал.
Разговор с оперната прима Виолета Шаханова за първото монооперно представление в България
Виолета Шаханова е име, което не се нуждае от представяне – 35 години на оперната сцена и концертния подиум, десетки лирични сопранови роли, изпяти на премиери (част от тях първи изпълнения у нас), стотици камерни и кантатно-ораториални концерти с музика отпреди Бах до Енеску и Шостакович, и най-трудни съвременни автори, записи и гастроли у нас и в чужбина, награди Златната лира и Златната антена.
И сега – първа изпълнителка на моноопера у нас, при това на трудната партитура на Франсис Пуленк „Човешкият глас” на Мартенските музикални дни.
- Как открихте Франсис Пуленк и „Човешкият глас”?
- Завеща ми го незабравимата оперна прима и основателка на Русенската опера Пенка Маринова, която мечтаеше да изпълни тази опера, но не успя. Беше очарователна певица и артистка. Тя ми посвети ръкописния си препис на нотите, които бе получила от големия наш диригент Димитър Манолов, който искаше да направя за него Наташа Ростова във „Война и мир”, но му отнеха постановката в София. Тук първо искам да благодаря на директорката на Мартенските дни Ива Чавдарова, която продуцира постановката в този наистина най-голям наш музикален фестивал.
- Защо „Човешкият глас”, тази твърде трудна, модерна партитура, се играе напоследък толкова по света? Поставят я дори в Япония, Чили и Русия...
- Защото е вече модерна класика от ХХ век, защото е създадена по великолепната монодрама на Жан Кокто, а и музиката на Пуленк е много вълнуваща. Чувствата, заложени в нея, са общочовешки, универсални и никога няма да престанат да ни вълнуват.
- Това ли е Вашата „роля на живота”? И не беше ли риск да се представи у нас, като знаем, че публиката ни предпочита Верди и Пучини, и бяга от модерните автори?
- Жената в „Човешкият глас” е една от моите големи роли, но не мога да я сложа пред другите. Обичам повечето от тях, но сега ще спомена само някои: Марженка, Маргарита, Мими и Мюзет, Сузана, Фрау Флут, Зорница, Адина, Дона Елвира... Що се отнася до „модерността”, мисля, че нашата публика трябва да види и чуе и други автори, освен Верди и Пучини.
- Сложна ли беше за Вас вокалната партия?
- Да, но не толкова в чисто певчески план, колкото като емоция, като чувство, като преживяване. Роля, която те обсебва и поглъща. Страшно е да си съвсем сам на сцената, без партньори, без хор, без почивка, без никакви паузи. Всяка от моите роли досега, дори и най- обемната – Сузана от „Сватбата на Фигаро”, съм изградила по-лесно, отколкото Жената в операта на Пуленк и Кокто. Това бе не само първо сценично изпълнение на тази опера у нас, но и първото представяне изобщо на моноопера в досегашната стогодишна история на българския музикален театър.
- Нещо по-конкретно за музиката?
- Партията на героинята, макар и написана тонално, е доста трудна в музикално отношение. Интересното тук е, че съпроводът не помага на певеца и е доста необичаен. Предпочетох варианта с пиано, не само заради скъпите авторски права, но и заради камерността, интимността на редакцията с клавир. Пианистът Евгени Желязков, с когото работя на концертния подиум, се справи отлично.
- Страхувахте ли се, когато започнахте работата си?
- Много, почти докрая. Не знаех какво ще излезе. Музиката в началото ме стресна, много е експресивна, бих казала доста необичайна (при първо слушане дори малко изнервяща), макар да съм пяла и по-модерни автори, след времето на Пуленк. Тази партитура е от 1959 година. После постепенно ме погълна и заживях с нея.
- Какви актьорски задачи постави пред Вас ролята?
- Изключително трудни. Изисква представянето на богат диапазон от чувства и настроения, при това в един дълъг, без паузи монолог. Трябваше да разкрия дълбоко емоционалния текст в живо интонираното „слово-музика”. Да овладея този труден речитативно-декламационен стил на Пуленк. Да играя не като оперна, а като драматична актриса... Да бъда пределно искрена и естествена...
- ...както Ви възприехме. Нямаше нищо оперно в сценичното Ви поведение...
- ...да, търсих именно това. Експресията в текста и музиката тук са изключително силни и на моменти могат да те подведат и в неправилна посока.
- Работихте заедно с Вашия син, с когото се срещате не за първи път на сцената.
- Благодарна съм на постановчика, моя син, оперния режисьор Теодор Стамболиев, който беше мой коректив през цялото време. Беше много строг, дори суров с мен. Иначе би се получила обикновена мелодрама. С него направих главните роли в „Дон Паскуале”, „Слугинята-господарка”, „Веселата вдовица” и „Тайният брак”, но това беше най-интересната и най-проблемната ни задача. Благодарна съм му!
- Успехът на премиерата в Мартенските дни беше безспорен. Оцениха Ви високо музикантите, театралите, литераторите, меломаните, изпълнили зала „Русе” по повод това събитие. Кметът на Русе Ви отличи с награда. Ще представите ли „Човешкият глас” и другаде?
- Да, благодарна съм на г-н Божидар Йотов, кмет на моя роден град, че ме почете. Имам вече покана за два фестивала. Дано този голям труд да се рентира поне морално.
Разговора води:
Костадинка Райкова
◊ АНОНС
На 3 юни 2007, неделя, от 11 ч.,
в Театъра на Стара Загора В. Шаханова ще представи „Човешкият глас” на Оперния фестивал.
Автор:
Методи Захариев
Публикация:
26.04.2007 г. 19:42
Посетено:
1557
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/3872-violeta-shahanova-nashata-publika-tryabva-da-se-sreshtne-i-s-drugi-avtori-osven-s-verdi-i-puchini