Интервю

Предизвикателство с необратими последици...

За усета за щастие и умението да живееш за мига – разговор с пеещия днес и градинарстващ в бъдеще актьор – Симеон Владов

Роден сте на интересна дата – 1 април. Съдбата прави ли си често шега с Вас?

Съдбата си прави шеги с всички... Аз не съм изключение. Винаги ме изумяват нещата от живота, които са „дежа вю" и това колко малък е светът, когато се окаже, че се познавам с някого по някаква линия, без да подозирам това... Иначе, мисля, че имам чувство за хумор и не се вземам прекалено насериозно – нали все пак съм роден на 1 април?!

Вие завършвате Националната театрална академия в класа на проф. Димитрина Гюрова. Какво остана от онези бурни години като спомен и какво оценявате най-много от този период?

Аз влязох във ВИТИЗ, а завърших НАТФИЗ... Наистина бяха бурни години... Детската ми мечта да стана артист я сбъдна професор Любомир Кабакчиев – той ме прие във ВИТИЗ. За огромно съжаление, месец след края на изпитите, той почина внезапно. Завърших НАТФИЗ в класа на професор Димитрина Гюрова с асистент Пламен Марков. В нашия клас работехме много, имаше дисциплина, учехме и теория... В дипломите спектакли „Време за нагласа“ от Тенеси Уйлямс и „Училище за жени“ играех главни роли. Но времената бяха кръстопътни, Учебният театър беше полупразен, защото хората бяха по улиците и на големите митинги през 1990 – 91г... Но, мен това ме научи на самодисциплина и да играя по един и същи начин пред публиката, независимо дали в салона има 10 или 500 души...

През последните години предизвикателство за Вас са моноспектаклите – от автори като австриеца Петер Турини с „Най-сетне край“ и от младия български писател Радослав Гизгинджиев („Рай“ и „Дневниците“). Проектът „Любов“ и в този, писан специално за Вас – „Любовта не може просто да отмине“. Какво Ви носи този по-интимен контакт с публиката и как се чувствате в тази си роля?

Моноспектакълът като театрална форма е голямо предизвикателство за актьора. През 2013 г. младият тогава режисьор Радослав Йорданов ме върна в театъра с един много тежък моноспектакъл – „Най-сетне край“ на Петер Турини. Казвам „върна“, защото десетина години преди това аз се занимавах само с озвучаване на филми и сериали и то след като при завършването на Театралната академия бях поканен в Пернишкия театър и имах 4 силни сезона там, а после като свободен артист се изявявах в постановки на Свободен театър и на частния театър „Инверсия“. Но по житейски причини се наложи да се откажа от театъра, за което много страдах. Затова приех веднага предизвикателството и заедно с талантливия Радослав Йорданов сътворихме този моноспектакъл, който имаше голям успех, но поради технически и логистични причини не се игра дълго. Но все пак именно той категорично ме върна в театъра. Веднага след него, с не по-малко талантливия друг Радослав – Радослав Гизгинджиев, направихме „Любовта не може просто да отмине“ – текст, написан специално за мен. Този моноспектакъл съм го играл вече 86 пъти из цяла България, а също така в Атина и Тел Авив. Историята на героя в него вълнува искрено хората и аз го играя с удоволствие. Моя максима стана, перифразирано разбира се, една максима на Едит Пиаф – „Аз не пея за всички, аз пея за всеки!“. Или в моя случай – „Аз не играя за всички, аз играя за всеки!“

Неподражаем глас с различни проявления и въплъщения – къде се откривате най-истински?

В дублажа на филми съм озвучил много световноизвестни актьори... Имам две награди Икар – „Златен глас“ на Съюза на артистите в България. Дублажът направи гласа ми разпознаваем и популярен. Там най-добре се чувствам и ми е приятно когато озвучавам стойностни филми, ситкоми и анимации...

Какво Ви кара да намирате смисъл да продължавате и да търсите различни пътища и пътеки в тази си просветителска работа?

Актьорската работа е просветителска само когато актьорът приеме, че сцената е амвон или трибуна. Когато играе в дълбоки, стойностни постановки във всички жанрове – трагедии, драми, комедии, сатирични постановки, фарсове, мюзикъли, рецитали... А не се плъзга по повърхността на леките, булевардни жанрове и играе глупави роли.

Приятелството е ценно, но и то трудно се отстоява във времето – намерихте ли истинските си приятели и как ги определяте в годините? Имаше ли много предателства по извървяния път?

