Интервю
Българското общество за хайку поезия
Приобщаване към световното културно семейство
◊ НАЧАЛОТО
На 14 септември 2000 година се ражда Българският хайку клуб (БХК). Клубът се заема да прави нещо непознато дотогава у нас - да популяризира този древен японски жанр и всички други форми на хайку-културата, да свърже поезията с другите изкуства - театър, музика, танц, калиграфия, хайга.
Хайку поезията рисува с думи природна картина, предава мимолетно впечатление или емоция - плод на въображението или спомена. Доброто хайку представя импресионистични изображения. Най-известните класици в жанра от миналото са били и поети, и художници. Към калиграфски изписаните тристишия те са рисували и илюстрации в познатия и до днес жанр хайга. За 6 години българските хайджини имат 230 изяви: конференции, обсъждания на новоизлезли книги, участия в чуждестранни проекти и т.н.
Кратката история на българското хайку общество ми разказва Председателят на БХК госпожа Гинка Билярска.
◊ ИНТЕРВЮ С ГИНКА БИЛЯРСКА
- Г-жо Билярска, оказва се, че имате доста наситена дейност за формация само на 6 години.
- Може би сме и най-активният хайку клуб в света. Никъде няма група с по 30-40 хайку изяви в годината - дори и в Япония. Много по-типично за другите общества е всеки автор да действа самостоятелно и постигнатото да си е негов личен успех. При нас резултатите се дължат на общите ни усилия.
- Колко български книги с хайку има вече у нас? В какви културни събития участва клубът?
- Над 80, което означава, че всеки месец е излизала поне една книга - темпо, което другаде е непознато. Организирахме и няколко събития със световен отклик. След Словения през 2000 и Япония през 2003 г., България, в лицето на Българския хайку клуб стана домакин на поредната Трета конференция на Световната хайку асоциация през лятото на 2005 г. И досега в интернет се появяват нови сайтове, в които се отбелязва, че при нашето домакинство е постигнат своебразен рекорд в сравнение с предишните форуми: двойно повече участници, двойно повече чужденци - 60 от Европа, Азия, Америка, Австралия; двойно повече доклади от именити автори и познавачи на хайку: Казимиро де Брито - Португалия, Дейвид Лану - САЩ, Едвин Сугарев - България, Драган Ристич - Сърбия, Ричард Бърнс - Англия, Баня Нацуиши, Бин Акио и Кунихару Шимицу - Япония, Олег Юров и Дмитрий Кудря - Русия.
Български и чуждестранни автори четоха свои творби в Посолството на Япония и в Евро-българския културен център.
След "Розата" - антология с европейско хайку (2003), Българският хайку клуб издаде и "Пътят" (2005). Може да се каже, че последната книга е “една малка енциклопедия на съвременното световно хайку” с творби на 146 автори от цял свят, представени с техните кратки биографии.
Наскоро организирахме Първия международен конкурс на БХК на тема “Хайку и музиката”. Заедно с предаването “Зона за рок и джаз” на програма “Хоризонт” в оповестяването му се включиха както Българското национално радио, така и сайтовете на други наши хайку приятели от България, Белгия, Хърватия, Русия, Холандия и Световния хайку клуб. В конкурса участваха 96 души от Европа, Америка и Австралия. Ана-Мария Равнополска, преподавател в Американския колеж в България, написа прекрасни миниатюри за арфа по хайку, които изпълни при закриването на конкурса в Музикалния център “Борис Христов”.
- Разбирам донякъде общото между джаза и хайку, но какво е общото между хайку и рока?
- Мисля, че динамиката на рока и рефлективността му към действителността са същите, както при съвременното хайку. То се нарича “свободно хайку” (free haiku), защото е освободено от нормите на класическото - познатите теми, сезонните думи “киго” и др. Бояна Андреева и Николай Захариев от предаването “Зоната за рок и джаз” представиха по най-професионален начин взаимното допълване между класическата, рок и джаз музиката с хайку поезията. Представете си на фона на музика едно от наградените хайку на Джурджица Вукелич от Хърватска:
Нощна пеперуда
пристъпва по клавишите на пианото –
тиха музика…
или пък следното хайку на Маеве О’Съливан - Ирландия:
Зад ъгъла –
музей на Дворжак
и оглушителни барабани…
- Има ли големи разлики в изискванията към класическото и съвременното хайку?
- Класическото хайку предполага конструкция от три реда с по 5-7-5 срички. Но самите японци още през 19. в. са се отказали от нея и са започнали да излизат извън ограниченията, когато са смятали, че иначе се е постигало по-силно въздействие. ”Нарушението” можем да си го позволяваме съвсем свободно и днес, стига това да ни помага да пишем по-лаконично, по-кратко, по-интересно, по-образно.
- Само хайку ли свързва хората в клуба?
