Красимира Стоянова: Идеалът е непостижим

Звездното сопрано Красимира Стоянова, която поднесе в Опера в Летния театър вълнуващите образи на Дездемона в „Отело“ и Аида в „Аида“ от Верди, гостува отново във Варна в ролята на Тоска от едноименната опера на Пучини, при това на рождения си ден 16 август. С Тоска оперната дива триумфира само през тази година във Виенската Щатсопера, Сиена и Токио. „Красимира Стоянова съумява да владее гласа си оптимално – при нея няма ненужно форсиране, а впечатляваща интензивност във всички регистри и сила на звука. В актъорско отношение тя изгражда цялата палитра от чувства в персонажа – любов, ревност, страх, отчаяние“, отбелязва по този повод австрийската критика.

Колко различна може да бъде Тоска, какъв е идеалът на Пучини в „Тоска“, какво сближава Аида и Тоска, Тоска и Красимира Стоянова; как се чувства световноизвестната певица във Варненската опера и какво си пожелава за рождения ден, на който ще пее Тоска, са някои от темите в разговора между Красимира Стоянова и Виолета Тончева. 

– Колко различна е Вашата Тоска на различните сцени?

– Тоска поначало е специална героиня, създадена съвършено от Пучини и всяко нейно изпълнение би трябвало да се доближава до Пучини. Моделът на Пучини, като драма, като театър, като музикално и цялостно развитие на образа е много силен и въздействащ, така че моят стремеж е да се доближа максимално до идеята на композитора. Разбира се, нормално е да има разлика в различните интерпретации, в зависимост от това, в каква постановка чисто психологически е разгледана операта, както и от условията, в които ще бъде проведен спектакълът. Варненската продукция, която е издържана в класическа посока, не се различава като интензитет от „Тоска“ в Сиена например. „Тоска“ в Токио беше концертно изпълнение с полусценично разгръщане на цялата опера, така че ние се опитахме да направим мащабно маркиране на образите, като избрахме точните и най-въздействащи щрихи, без да изпадаме в ненужни детайли. Сега във Варна ни предстои оперен гала спектакъл, в който ние, певците, ще вложим цялата си представа за „Тоска“, цялото си мислене за операта. Ще се получи интересна смесица от различни идеи и сценични превъплъщения и съм убедена, че ще поднесем хубаво събитие. Лично аз, както всеки път, така и сега, ще се стремя към този идеален модел, който Пучини е заложил в „Тоска“.

– Маестро Павел Балев също говори за модела на Пучини и новия стандарт, който той внася в света на операта, в противовес на дотогавашните традиции. Колко голямо е разстоянието от „Аида“ до „Тоска“ например?

– Верди и Пучини – това са две последователни епохи. Пучини се е учил от Верди и преходът от Верди към Пучини е естествен. Пучини по принцип е новатор в музиката си, не само в „Тоска“. За мен това е т. нар. италиански музикален театър, със силно театрално изграждане, на базата на едно съвършено музикално разгръщане, в което оркестърът е различен, вокалната линия е дублирана от оркестъра. Пучини продължава романтичната линия, започната от Верди, но не е верист. Въпреки това, може би тъкмо чрез „Тоска“, би могъл да бъде определен като такъв. В „Тоска“ театърът е толкова силен, всичко изглежда действително, verismo (реалистично, итал.),  истинско, затова смятам, че „Тоска“ е едно начало на веризма в Пучиниевия стил. Известно е, че веризъм има и при Маскани, и при Леонкавало, но Пучини все още държи италианската романтичната традиция. В този смисъл „Аида“ не е много по-различна от „Тоска“, само принципите на сътворяване са различни. Аида и Тоска са два силни характера, две смели жени, които правят саможертва в името на любовта. Тоска е едно чисто момиче, но хората я възприемат като примадона и очакват, че тя има различен от техния начин на живот. Всъщност Тоска е дълбоко вярваща и както разказва в арията си, без корист помага на нуждаещите се. Тази нейна добродетел я издига в очите ни.

– Като изключим трагичната съдба на Тоска, намирам, че между Тоска и Красимира Стоянова има общи неща. Тоска е примадона, Красимира Стоянова е една от най-големите певици на нашата съвременност, сближават ги операта и вярата...  

– Според романа на Сарду и според Пучини, Тоска е едно извисено същество. Аз, чисто професионално, се опитвам да изградя себе си, да се развивам, да се стремя към високото изкуство и да вървя по този път към идеала. Идеалът, разбира се, е недостижим. Но самият стремеж към идеала, не само в изкуството, в която и да е област, е вдъхновяващ. Говорим за идеал, не за идол. Единственият идеал и единица за сравнение е Бог. Бог кара човек да бъде по-чист и по-възвишен.

– Хубаво казано, не бива да  го забравяме. Как се чувствате в екипа на „Тоска“ сред колегите от Варненската опера?

– Моите колеги са великолепни. Ще започна с Пламен Димитров, един много ярък Скарпия, рядко красив баритон, много изразителен като присъствие на сцената. Какво да кажа за маестро Павел Балев, ние сме като брат и сестра, отдавна творим заедно. С Милен Божков също съм близка. Обичам да съм на сцената с колеги и приятели от този ранг. Това е прекрасно усещане, то те прави щастлив, прави те лек, прави всичко лесно постижимо. На сцената ние не сме в съревнование, ние сме там, за да си помагаме, а не да се самоизтъкваме или още по-лошо – да си пречим. На сцената сме, за да изпитаме заедно радост от изкуството, а успеем ли да го направим, ще го предадем и на публиката. Идвам вече толкова години във Варна, Варненската опера стана като моята българска оперна къща и това ме прави щастлива. Даниела Димова е директор с размах, тя има визията, стратегията и таланта да управлява своя театър на европейско ниво.

– Чест и привилегия е за Варненската опера и Варна да посреща звездното сопрано Красимира Стоянова. Истинско щастие е да ни подарите Вашата Тоска точно на 16 август, Вашия рожден ден. Честит празник, Маестра! Бъдете здрава, в хармония със себе си и недостижима на Оперния Олимп!

– Благодаря за хубавите пожелания! Аз лично си пожелавам семейството ми и аз да сме здрави. Няма нищо по-добро и нищо по-важно от здравето. Ако човек не е здрав, и една чаша вода ще му горчи.

...............................................

„ТОСКА“

Опера от Джакомо Пучини

Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика

По драмата на Викториен Сарду

Диригент Павел Балев

Постановка Кузман Попов

Режисьор Сребрина Соколова

Диригент на хора Надежда Маккюн

Концертмайстор Анна Фурнаджиева

Действащи лица и изпълнители:

ФЛОРИЯ ТОСКА – Красимира Стоянова

КАВАРАДОСИ – Милен Божков

БАРОН СКАРПИЯ – Пламен Димитров

АНДЖЕЛОТИ – Евгений Станимиров

КЛИСАР – Гео Чобанов

СПОЛЕТА – Артьом Арутюнов

ШАРОНЕ – Людмил Петров

ТЪМНИЧАР – Петър Петров

ОВЧАРЧЕ – Калина Жекова

РОБЕРТИ – Георги Корбаков

СЕРЖАНТ – Милен Митев

Хор и оркестър на Държавна опера Варна

16 август 2023, 21.00 ч., ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър