Една жена на път

– Животът е странно нещо – път, изпълнен с много срещи и раздели. С кого Ви срещана и с кого Ви раздели това пътешествие?

– Съдбата ме раздели с много скъп на сърцето ми човек, а ме срещна с много душевно богати личности. С композитори, режисьори и писатели, белязали не само моя, но и животът на поколения изпълнители и слушатели на хубава музика.

– Вие казвате, в едно от малкото интервюта, които сте дали през последните години: „...Да се обичаме един друг, защото любовта е силата на Земята.“ Какво още ще притурите към любовта и с какво преминахте през трудните изпитание на това Ваше човешко живеене?

– И днес, от позицията на отминалото време, отново напълно осъзнато мога да потвърдя, че любовта е силата на земята. Изкуството дава много, но и взема много „в личен план“. Имала съм и много трудни моменти далеч от родители и родина, но публиката е тая, която ни дарява с много обич и признание. И именно тя е решаващият фактор в моя творчески живот. Затова, ако наистина трябва да добавя още нещо към, то бих добавила „любовта към публиката“.

– Безспорно музиката е част от Вашия живот – изтънчена чувствителност, блестящи гласови възможности и може би едно от важните неща – емоционалност, която предавате на всички, които Ви слушат. Какво е музиката и песента за Вас?

– Музиката е моят живот! Човекът, който ме откри и насочи към музиката, е вуйчо ми – Аспарух Лешников. А решаваща за творчеството ми бе срещата с композитора Христо Ковачев. Той е този, който повярва в мен. Току що бях завършила Консерваторията, бях млада  и неопитна, но Христо Ковачев повярва в моите способности и успех. Незабравими ще останат за мен срещите с Александър Геров в процеса на репетициите, когато се раждаше песента „За нашата любов“ – едно от най-популярните ми изпълнения, което продължава да се слуша и днес.

– През целият си живот, волно или неволно, винаги имаме усещането за родното място и родния край. Вие сте от Плевен – как сте го усещали през годините?

– Животът ми премина на път. Моят творчески път е доста дълъг. Многократно съм гастролирала в Русия, Германия, Полша, Чехословакия, Румъния, Унгария, Япония, Гърция и Югославия. Гостувала съм в Театър Танасе Букурещ и Фридрихщат Палас Берлин. Пяла съм в театър вариетета в Канада, Холандия, Финландия, Австрия, Италия. Но независимо в коя точка на света съм, болезнено ми липсват родното място и родители те ми. И това не се променя, напротив – засилва се с годините.

– В текстовете на Вашите днес позабравени, но изключителни по съдържание и музикално изпълнение песни, говорите или по-скоро пеете почти винаги за любовта. Къде остана Вашата любов и как успявате да я пазите?

– Моята любов остана завинаги дълбоко съхранена в сърцето ми!

– "С пагоните на дявола“ е български петсериен телевизионен игрален филм от 1967 година на режисьора Неделчо Чернев, по сценарий на Костадин Кюлюмов и Евгени Константинов. Музиката във филма е композирана от Петър Ступел. Как приемате днес Вашето великолепно участие в сериала?

– Спомням си с голямо вълнение когато застанах на снимачната площадка по време на снимките. Много вълнуваща беше срещата с колосите на Българското кино: Петър Чернев, Неделчо Чернев, Любомир Кабакчиев, Никола Анастасов, Ани Бакалова, Северина Тенева и още други. Това са незабравими моменти, дали ми много в моя житейски път.

– Твърде малко от Вашите изпълнения днес са достъпни в публичното интернет пространство, а те носят своята сила и днес. Дали трябва по-често да напомняме на всички идващи след нас, че животът нито започва с нас и нито свършва с нас. Говоря за нашата памет.

– Нашето поколение е съхранило и запазило до ден днешен българската история, а наш дълг е да я предадем на следващото поколение. Въпреки неистовите усилия на „шепа хора“, да заличат българската памет.

– Често споделяте стихове на големия български поет Недялко Йорданов. Не е ли поезията еманация на човешката душевност и сила?

– Да, разбира се. Всеизвестна е силата на перото.

– Как днес усещате България – всички казват, че е трудно време. Нима преминалите години не са били трудни!?

– Да, разбира се, винаги е имало трудни моменти. В момента България се намира в колапсова ситуация.

– Запазихте ли приятели през годините?

– Да! Поддържам връзки с колеги и приятели от цял свят.

– Какво очаквате да се промени в българското общество? Дори да се опитваме да се изолираме от всичко, което се случва, ние сме част от това?

– Да! Ние сме част от случващото се по света. Но за мен най-важното е да помним, че ние сме българи и естествено е да ни вълнува бъдещето на България!

– Къде откривате спокойствие за душата си?

– В Бог!

– Какво ще пожелаете на всички, които сега четат това Ваше интервю?

– Да бъдат живи и здрави, да се гордеят, че са българи и да не забравят, че са наследници на Ботев и Левски!

– Коя е Каролина според Вас?

– Една обикновена жена, която живее в света на музиката и я обожава!