- Събират ни изследователските ни интереси, свързва ни стремежът към непознатото. Затова и темите, които ни занимават по време на нашите конференции, са от най-старата българска поетична традиция до най-модерните форми на съвременното хайку творчество.
- Има ли значение възрастта?
- Решихме се на един експеримент, за да проверим дали ние, българите, носим в себе си нагласата за такава поезия, дали хайку не би могло да се зароди преди много векове и по нашите земи, далече от Япония. Обърнахме се към децата от цялата страна с покана да напишат тристишие по образеца, който им предложихме (хайку на едно японско дете), само че по съвсем различна тема – водата.
Българските деца, които никога не бяха чували за хайку, ни изпратиха изключителни творби и рисунки, които с подкрепата на МОН и Министерството на околната среда и водите издадохме в една прекрасна книга ”Песента на водата” – 60 хайку и хайга на 20 деца от цялата страна. Мога да ви цитирам тристишието на Александър Деянов:
Пада сняг, сняг,сняг…
В гората бяла
дреме снежна тишина.
За много деца това бе първата, но не и последната среща с хайку. Например Екатерина Карабашева, тогава 14-годишна, днес е автор на книги, носител е на награди от много български и чуждестранни литературни конкурси.
- Има ли членове на клуба, които са автори и в други жанрове?
- Всеки от нас е уловил десетки, а може би и стотици хайку-мигове, които са заслужавали да бъдат споделени и съпреживени с другите. Едва наскоро обаче БХК връчи за първи път своята награда “Хайку книга на годината - 2006” на едно прекрасно издание “Етаж нагоре” с автор Омила-Цвета Джагарова и издател Кирил Гогов, АРС Милениум МММ.
Всички в клуба са не само добри хайку поети, но и автори на художествена или документална проза, драми, традиционна поезия, философски и литературоведски съчинения. Неотдавна получих от САЩ приятната за мене новина, че една компания, която продуцира радиопиеси за 111 радиа в Америка, е одобрила един мой текст, който ще се излъчи до края на 2007 година.
Литературното пространството в глобализиращия се свят като че ли непрекъснато се разширява и само от нас зависи дали ще се осмелим да навлезем в него.
- Доколкото знам, хайку е древен жанр, от преди 300 години. За толкова време не е ли станало “демоде”. Дали все още тази малка форма дава простор за експерименти, за новаторство?
- Колкото и странно да изглежда, ще Ви отговоря – има простор. На ценителите на поезията хайку и близките до него жанрове като че ли вече не е нужно (или ще кажете: напротив?) да се обяснява що е например "танка" - петстишието, което се развива от класическите японски майстори до "ренга" - нанизаните строфи, в които пък са се оформили през 17. век онези особени тристишия "хокку" - предшествениците на днешните хайку.
През 1992 година известните американски поети Гaри Гай и Майкъл Дилан Уелч правят един дързък експеримент. Те решават, че традиционната японска ренга, която е твърде дълга (по 32, 64, 100 и т.н. строфи) и се пише продължително време, може да бъде модернизирана. Двамата избират варианта за 6-строфна конструкция с изначална тематична установеност и назовават новия жанр “ренгай” (rengay), комбинирайки названието "РЕНга" и името на Гари ГАЙ. Оттогава до днес новият жанр намира все повече последователи (вероятно защото отговаря на съвременната динамика или пък защото нагласата на пишещите "по западному" е по-близка до подобна тематична рамкираност, отколкото до фрагментарността на средновековната ренга).
През 2005 г. предложих на петнадесет известни чуждестранни хайку поети да направим подобен, но все пак нов оригинален експеримент като напишем различни ренгаи, започвайки с една и съща моя строфа:
Къща на брега –
Тече реката, но е спряло
Времето.
Това щеше да покаже в колко неочаквани посоки може да тръгне всеки творчески тандем и колко неизчерпаеми всъщност са възможните варианти. Поне такова беше очакването ми. И наистина, експериментът успя.
В него участваха Йон Кодреску (Румъния), Анжела Люк (Канада), Василе Молдован (Румъния), Ядран Залокар (Хърватия), Юдит Вихар (Унгария), Дейвид Пратер (Австралия).
Нашите ренгай бяха поместени в LYNX XXI, 2006 - A Journal for linking Poets. Но освен тези автори имаше и други: Мариане Киаута (Холандия), Александър Кудряшов (Русия), Ясуоми Коганеи (Япония), Егил (Русия), Никола Маджиров (Македония).
Нарекох тази многопосочна ренгай “делта”, защото както при делтата на реката от една точка тръгват различни потоци, така от първото хокку (в случая "Къща на брега...") въображението на всеки автор може да поеме в различна, непредвидима посока.
Ето един пример, че може да има дори българско новаторство в световното хайку.
Автор:
Интервю на Дима Дудулова
Публикация:
15.04.2007 г. 00:34
Посетено:
3071
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/3804-balgarskoto-obshtestvo-za-hayku-poeziya