„Приятелство е най-хубавият празник в живота на човека“ – казва Петя Дубарова. Благодаря на съдбата, че имам стойностни приятелства, проверени от времето. Непрекъснато създавам и нови, защото аз съм общителен човек, но имам собствени критерии за приятелство и бързо разбирам колко струва даден човек и дали мога да го допусна в моя свят...

Пеещият актьор е предизвикателство с необратими последици – то заразява и продължава до безкрай. Любовта търпи ли просия?

Музиката е моята голяма любов... Винаги съм искал да бъда и певец. През годините съм пял в не една и две групи и формации... Пял съм поп, рок, фънк, джаз, фолклор, църковнославянски песнопения... За да стигна дотук, да участвам в мюзикъла „MAMMA MIA" на Софийската опера и балет, в джаз-операта „Вечеря в Манхатън“ на Любо Денев в Нов театър – НДК и в проекта „Пеещи артисти“ на Игор Марковски, в който имам вече 5 песни. А песента „Любовта просия не търпи“ е по мой текст, музиката е на моя стар приятел Николай Антов. Истинската любов не търпи просия – в това съм категоричен.

„Защо не можем като птиците да сме щастливи всяко лято?“ – ако трябва да зададем въпроса по този начин, като част от стиха на Павел Матев?

Много от хората не са щастливи... Но то е не защото не искат. Кой не се стреми към щастието?! Просто нямат сетива за него. Щастието е усещане за света... Не се измерва в събития, още по-малко в предмети. Щастието е да имаш сетива за красивото и доброто. Да имаш способността да живееш за мига...

Обществото ни е болно и преминава през своите непрестанни кризи, което е може би известна истина – как приемате „Българският тъпан“ и ще оцелее ли българинът през това трудно време?

Песента „Българският тъпан“ придоби голяма популярност. България ще се оправи когато се сдобие с непримиримо и солидарно гражданско общество. И когато законите започнат да се прилагат за всички. Другото, което ще спаси българина, е неговият здрав и дълбок корен и балканският му скептицизъм към всички катаклизми, кризи, моди и течения...

Къде търсите спокойствие на мислите и душата си?

У себе си... И в хобитата си. Обичам да пътувам и да се радвам на природата... Да общувам с интересни и свестни хора... Събирам кристали и камъни с интересна форма и цвят. Имам колекция от кактуси и сукулентни растения. Много обичам да градинарствам. И разбира се, изкуството – във всичките му проявления... Тези неща ме спасяват. Дават ми спокойствие и най-вече хармония.

Знам, че имате добра идея за Старата баня във Вършец – разкажете за това Ваше начинание?

Моята приятелка е от Вършец. Градът е един от най-красивите в България и значим балнеоложки курорт. Затова каузата за спасяване и реновиране на сградата на Царското казино и тези на Старата и Новата баня ми е много присърце. Член съм на Управителния съвет на Сдружение „Живи извори – Вършец“ и помагам с каквото мога за придобиване на популярност на каузата. Миналата година изиграх благотворително моя моноспектакъл „Любовта не може просто да отмине“ в читалището във Вършец, а тази година – през август, участвах, отново в читалището на града, в концерта „Пеещи артисти“, организиран от Сдружението за популяризиране на каузата. Предстоят още много интересни и важни неща в тази посока.

Вашите зрители могат да Ви открият почти навсякъде – в радиото, на телевизионния екран, на театралната или оперната сцена. А къде се очаква да се откриете Вие самият?

От години очаквам да ме открие българското кино и българските сериали. И знам, че това предстои да се случи. Другото, което е на път да се случи, е стартиране на платформата „Цветен лабиринт“, по която от години работим с моята приятелка Гергана Въглярска. В нея ще има всичко, свързано с градинарството, растенията, цветята... Освен в Интернет, ще има и телевизионно предаване, радиопредаване, списание...

Думите са част от Вашата същност – кога ги намирате за най-силни?

Цял живот боравя с думите. Всяка написана и особено всяка казана дума е заредена с енергия. Слово може да въздига душите на хората, да бъде прозорец към света, но то може и да ранява и дори да убива. Затова трябва да се подхожда с много внимание и обич към думите, към Словото... Опитите ми в тази посока продължават...

.............................................

Симеон Владов е роден на 1 април 1966 г. в град Ботевград. През 1984 г. завършва ППМГ „Акад. проф. д-р Асен Златаров“ в Ботевград. През 1986 г. е приет във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ от професор Любомир Кабакчиев, който умира малко след това. Завършва класа на професор Димитрина Гюрова с асистент Пламен Марков през 1991 г.

Играл е в Пернишкия и Монтанския театър, в частния „Свободен театър“ и театър „Инверсия“. През сезон 1997-1998 играе във „Фрагменти“ на Драматичен театър „Монтана“. През 2012 г. играе в поетично-музикалния спектакъл „Любов, пламък бял...“, в партньорство с композитора Росалин Наков. През 2013 г. играе в моноспектаклите „Най-сетне край“ от Петер Турини на режисьора Радослав Йорданов, и „Любовта не може просто да отмине“ под режисурата на Радослав Гизгинджиев (който е и автор на пиесата). През 2017 г. играе в комедията „Брачни безумия“ на театър „Криле“ на режисьора Алексей Кожухаров, в който си партнира с Милица Гладнишка, Милена Маркова-Маца, Жанет Миковска, Николай Тодоров и Божидар Минков.

През 2018 г. Владов изпълнява ролята на Хари в мюзикъла Mamma Mia! в Софийската опера с режисьор академик Пламен Карталов. През 2020 г. играе в комедията „На един пръст от рая“ на театър „Криле“ на режисьора Алексей Кожухаров, но постановката е отложена заради пандемията от COVID-19.

През 2021 г. играе в комедията „Гласове под наем“ на театър „Криле“ на режисьора Христо Ботев. В нея Симеон Владов си партнира с Гергана Стоянова, Виктор Танев и Симона Трайкова. През същата година играе в първата българска джаз опера „Вечеря в Манхатън“ в „Нов театър – НДК“.

Първата му роля в киното е в „Право на избор“ във филма на Емил Цанев през 1989 г. През 90-те години участва в музикалното предаване „Ретемания“ на режисьорката Цветана Янакиева, излъчвано по Ефир 2 на БНТ, където си партнира с Албена Чакърова. През 2001 г. за кратко е водещ в предаването „Еко пътепис“ по Канал 1 на БНТ.

Сред участията му в киното и телевизията са „Песъчинка от света“, „Нова приказка за стари вълшебства“ (като Принц), „Сивата зона“ (като Пазачът), „Пратеника на кралицата“, „Орденът“, „Пътят към върха“ (като бащата на Кристиян), „Знакът на българина“, „Връзки“ (като Пациент), „Момичето от Низката Земя“ (като Портиерът), „Откраднат живот“ (като доцент Мечев във втори сезон, озаглавен „Маските падат“) и „Лъвский: Европеец в Българско“ (като Васил Левски).

В началото на 90-те години за кратко е част от разпадналата се група „Сноб“. През 2020 г. изпълнява песента „Българският тъпан“, втора песен от проекта „Пеещи артисти“, по текст на Георги Константинов, музиката е на Красимир Гюлмезов.

През 2021 г. изпълнява „Рядък екземпляр“ – дванадесета песен от проекта „Пеещи артисти“. През март 2022 г. изпълнява „Някой друг“ в дует с Ангел Проданов. През юни 2022 г. изпълнява „Като птиците“ в дует с Гергана Стоянова.[

Симеон Владов започва да се занимава с озвучаване на реклами, филми и сериали през 1993 г. Един от първите му филми е „Ловци на духове“ за БНТ, където озвучава Дан Акройд, изпълняващ ролята на д-р Реймънд Стенц. Първият сериал с негово участие е италиански. Най-известен е с работата си по „Съдружници по неволя“, „От местопрестъплението: Маями“, „Как се запознах с майка ви“, „Войната вкъщи“, „Герои“ и „1001 нощ“. Той е гласът на радио N-JOY. На 27 март 2009 г. печели наградата „Икар“ в категория „най-добър дублаж“ (тогава наричана „Златен глас“) за дублажа на „Гордост“, където е номиниран заедно с Татяна Захова за „Едно момиче в Аляска“ и Елена Русалиева за „Грозната Бети“. През 2022 г. получава втора награда „Икар“ в категорията „Най-добър дублаж“ за всички роли на Еди Мърфи в „Смахнатият професор“, заедно с Георги Георгиев-Гого за Луцифер в „Луцифер“ и Илиян Пенев за Пучини в „Пучини“.

 

Автор:
проф. д.н. Венелин Терзиев
Публикация:
05.09.2023 г. 11:55
Посетено:
727
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/37574-predizvikatelstvo-s-neobratimi-posleditsi